Решение № 10342 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2011 г.

ВАСПетчленен състав11.07.2011 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15258/13.12.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 5777/2010 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10342 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Атанасов Николов от гр. Русе против решение № 15258/13.12.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 5777/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-2929/16.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител от МВР. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на обжалваната заповед. Ответният министър на вътрешните работи оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касаицонно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС-трето отделение намира оспорената заповед за законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно- постановено в съответствие с материалния закон. При формиране на своята воля съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът не спори по установената в дисциплинарното производство и приета от съда фактическа обстановка и извършените от него нарушения. В обжалваното решение са обсъдени и оценени доказателствата от административното производство, въз основа на които е установено дисциплинарното нарушение. Направена е оценка и на спазване от страна на дисциплинарно разследващия орган и дисциплинарно наказващия орган на процесуалните правила. Обоснован от приетите по делото доказателства е изводът за извършено от касатора тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР вр. т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР. Деянието се изразява в предоставяне от служителя на притежаваната от него служебна книжка, която е официален документ, на длъжностни лица за вписване в нея на неверни обстоятелства и предоставяне за регистрирането им в масива данни на Дирекция "Морска администрация"-Русе. Предвид служебните му функции, налице е възползване от служебно положение, неспазване на установения с нормативен акт ред за удостоверяване на плавателен стаж, като с деянието си касаторът е уронил престижа на службата, доколкото представлява институция, чието добро име не е опазил и е дал негативен пример с поведение, насочено към пренебрегване на закона. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на наложеното му наказание поради понесена административнонаказателна отговорност. Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност независимо дали деянията им могат да са основания за търсене на друг вид отговорност /чл. 224, ал. 3 ЗМВР/. Не следва да се счита като обстоятелство, изключващо вината това, че служителят сам е сигнализирал за нарушението органите на ИА"Морска администрация". Сигналът е подаден в хода на вече образуваното дисциплинарно производство. За установеното деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, с което се уронва престижа на службата, задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" - чл. 230, ал. 2, т." ППЗМВР, поради което не се извършва преценката по чл. 229, ал. 2 ЗМВР, чието неспазване като съществено процесуално нарушение неоснователно се твърди от касатора. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав- II колегия,

Цитирани разпоредби

1