Решение № 629 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2016 г.

Решение № 629 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. М., гражданин на Р. М., срещу решение № 1642 от 10.03.2016 г. по адм. д. № 11114/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ за издаване на виза "Д" за дългосрочно пребиваване в Р. Б., издаден на ..*** г. от завеждащ консулската служба в Посолството на Р. Б., гр. С., Р. М., по заявление от 24.09.2015 г.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като в него липсва точно и конкретно посочване на фактическите основания за издаване на отказа, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Мотивите не могат да се изведат от съгласувателните становища, които са положителни. Не е посочено при коя хипотеза на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ е постановен отказа, поради наличие на документ с невярно съдържание или деклариране на неверни данни, още повече, че ответникът е взел становище за формално изпълнение на изискванията за издаване на виза, но за наличие на данни за заобикаляне на закона. Липсата на конкретизация на хипотезата е достатъчно основание за отмяна на отказа като незаконосъобразен. Съдът неправилно приложил чл. 35 и чл. 36 АПК, не съобразил, че е налице положително становище за издаване на виза от страна на една от съгласувателните служби. Съдът не взел предвид, че жалбоподателят не е посочвал адрес в населено място гр. Б.. Жалбоподателят представил договор за наем с адрес в гр. С., пребивавал на адреса и представил доказателства за достатъчно средства за покриване на разходите по настаняването. По аргумент от чл. 13, ал. 2, б."б" от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, условие за издаване на виза/вкл. виза Д/ е чужденецът да има осигурено настаняване или достатъчно средства за покриване на разходите по настаняването. В случая жалбоподателят е представил както документ за настаняване /договор за наем/, така и документ за банкова сметка в размер на 1900 евро. Не е необходимо жалбоподателят да пребивава ежедневно на адреса. Жалбоподателят представил доказателства за наличие на достатъчно средства, поради което неправилно съдът приел, че се касае до формално изпълнение на законовите изисквания. Съдът не взел предвид, че представеният наемен договор е с нотариално заверени подписи, т. е. официално е удостоверено подписването на договора, останалата част от договора е частен диспозитивен документ, което не е оспорен от формална страна. Законодателят изисква заявителят да представи доказателства, че има подсигурено жилище, но няма условие да е започнало ползването на жилището и да се ползува ежедневно. Претендира разноски.

Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че при положителни становища на "Миграция" и ДАНС по искане за издаване на визи за дългосрочно пребиваване или положително становище на ДАНС за визи за краткосрочно пребиваване, компетентните лица могат да откажат виза. В заявлението си за издаване на виза жалбоподателят посочил, че е търговски представител на фирма за търговия с хляб, печива, хранителни и сладкарски стоки, а е установено, че работи като строителен работник. Получаването на виза не е право, а административна възможност на кандидатстващия, подаването на заявлението и приложените документи не задължават компетентния орган да издаде виза. Създадена е организация за заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в РБ и съответно получаване на виза за дългосрочно пребиваване чрез формално изпълнение на критериите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в случая е налице основанието, с което административният орган е мотивирал оспорения отказ - чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ - чужденецът е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни, като конкретно е посочено, че при проверка от компетентните български власти е установено, че апликанта не живее на посочения адрес в Б., а работи в С.. Освен това в докладните записки от 07.10.2015 г. и 08.10.2015 г., издадени от инспектор в група "Миграция" и началник група"Миграция" в ОД на МВР Б., приети по делото като доказателства, се съдържат конкретните факти и обстоятелства, както и съображенията, обусловили отказа на консулското длъжностно лице да откаже издаването на виза на жалбоподателя.

Жалбоподателят е поискал издаване на виза за дългосрочно пребиваване в Р. Б., вид "D", като е представил документи (Решение № 173884/03.04.2015 г. и Сертификат № 4724/14.09.2015 г.), издадени от Българската търговско - промишлена палата, че е търговски представител по пълномощие в Р. Б. на търговско представителство, регистрирано на територията на страната, с предмет на дейност "търговия с хляб, печива, хранителни и сладкарски стоки". Същевременно при извършване на проверката от служители на звено "Миграция"в ОД МВР-Б. е установено от информация получена в разговор с наемодателя Р. Р., че чужденеца след подаване на заявлението за виза за дългосрочно пребиваване, работи в гр. С. като строителен работник. Направен е извод, че с тези действия, се цели да се изпълни законовото изискване за предоставяне на виза за дългосрочно пребиваване, което по същество представлява заобикаляне на закона.

Направен е извод, че при така установените данни от извършената проверка от Териториално звено "Миграция", обоснован се явява направеният от административния орган извод за наличие на предпоставките по чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. От фактите по делото следва, че в случая се касае за представени от оспорващия истински частни удостоверителни документи с невярно съдържание, предвид че удостоверените факти в тях не съответствуват на обективната действителност. Регистрираното от чужденеца заедно с други лица на търговско представителство в БТПП, чиито представители в РБ са оспорващия М. и още трима македонски граждан, и представения договор за наем на жилище в РБългария, е с цел да се изпълнят формално изискванията на закона и да бъде получена търсената виза.

С оглед на това приел, че са налице данни, че регистрацията на чужденеца като търговски представител, сключването от него на договор за наем на жилище в С. и представянето на другите изискуеми документи е с цел формално изпълнение на законовите изисквания за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в Р. Б.

Решението е правилно.

Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, като се е съобразил с исканията и доводите на страните. Направените фактически и правни изводи се подкрепят от събраните доказателства. С мотивирания си съдебен акт е приложил правилно нормативната уредба.

Доказателствата сочат, че са били налице предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, при наличието на които на молителя се отказва издаване на виза за дългосрочно пребиваване в страната. Правилно е прието от съда, че е налице основанието посочено в административния акт за отказ за издаване на виза -чужденецът е представил документ с невярно съдържание, тъй като документът на който е основал искането си не отговаря на действителното положение. Жалбоподателят е целял формално да установи пред надлежните органи изискванията за издаване на виза "Д". Видно от доказателствата е, че същият не е работел в страната като търговски представител по пълномощие на регистрираното в Българската търговско - промишлена палата дружество с предмет на дейност "търговия с хляб, печива, хранителни и сладкарски стоки", каквито документи е представил, а е работел в С. като строител и че не е живял на декларирания адрес в гр. С., което е дало достатъчно основание по смисъла на цитираната норма да му бъде отказана исканата виза за дългосрочно пребиваване. Преди издаването на акта, е била извършена съгласувателната процедура между отделните компетентни органи и фактическата обстановка е била изяснена.

В чл. 19 от ППЗЧРБ е посочено, че за получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и: 1. сертификат за актуална регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата, издаден не по-рано от един месец преди представянето му; 2. заверено копие на БУЛСТАТ.

В отказа за издаване на виза посочено правното основание на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ- чужденецът е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни, но след това са уточнени фактическите основания - при проверка от компетентните български власти е установено, че апликанта не живее на посочения адрес в Б., а работи в гр. С.. Препраща към становището на Дирекция "Миграция".

В административния акт консулът е пояснил, че се касае за неверни данни, до които са стигнали службите за административен контрол на чужденците, а именно фактът, че лицето твърди, че е "търговски представител", а в действителност работи на строежи. Правилно съдът е приел, че административният акт е мотивиран. Направеното изявление в мотивите на административния орган е дало възможност на лицето да разбере основанията за отказ срещу които е изложил съображения в жалбата. Специфичното изискване за провеждане на административна съгласувателна процедура и изразеното становище на Дирекция "Миграция" допълват мотивите на оспорения отказ, тъй като мотивите могат да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт.

Мотивите на акта се съдържат и в съгласувателното становището на началник група "Миграция"- Б. при ОДМВР Б., относно искане за издаване на дългосрочна виза до началник група "Миграция" ОДМВР Б., в което се възразява да бъде издадена виза SKP1500294 за дългосрочно пребиваване на гражданина на Македония. В него е посочено, че правното основание в искането за виза е чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, като търговското представителство е с наименование "Г. Д.", регистрирано в БТПП. При снето обяснение от домакина Р. Р., живущ в С. е установено, че чужденецът не живее в къщата му, а се намира в гр. С., където работи като строителен работник, за същия адрес е подписал договори за наем и с други чужденци и в същата къща живее заедно със семейството си, поради което може да се направи обоснован извод, че в случая има заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в РБ и съответно получаване на разрешение за пребиваване, чрез формално изпълнение на критериите на чл. 19 от ППЗЧРБ и съответно чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ. по отношение на изискванията на чл. 15, ал. 1, в. чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ.

Няма твърдения и данни по делото да е нарушено правото на личен и семеен живот на жалбоподателя. Налага се изводът, че съдебният акт е обоснован и законосъобразен и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение