Решение № 16538 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2012 г.

Решение № 16538 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (ЦЕЛК към МИ на МВР), гр. София, действаща чрез пълномощника юрк. Стойчева, против решение № 1510 от 21.03.2012 г. по административно дело № 10768 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е прогласена нищожността на медицинско удостоверение № 187/61 от 1.11.2011 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, в срок от един месец от влизане в сила на решението, като ЦЕЛК към МИ на МВР е осъдена да заплати на Йордан Николаев Йорданов съдебни разноски в размер на 160 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни нарушения като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Исканията са за отмяна на атакуваният съдебен акт и оставяне в сила на процесното медицинско удостоверение като законосъобразно. Ответникът по касация Йордан Николаев Йорданов от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Михайлов оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е медицинско удостоверение № 187/61 от 1.11.2011 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, с което е прието, че навяхването на дясното коляно, което Йордан Николаев Йорданов е получил на 2.12.2010 г. при изпълнение на служебните му задължения като полицай, е без данни за увреждане на вътреставните структури, и е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 от НК). В удостоверението е отразено и, че не е налице причинна връзка между травмата и извършената операция на 2.07.2011 г. Според твърдението на жалбоподателя посочената травма представлява сериозно увреждане на десния крак и е причината за претърпяната от него операция на 2.07.2011 г. За да обяви оспореният пред него административен акт за нищожен, Административен съд София - град е обосновал правилния извод за издаването му от некомпетентен състав на ЦЕЛК и в противоречие с материалноправните разпоредби. Медицинският институт към МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения във връзка с чл. 18 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и извършва дейност по медицинско освидетелстване на работещите в системата. Съгласно чл. 134, ал. 2 от ЗМВР медицинските заключения за здравословното състояние на служителите на МВР, вкл. вида на причинените телесни повреди, се изготвят от Централната експертна лекарска комисия. Правомощието на Централната експертна лекарска комисия да издава разрешения и да дава експертни заключения е уредено в чл. 137, ал. 2 от ЗМВР. С чл. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е предвидено устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към МВР да се осъществяват по реда на правилника. Правомощията на ЦЕЛК са приравнени на правомощията на НЕЛК, която на основание чл. 49 от правилника се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. В настоящият случай, видно от компетентно изготвеното от вещото лице (ортопед-травматолог) заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза, в резултат на усукването на коляното лицето е получило разкъсване на задния рог на вътрешния (медиалния) минискус, което обуславя причинно-следствената връзка между настъпилата на 2.12.2010 г. травма и извършената на 2.07.2011 г. оперативна интервенция (частично отстраняване на медиалния минискус). Биологичната характеристика на получената телесна увреда е трайно (за повече от 30 дни) затрудняване на функциите (двигателна и опорна) на десния долен крайник, което отговаря на правните критерии за средна телесна увреда (чл. 129, ал. 2, т. 3 от НК). В състава на ЦЕЛК обаче не е участвал ортопед-травматолог съобразно водещата диагноза. Съставът на ЦЕЛК от невролог, интернист и хирург не е притежавал компетентност да установи вида и характера на телесната повреда на оспорващия, което води до нищожност на издаденото медицинско удостоверение на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК. При новото произнасяне в състава на ЦЕЛК при МИ на МВР следва да участват лекари със специалност, определена от водещата диагноза на увреждането, които след преценка да дадат заключение за вида и характера на телесната повреда. Неоснователни са касационните доводи за неотносимост на разпоредбите на чл. 21 и чл. 25 от Закона за здравето, чл. 17 - чл. 20 и чл. 43 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. На основание чл. 255, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи видът на причинената телесна повреда на държавните служители в МВР при или по повод изпълнение на служебните им задължения се определя от Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на МВР, която по силата на чл. 134, ал. 2 от ЗМВР изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР. С чл. 5, ал. 4 от Закона за здравето министърът на здравеопазването е овластен да осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени в Министерството на вътрешните работи. По силата на законовата делегация на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3, се определят с наредба на Министерския съвет. С чл. 5 от приетата Наредба за медицинската експертиза е предвидено експертизата на работоспособността в лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи да се извършва по реда на наредбата. Правилникът за медицинската експертиза в МВР, на който се позова касаторът, не е обнародван и няма действие на нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г., по законова делегация от чл. 109 от Закона за здравето. Съгласно чл. 5 от Правилника устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи се извършват по реда на правилника. По аргумент от чл. 16, ал. 3 от същия правилник Централната експертна лекарска комисия към МИ на МВР е със статут на горестоящ орган по отношение на общата ТЕЛК за държавни служители по ЗМВР. На основание чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, в сила от 8.05.2010 г., при упражняване на правомощията й по чл. 255, ал. 3 от ЗМВР ЦЕЛК при МИ на МВР следва да действа в специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Освидетелстването от лекари, които нямат придобита специалност за водещата диагноза, противоречи и на основния принцип за съразмерност съгласно чл. 6, ал. 1 от АПК. За упражняване на правомощието си по чл. 255, ал. 3 от Закона за МВР при определяне вида на причинената телесна повреда, Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи следва правилно да констатира характера и степента на увреждането на освидетелстваното лице, включително настъпилите усложнения на състоянието му и да установи съответствието им със законоустановените в Наказателния кодекс критерии, разграничаващи лека или средна телесна повреда. В случая административният орган неправилно е определил характера на настъпилото увреждане като лека телесна повреда, а в комисията, както бе посочено и по-горе, не е взел участие лекар ортопед-травматолог, съобразно водещата диагноза на Йорданов. В съдебното производство чрез назначената съдебно-медицинска експертиза, извършена от компетентно по своята специалност вещо лице (ортопед-травматолог) констатациите на административния орган са били опровергани. Оспореното пред първоинстанционния съд медицинско удостоверение е издадено от некомпетентен орган и в противоречие с материалния закон, поради което е опорочено до степен на нищожност. Като е стигнал до същия извод, Софийският градски административен съд е постановил правилно решение, което, поради липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,