Решение № 15488 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2009 г.

Решение № 15488 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 414 от 22.04.2009 год., постановено по адм. д. № 1045/07 год. Бургаският административен съд, IХ-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Захарен комбинат - Пловдив" - АД - гр. Пловдив, против ППСПДВ № 46/2007 год. на Началник на Митница - Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-1184/10.08.2007 год. на директора на РДД - гр. Бургас. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Захарен комбинат - Пловдив" - АД - гр. Пловдив, чрез пълномощника им адв. Светослава Хаджиева". В същата се правят оплаквания, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания митнически акт. Като алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответният по касационната жалба началник на Митница - гр. Бургас чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените от митницата разноски. Заинтересуваната страна - директор на Д "ОУИ" - гр. Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Захарен комбинат - Пловдив" - АД - гр. Пловдив, против ППСПДВ № 46/2007 год. на Началник на Митница-Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-1184/10.08.2007год. на директора на РДД-гр. Бургас, с което на "Захарен комбинат Пловдив" - АД - гр. Пловдив са определени задължения както следва: - мито в размер на 232 549, 28лв. и ДДС в размер на 46 509, 85лв. Съдът е описал подробно цялата фактическата обстановка по издаването на обжалвания митнически акт, като е посочил, че тя не е спорна между страните, а спорът се свежда до това какъв е градусът на поляризация на внесената стока - сурова тръстикова захар и кой е правилният начин (метод), по който тя следва да бъде определена. Съдът е посочил, че по този въпрос по делото са изслушани единична и тройна съдебно-химически експертизи, като според заключението на първата съдържанието на захароза е 99, 35% - - (+ 0, 34%, а според втората е 99, 36% - -)+ 0, 65%, като и в двата случая изследваното е проведено по метода на изпитване БДС 391 и Постановление № 209/11.09.2002 год. Предвид тези заключения административният съд е приел, че те не опровергават заключението на Централната митническа лаборатория, според което съдържанието на захароза е 99, 45%, като на практика всички заключения, в това число и в лаборатория на самия жалбоподателят се установява резултат 99, 34% захароза. Съдът е изложил много подробни мотиви защо приема всички заключения, респективно защо не възприема възраженията на жалбоподателя за заинтересованост на вещото лице Е. Петрова по единичната експертиза. Административният съд е разгледал и възражението на жалбоподателя относно това, че анализът на Централната митническа лаборатория не е следвало да бъде възприеман от митническите органи, тъй като лаборатория не е акредитирана. В тази насока са изложени мотиви, че според чл. 23 от Устройствения правилник на Агенция "митници" ЦМЛ е тази, която изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол, като в структурно отношение тя влиза в състава на Дирекция"Митническа лаборатория" като част от състава на Централното митническо управление. Посочено е още, че съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗМ в правомощие на митническите органи при проверка на приетите митнически декларации и отразените в тях внесени стоки, е да вземат проби и да извършват анализи, като в изпълнение на тези законови правомощия в Устройствения правилник е отбелязано, че митническата лаборатория е тази, която извършва анализ на стоките. Съдът е приел, че няма законово изискване тази лаборатория да подлежи на акредитация от ЕА "Българска служба за акредитация", нейните анализи са за нуждите на митническия контрол, поради което основавайки актовете си на неин анализ митническите органи не са нарушили закона. На база на това съдът е приел заключението на ЦМЛ като годно доказателствено средство, събрано в хода на административното производство, като за другите изследвания, сочени от жалбоподателя е прието, че те могат да бъдат ползвани в търговските му взаимоотношения с клиенти, но не могат да бъдат кредитирани за целите на митническия контрол. Административният съд е посочил, че от страна на задълженото лице не се правят други оплаквания за не законосъобразност на издадения митнически акт, в това число не се оспорва и приложената от административния орган методика на преизчисляване на дължимите публични задължения. Направен е краен извод относно това, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуалните и материално-правните изисквания за издаването му, поради което подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора могат да се систематизират в следното:- необсъждане от страна на митническия орган, а и от административния съд, на представения при административното обжалване сертификат № 07-0057 В1, издаден от Control Union International Commodity Services - Geneva, която е сред сертифицираните в света лаборатории за подобен род анализи, според който поляризацията на внесената захар е 99, 34 градуса;- неправилно административният съд приема, че заключенията на единичната и тройната съдебно-химически експертизи потвърждават заключението на Централната митническа лаборатория, тъй като установените от вещите лица градуси на поляризацията са по-близо до резултат на Control Union International Commodity Services - Geneva, от колкото до този на ЦМЛ;- допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че съдът е отказал да допусне изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която на база на резултатите на Control Union International Commodity Services - Geneva, единичната и тройната експертизи да даде заключение за средно - аритметична величина между трите и да определи надвенесената сума от дружеството. Направените оплаквания са неоснователни. Въпросният сертификат на № 07-0057 В1, издаден от Control Union International Commodity Services - Geneva е описан като приложение към жалбата на "Захарен комбинат Пловдив" - АД до директора на РМД - гр. Бургас, но не е представен с административната преписка и не се намира в кориците на делото. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства относно правния статут на лабораторията, издала въпросния сертификат. От друга страна, както правилно е посочил административния съд, митническите органи не са обвързани от документите, представени от вносителя при подаване на митническата декларация, а при изпълнение на своите правомощия за проверка на подадените митнически декларации те имат право да извършват проверка на стоките и да вземат проби за анализ и контрол - чл. 74, т. 2 от ЗМ. По този начин в случая митническият орган е взел средно-корабна проба за анализ за определяне на градуса на поляризация на внесената сурова захар, който е елемент за определяне на митните задължения, като анализът е извършен в Централната митническа лаборатория, която е част от системата на Агенция "Митници", специализирана да извършва подобни анализи. В този смисъл не обсъждането на въпросния сертификат не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение, което да води до порочност на постановения съдебен акт. Неоснователно е и оплакването, че административният съд е възприел въз основа на двете заключения - на единичната и тройната съдебно-химически експертизи, тъй като според касатора те потвърждават не заключението на ЦМЛ, а това на Control Union International Commodity Services - Geneva. На база на без спорна фактическа обстановка правилно административният съд е формулирал кой е основният спор по делото - какъв е градусът на поляризация на внесената сурова захар. Изложените в решението мотиви, че заключенията на двете експертизи на практика потвърждават резултатът на ЦМЛ - 99, 45% градуса поляризация, са логически издържани и в съответствие с фактите по делото, в това число при отчитане на обясненията на вещите лица, дадени в съдебните заседание на 19.05.2008 год. за единичната и на 10.11.2008год., в които те са заявили категорично, че техните резултати потвърждават резултата на ЦМЛ. Що се касае до последното оплакване - за допуснато нарушение на процесуалните правила изразяващо се в това, че съдът е отказал да допусне изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която да даде усреднен вариант на митните задължения на база на заключенията на двете съдебно-химически експертизи, и анализа на по сертификат № 07-0057 В1, издаден от Control Union International Commodity Services - Geneva, то също е неоснователно, доколкото въпросната експертиза е неотносима към спора, тъй като административният съд правилно е приел, че митните задължения законосъобразно са определени въз основа на анализа на ЦМЛ, чиито резултати не са опровергани от останалите доказателства по делото. По изложените мотиви следва да бъде прието, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,