Решение № 2952 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6023/2015 г.

Решение № 2952 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6023/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова чл. 68 ЗДДС Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 795/2.04.2015 г. по адм. д. № 3454/2014 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, "ФРЕШ ТЕЙСТ" АД /правоприемник на "ФРЕШ ТЕЙСТ" ООД/, представляван от адв. Иванов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира. Предмет на оспорване по жалба на "ФРЕШ ТЕЙСТ" ООД е Ревизионен акт /РА/ № 031401239/17.07.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" съгласно Заповед № Д-731/31.05.2014 г. и главен инспектор по приходите- изпълняващ правомощията на ръководител на ревизията - съгласно Заповед № Д-734/31.05.2014 г. при ТД на НАП-Варна, потвърден изцяло с Решение № 589/9.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, с който на оспорващия са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, произходящи от отказано право на данъчен кредит по 14 бр. фактури за фактурирано дизелово гориво от доставчик "НЕФТ БУЛ ТРЕЙД" ЕООД за данъчни периоди от м. юни до м. декември вкл. 2008 г. в общ размер главница 15107,58 лв и лихви в размер на 5441,27 лв. За да обосноват извода си, че доставките по посочените фактури не са реални ревизиращите органи са се позовали на факта на прехвърлянето на фирмата на дружеството-доставкик на лице, собственик на други 45 дружества, ненамирането на доставчика на адреса му по регистрация с цел извършване на насрещна проверка, отказали са да кредитират изпратените от лицето Кремен Константинов, бивш едноличен собственик на "НЕФТ БУЛ ТРЕЙД" ЕООД по пощата писмени доказателства, позовали са се несъответствие между заявеното от това лице относно произхода на горивото от предходен доставчик "ДСП" ЕООД и посочения по документи "ДСП 1" АД. С обжалваното решение Административен съд-Варна е приел, че издаденият от материалнокомпетентен орган, в установената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила РА е незаконосъобразен. При обсъждане на доказателствата по делото съдът е изложил доводи относно връзката на всяка от процесните фактури с конкретна доставка. Взето предвид е обстоятелството, че в ревизирания период оспорващият се е снабдявал с течни горива, необходими най-вече за производствената му дейност, основно от "НЕФТ БУЛ ТРЕЙД" ЕООД. Изводът за реалност на всяка доставка е формиран при изследване стоковия поток при доставчика и получателя, констатацията за редовно водено счетоводство при всеки от тях, че както прекия доставчик, така и предходните негови доставчици са подавали своевременно справки-декларации въз основа на водените при тях отчетни регистри /чл. 124 и чл. 125 ЗДДС/. Решението е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. При постановяването му решаващият съд в съотвествие с процесуалните изисквания е изяснил в детайли фактическата обстановка по спора. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем към момента на данъчното събитие /чл. 25, ал. 6 ЗДДС/ и като последица от тази изискуемост данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне правото на собственост върху предмета на сделката, т.е. фактическото предаване на стоката от доставчика в патримониума на получателя. В случай, че предмет на доставката са родово определени вещи прехвърлянето на собствеността възниква в момента на предаването им. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставккака и ползването на нейния предмет за целите на облагаеманата си дейност. Действително наличието единствено на надлежно оформени и осчетоводени при редовно водено счетоводство данъчни фактури не може да обуслови извод за реалност на доставките като предпоставка за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. В настоящия казус обаче, наред с констатациите за осчетоводяване издадените от страните по сделката фактури са налице и други доказателства, които обсъдени в съвкупност с първите, налагат извод за настъпване на данъчното събитие по всяка от 14-е процесни фактури. Въз основа на писмените заключения на съдебно счетоводната експертиза /основно и допълнително/, неоспорени от страните съдът е установил конкретиката в търговските отношения между оспорващия и прекия доставчик, както и стоковия поток при всеки от тях. Вещото лице е извършило задълбочен анализ на счетоводната отчетност на двете дружества и е възприело констатациите след обективна преценка на предоставената му счетоводна документация. Процесните фактури са отразени в счетодоводството на жалбоподателя чрез счетоводни записвания по съответни сметки, вписвани са в дневниците за покупки, включени са в справки -декларации по ЗДДС за съответните периоди. Извършена е съпоставка на банковите извлечения по дата на превод, сума и основание за плащането с документите при доставчика, при което е констатирано съответствие по дати, фактури, дължима и платена по банков път сума. Установено е по документи изразходването на горивото за нуждите на ревизираното дружество, а показанията на св. Гайдаров са внесли яснота относно механизма на получаване на доставките и обективирането им чрез издаване на складова разписка, съставяне при зареждане с гориво на дадено транспортно средство на опис с посочване на количество цифром и словом с подпис на приемащия шофьор. Извършена е справка с дневника на синтетични и аналитични сметки на доставчика, въз основа на която са установени записвания от сметка "клиенти" към сметка "приходи от продажби на стоки" и отразявания по сметка "начислен данък за продажбите", установено е, че съставените фактури са вписани в дневниците за продажби и включени в справките-декларации за съответните периоди по ЗДДС, ДДС от продажбите е начислен като задължение към бюджета. В приложение № 4 към заключението е проследен стоковия поток, свързан с доставките по процесните фактури, при което вещото лице е извело констатацията, че на датите на издаване на процесните фактури с получател жалбоподателя доставчикът "НЕФТ БУЛ ТРЕЙД" ЕООД е разполагал със съответните количества гориво. Установени са преките доставчици на "НЕФТ БУЛ ТРАНС" ЕООД в качеството му на пряк доставчик на жалбоподателя, между които е и "Д С П" ЕООД, посочено в това му качество от бившия собственик Константинов в хода на ревизионното производство. Чрез писменото заключение по поставената от съда допълнителна задача е установен произхода на горивото, доставено от "НЕФТ БУЛ ТРЕЙД" на жалбоподателя, установени са реално извършени продажби от диструбутори на производителя "Лукойл Нефтохим Бургас" АД както на прекия доставчик, така и на негови доставчици, приложени са и декларации за съответствие на отделните партиди горива, изискуеми по Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. По отношение тези декларации следва да се има прадвид, че ревизията е извършена близо пет години след периода на проверката м. юни до м. декември 2008 г., през което време срокът за пазене на документи от този вид е бил изтекъл. В съответствие с процесуалните правила съдът е приобщил към доказателствения материал по делото многобройните писмени доказателства, предоставени от ревизираното лице и лицето Константинов, бивш собственик и управител на дружеството доставчик, които вещото блице е анализирало в двете писмени заключения. Наличието на тези доказателства, останали встрани от вниманието на ревизиращия екип, е дало основание първоинстанционният съд да приеме, че в настоящия казус този екип е подходил в нарушение на чл. 110, ал. 2 ДОПК, формално. С основание съдът е приел за нарушени основополагащите принципи на ДОПК за законност, обективност и служебно начало. Касационни доводи за неправилност на решението са неоснователни. В голямата си част тези доводи касаят гореизложеното в настоящите мотиви, поради което не следва да бъдат конкретно обсъдени. Обстоятелството, че дружеството доставчик "НЕФТ БУЛ ТРЕЙД" е прехвърлено на трето лице, собственик на още множество търговски субекти е неотносимо към предмета на спора, тъй като през ревизирания период това дружество е било собственост на лицето Константинов, дало отговор в хода на ревизионното производство, представило е доказателства относими към ревизията, а в съдебната фаза е предоставило допълнителни такива на назначения счетоводен експерт. Предвид това, становището, че доставчикът не е намерен за извършване на насрещна проверка е неоснователно. Установено в ревизионното производство и по делото е, че лицето, собственик и управител на това дружество и пряк контрагент с лицата, представляващи дружеството-жалбоподател е представил копия от документите, с които е разполагал, при което е бил в правото си да ги завери за вярност с оригиналите. С оглед горното касационното оспорване се явява неоснователно. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба "ФРЕШ ТЕЙСТ" АД следва да се присъдят сторените в настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 1200 лв. Претенцията е своевременно заявена и надлежно доказана с Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2015 г. и представен банков документ за плащане на договорената сума. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 795/2.04.2015 г., постановено по адм. д. № 3454/2014 г. по описа на Административен съд Варна. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на " ФРЕШ ТЕЙСТ" АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н "Младост", ул. "Акадамек Курчатов" № 1, представлявано от Димитър Петков Монов и Мирослав Стоянов Диамандиев разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.