Решение № 15949 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2019 г.

Решение № 15949 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган старши полицай в група ООР в сектор ОП Първо РУ при ОД на МВР - Варна, чрез пълномощника му юрк. Георгиев, срещу решение № 293 от 20.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1476/2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена по жалба на Я. Йорданов заповед за задържане на лице рег. № 433 зз-273/11.04.2018 г., издадена от полицейски орган старши полицай в група ООР в сектор ОП Първо РУ при ОД на МВР - Варна. Касаторът счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е преценил заповедта за задържане като издадена при липса на достатъчно данни за съпричастност на задържаното лице с досъдебно производство и излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Я. Йорданов – не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменена по жалба на Я. Йорданов заповед за задържане на лице рег. № 433 зз-273/11.04.2018 г., издадена от полицейски орган старши полицай в група ООР в сектор ОП Първо РУ при ОД на МВР - Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наредено задържането му за срок от 24 часа. За да достигне до обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като в акта е посочено правното основание за задържане на лицето – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но не и фактическото основание за задържането. От фактическа страна е констатирал, че лицето е задържано на 11.04.2018 г. в 3:30 ч. и е освободено на същата дата в 10:25 ч. От докладна записка с рег. № 438 р-8182/11.04.2018 г. е установил, че от полицейски автопатрул е получен сигнал от ОДЧ за агресивно лице, което е отправяло закани и заплахи с физическа саморазправа към други лица на ул. "Сливница" до хотел "Черно море", като пристигайки на място са установили четири лица, индивидуализирани с имена и ЕГН, които са посочили други лице във видимо нетрезво състояние, отправящо заплахи и закани към тях – "ще ви убия, ще ви застрелям, ще ви заколя". Лицата заявили, че два месеца по-рано същото лице ги е заплашвало с пистолет, за което е било задържано в РУ. Посоченото лице се намирало до будка за цигари на бул. "Княз Борис I" до спирка "Севастопол" и полицейските органи се насочили към него, като му разпоредили да застане на място с вдигнати ръце; обискирали го, но не открили оръжие; установили самоличността му по лична карта; при проверката Я. Йорданов лъхал на алкохол и се държал неадекватно. Лицата, към които Йорданов отправял заплахи заявили, че се страхуват за живота и здравето си, тъй като били за пореден път негова мишена. Докладвали в ОДЧ и задържали Йорданов в РУ, а тъжителите поканили да дадат обяснения по случая в РУ. В арестното помещение Йорданов продължавал да се държи неадекватно, започнал да блъска по стените и да вика, оказали му медицинска помощ. По делото са изслушани обяснения на издателя на оспорената заповед, на съставителя на цитираната докладна записка и на А. Тарева, присъствала при задържането на лицето. Позовавайки се на обстоятелство, че в производството по преписка № 5159/2018 г. по описа на Районна прокуратура Варна, образувано по подадена жалба от Йорданов срещу неправомерното му задържане, полицейските органи не са посочили, че в тяхно присъствие Йорданов е отправял заплахи към подателите на сигнала, първоинстанционният съд не е дал вяра на техните показания. Дал е вяра на показанията на св. А. Тарева, че Йорданов е съдействал на полицейските органи при извършване на проверката, не е бил пиян и не се е обръщал към гражданите, подали сигнала срещу него. Обосновал е извод, че заповедта не е мотивирана с посочване на фактически основания за задържането, като не се установява, че по отношение на Йорданов са били налице данни, че е извършил престъпление, поради което задържането му е незаконосъобразно. Решението е неправилно. Настоящият касационен състав намира, че събраните по делото доказателства от първостепенния съд, не водят до обоснования от него правен извод. Налице е неправилна преценка на доказателствата, довела до незаконосъобразност на постановеното решение. Спорът по делото се свежда относно приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и предпоставките, въведени със законовата разпоредба, въз основа на които полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - т. 7 ЗМВР. От анализа на събрания доказателствен материал по делото първостепенният съд неправилно е приел, че не са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило дадено престъпление. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането ? не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наложената от полицейския орган принудителна административна мярка е административно действие по диспозицията на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, обуславяща единствено формиране на предположение относно участието на лицето в конкретно престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Понятието "данни" по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с "достатъчно данни" по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК, нито изисква доказателства за извършено престъпление. В случая, събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че към момента на задържането на касатора са били налице данни за извършено от него престъпление, изразяващо се в заплаха за отнемане на живот, нанасяне на телесни повреди и пр. Дали това деяние впоследствие ще бъде квалифицирано като престъпление е от компетентността на други органи, поради което неправилно съдът е приел, че към момента на задържането не са били налице данни за извършено престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо и да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Заключението на съда, че при задържането на Я. Йорданов не са били налице достатъчно данни, че той с поведението си е съпричастен към извършване на престъпление е неправилно. Неправилно съдът е ценил докладната записка от полицейския орган, участвал при задържането и свидетелските показания на полицаите, като заинтересовани, а показанията на свидетелката Тарева като непротиворечиво и безпристрастно. Няма данни за особено отношение на полицейските органи към задържаното лице, които да поставят под съмнение достоверността на съставената в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед докладна записка. Съвсем по различен начин стоят нещата със свидетелката Тарева, която познава задържаното лице. Неправилно съдът е посочил, че няма противоречие в нейните показания в производството по преписка № 5159/2018 г. по описа на Районна прокуратура Варна, образувано по подадена жалба от Йорданов срещу неправомерното му задържане. В тези си показания св. Тарева е посочила, че Йорданов според нея е бил леко подпийнал, докато говорил с полицаите при проверката легнал на земята и се престорил, че припада, но после станал. Тези обстоятелства не са заявени при разпита й в съдебно заседание пред административния съд. Налице е и образувано предходно наказателно производство срещу задържаното лице за отправени заплахи с оръжие към подателите на сигнала. За да бъде подчинено на легитимна цел, задържането на лицето трябва да е обосновано с необходимостта да се обезпечи извършването на необходимите процесуално-следствени действия за разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице. Изложеното дава основание да се приеме, че по преписката са налице достатъчно данни, които да индицират фактически обстоятелства в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е незаконосъобразен. По изложените съображения, съдът счита, че са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Я. Йорданов против заповед за задържане на лице рег. № 433 зз-273/11.04.2018 г., издадена от полицейски орган старши полицай в група ООР в сектор ОП Първо РУ при ОД на МВР - Варна. С оглед на резултата по спора и своевременно направеното искане, в полза на касатора трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение