Решение № 10163 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1775/2018 г.

Решение № 10163 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1775/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Алиа, [гражданство], против решение № 7302 от 04.12.2017 г., постановено от Административния съд София - град по адм. дело № 9147/2017 г., с което е отхвърлена жалбата ? против решение № 13738/11.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Л. Алиа. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез своя процесуален представител оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от надлежна страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на касаторката е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидатката не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. За да откаже предоставянето на бежански статут, административният орган не е дал вяра на твърденията на чужденката, че е имала проблеми, свързани с изповядваната от нея религия, и е била обект на репресии. В решението на административния орган е прието, че не са налице също така и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденката. Установено било, че кандидатката не е била принудена да напусне [държава] поради "реална опасност от смъртно наказание или екзекуция". Органът не е установил и тежки посегателства като изтезания, нечовешко или унизително отнасяне и наказание, като спрямо нея не са били отправяни заплахи, нито от официалните власти, нито от групировки, на които държавата не може и не иска да противодейства. Органът е приел, че не е била осъждана и за нея не е имало никакви последствия, като не са били направени и твърдения, относими към хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Административният орган е разгледал случая и от гледна точка на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, приемайки, че спрямо чужденката не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата ? по произход. Органът не е установил и условията, посочени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО. По този въпрос, е била анализирана и кредитирана информацията за страната по произход на кандидатката, съдържаща се в справка вх. № МД-196/16.02.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. От информацията, съдържаща се в справката, органът е приел, че кандидатката не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността ? като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт, а нивото на безогледно насилие в [държава] не е изключително, видно от цитираната информация за обстановката в страната. Административният орган не е установил спрямо молителката да са налице сериозни и потвърдени основания, за да се счита, че единствено на основание присъствието на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, заради която би било налице основанието за предоставяне на хуманитарен статут. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Л. Алиа, [гражданство], против решение 13738/11.07.2017 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата ? за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК и е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ. Административният съд е приел, че при издаване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че от изявленията на Л. Алиа, дадени в хода на проведеното интервю, било видно, че тя не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, както и че бежанската ? история не съдържала твърдения за осъществено преследване. Съдът е счел, че бежанската история на чужденката е разгледана като в тази връзка са били изяснени, както релевантните факти, така и обстановката в страната по произход. Съдът е приел за правилни констатациите за противоречие на бежанската история на молителката. В заключение съдът е приел, че оспореното решение е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, тъй като в рамките на административното производство кандидатката за закрила не е заявила причини, които да обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, като липсват и наведени твърдения за наличието на осъществено спрямо лицето "преследване" съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е възприел и извода на административния орган, че в случая не са били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като спрямо чужденката не се е установило в държавата ? по произход, последната да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденката като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният съд е приел, че не следва и извод за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на [държава]. Съдът е приел в заключение, че с оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидатката за закрила факти и обстоятелства от личната ? история, заедно с въпроса относно сигурността на страната й по произход. Приел е, че за да се приложи чл. 15, б. в от Директива 2004/83 ЕО, не само следва да има въоръжен конфликт, но и същият трябва да е достигнал толкова висока степен, че да има сериозни основания да се счита, че самото присъствие на лицето при връщане в страната му по произход, ще го постави в реален риск от заплаха, което от данните по делото не е било установено. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Налице са изложени съображения от съда по всички относими за спора обстоятелства. Основателно е преценено, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, че за чужденката не са налице предпоставките за предоставянето й на бежански статут. Обстоятелството, че след първоначалното напускане на страната й на произход, тя се е завърнала в нея и е пребивавала там в продължение на 9 години, е показателно, че кандидатката за международен статут, макар и да е имала притеснения в страната си на произход, те не могат да се определят като преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. От друга страна, в справката за ситуацията в [държава], представена пред настоящата съдебна инстанция, се установява, че от 2010 г. ( преди второто напускане на жалбоподателката на страната й на произход) във [държава] функционира Национална комисия за човешките права, пред която може да подаде жалба всяко лице в [държава], чийто права са нарушени. В справката е посочено, че комисията успешно разследва и приключва голям брой жалби, подадени пред нея. В справката е посочено също така, че представител на тази комисия отбелязва, че силата на култовете не е толкова силна, както е била преди. От значение за правилната преценка на административния орган и съда е и обстоятелството, което е взето предвид от тях, а именно, че във [държава] съществува възможност за вътрешно разселване. Видно от справката, представена пред касационната инстанция е, че съществуват щати, въвеждащи закони срещу домашното насилие и в които съществува стремеж да се защитят определени права. Обоснован и правилен е изводът на съда, че административният орган законосъобразно е преценил, че по отношение на кандидатката не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. По този въпрос, както административният орган така и административният съд подробно са обсъдили представените справки за ситуацията в държавата на произход на кандидатката. Този извод не се променя и от съдържанието на актуалната справка, представена пред касационната инстанция. От нея се установява, че в Североизточна [държава] има напрежение, но нигерийската армия реагира и отблъсква атаките. От информацията в справката не може да се направи извод, че групировката "Боко Харам" действа на територията на цялата страна. Информацията в справките, събрани по делото не обосновават извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт, водещ до безогледно насилие на територията на цялата страна. От друга страна, кандидатката за статут съобщава, че синът й, който е на [възраст] е останал в [държава] и ходи на училища там като живее с пастора от нейната църква, каквато църква има и в [населено място]. От тези факти, както и предвид съобщеното от самата кандидатка по време на интервюто й, че единственият й проблем е с нейните съселяни, може обосновано да се приеме, че при завръщането й в [държава], тя може да установи местоживеенето си в населено място, различно от нейното село, населено място, където вече е е била и където пребивава синът й като там може освен да се събере с детето си, да получава при нужда и подкрепа от църквата, от която вече е получавала такава по нейни твърдения. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно, което е основание за оставянето му в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд