Решение № 4442 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2019 г.

Решение № 4442 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2019 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба, подадена от Областен управител на област с административен център -гр. К., срещу Решение № 91 от 15.04.2019 г., постановено по адм. дело № 46/2019 г. от Административен съд - К. с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Общински съвет Н. не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Н. И., от [населено място] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност, съответно за правилност и законосъобразност на оспореното решение. Счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд К. е Решение № 397 по Протокол № 10 от 19.12.2018 г. на Общинския съвет Н., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 2 ППЗСПЗЗ, предоставя поземлени имоти – земеделски земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 ЗСПЗЗ, за възстановяване на бившите им собственици, респ. техните наследници. С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователно, оспорването на Областен управител на Област К. срещу Решение № 397 по Протокол № 10 от 19.12.2018 г. на Общински съвет Н.. За да постанови този резултат съдът е приел, че общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на ОСЗ, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Направил е извод, че в конкретния случай Общинският съвет – Н. е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследници на И. Р., въз основа на което ОСЗ – Н. да завърши процедурата по чл. 45 ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Приел е още, че в правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценка на други обстоятелства освен посочените в закона. Приел е още, че след като са налице законовите предпоставки, то постановеното от органа решение е законосъобразно. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентният орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, в това число дали е налице несъответствие между скиците-проект и решението за признатото право на собственост, което изрично е уредено в разпоредбата на чл. 45 е, ал. 5 ППЗСПЗЗ, а Общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. По отношение на довода на Областния управител за несъответствие между приложените скици-проекти и скиците, издадени от самата ОСЗ по отношение на местностите, в които се намират имотите, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза като от заключението на вещото лице се установява, че се касае за идентични имоти, независимо от посочените различни наименования на местностите в скиците и решението за признатото право на собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Неоснователни са твърденията на касатора, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. В съответствие с приетата за установена фактическа обстановка съдът е извел правилни правни изводи, подробно изложени в мотивите на решението, които мотиви настоящата инстанция изцяло споделя. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. По делото не се спори, че Н. И. е законен наследник на И. Р. съгласно удостоверение за наследници № 31 от 06.07.2016 г. Въз основа на подадено заявление № 02238 от 12.02.1992 г. до ПК – Н. за възстановяване правото на собственост върху притежавани от наследодателя имоти в землището на с. Д. К., обл. К. е издадено Решение № 04004 от 30.05.1993 г., с което службата е възстановила на наследници на И. Р. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху 58 имота. Въз основа на това решение заинтересованата страна Н. И. е поискал, по реда на Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, да се извърши заснемане на имотните граници на 50 имота от гореописаното решение. С мотивирано искане изх. № РД-05-490 от 19.06.2018 г. началникът на ОСЗ - Н. е поискал от Общинския съвет – Н., на основание § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, да предостави описаните в решението за възстановяване на правоимащите, като към писмото са приложени копие от Решение № 04004 от 30.05.1993 г. и скици-проект. Искането на ОСЗ е внесено за разглеждане в Общинския Съвет – Н. и на заседание, проведено на 19.12.2018 г., обективирано в Протокол № 10 от 2018 г., Общинският съвет го е разгледал и при пълно мнозинство е приел Решение № 397, с което са предоставени на ОСЗ – Н. посочените имоти за възстановяване на н-ци на И. Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Следователно правопораждащият факт за реализиране на това право е установяване на границите на имот, подлежащ на възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници. Съгласно чл. 45 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18 ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Въз основа на изложеното, изводът на съда, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, обуславящи неговата отмяна, при спазена процедурата по чл. 45 ж, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ и същото е материално законосъобразно, е обоснован и правилен. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд, че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Общинският съвет е бил длъжен да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследниците на И. Р., въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45 ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Правилен също така е извода на решаващия съд, че в правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно - решението на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивираното искане от ОСЗ и приложената към него скица-проект и след като всички тези предпоставки в случая са били налице административният орган не е имал основание да постанови обжалвания отказ. Само общинската служба по земеделие може да постанови решение по чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, а общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. С касационната жалба се излагат доводи, че ОСЗ в своите скици преименува местностите на имоти, променя начина им на трайно ползване с цел същите формално да съответстват на решението, с което е признато правото на възстановяване на земеделските земи, а общинският съвет е приел незаконосъобразни решения, като е предоставил свои имоти, описани в АОС в едни местности да бъдат възстановени на физическо лице, на което му е признато право на собственост в други местности. Доказателствата по делото обуславят извода, направен от съда, че се касае за идентични имоти, независимо от различните наименования на местностите. На следващо място, за доказване на релевантните факти съдът е назначил и впоследствие кредитирал съдебно-техническата експертиза на вещото лице от която безспорно може да се направи извод за идентичност на процесните имоти. Същата е приета като неоспорена от страните в производството. Респективно при одобряване на КВС за дадена местност ОСЗ е определила преобладаващо наименование за цялата местност, въпреки че в нея има имоти, заявени в различни местности. Така процесните имоти са заявени, и респ. определени при различно наименование на заявената и определена местност. Вещото лице изрично е уточнило, че разминаване в наименованието на местностите, но това не значи че става въпрос за различни имоти, т. е. налице е идентичност на имотите на терен. От заключението е безспорно установено, че става въпрос за едни и същи имоти, независимо от посочените различни наименования на местностите, като е посочено от вещото лице, че в КВС на земеделските земи, за имотите с признато и възстановено право на собственост и установени граници (съседи), местностите и начинът на трайно ползване са съгласно решението за възстановяване правото на собственост. Експертното заключение не е било оспорено от процесуалния представител на касатора, поради което правилно съдът го е кредитирал като обективно. С оглед разпределената доказателствена тежест, касационният жалбоподател е следвало да установи твърдяното несъответствие, като това е следвало да стори като поиска назначаване на повторна експертиза, ако счита че даденото заключение е неточно или допълнителна експертиза, ако счита, че заключението е непълно, което той не е направил След като твърдените обстоятелства не са установени по предвидения процесуален ред възражението на процесуалния представител при приемане на заключението на допусната експертиза е ирелевантно. С касационната жалба не са представени нови доказателства, обосноваващи сочените отменителни основания, а установените с експертизата обстоятелства се оспорват едва с касационната жалба, поради което съдът намира спорните факти за правилно установени от първоинстанционния съд, който е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация Н. И. за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените по делото доказателства - Договор за правна защита и съдействие Сер. К № 35181 от 11.02.2020 г. (л. 19) и списък по чл. 80 от ГПК (л. 34), за сумата от 500 (петстотин) лева, заплатена в брой при подписване на договора. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение