Решение № 6776 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2421/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Й. Н. от гр. Видин, [адрес], с [ЕГН], чрез процесуалния му представител адв. И. Дочева, срещу Решение 88 от 16.01.2024 г., постановено по адм. дело 220/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Видин, с което е отхвърлена жалбата на Н. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-050-6500/14#3 от 15.09.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие - гр. Видин, с който на адресата е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 744,16 лева, ведно със законната лихва от датата на получаването му. С решението в полза на ДФ Земеделие са присъдени разноски в размер на 100,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съществото касаторът навежда идентични с изложените в жалбата му пред първоинстанционния съд съображения за немотивираност на административния акт като издаден при липса на фактически и правни основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Видин, и вместо него - да постанови друго - по същество на спора, с което обжалваният АУПДВ - да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се разноски за държавна такса в размер на 70,00 лева и за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 650,00 лева съгласно представен списък с разноските и договор за правна защита и съдействие. Ответникът директорът на ОД на ДФ Земеделие - гр. Видин, чрез своя процесуален представител - главен юрисконсулт Н. Йорданова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на Наредба за заплащането на правната помощ. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, АС - Видин е отхвърлил жалбата на Л. Й. Н. срещу АУПДВ 01-050-6500/14#3 от 15.09.2023 г., издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие - гр. Видин, с който на адресата е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 744,16 лева, ведно със законната лихва от датата на получаването му, като в полза на ДФ Земеделие са присъдени разноски в размер на 100, 00 лева. За да обоснове преценката си за законосъобразност на АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при наличие на реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, както и при фактически и правни основания за издаването му. Приел е също така, че административният акт е издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, а също и в съответствие с материалния закон. Този извод е обоснован, след като решаващият съд на първо място е възпроизвел установената в административното производство фактическа обстановка и основанията на административния орган да приеме, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съответно за намаляване размера на помощите на кандидата по причина, че същият е заявил земеделски площи, които са извън площите с правно основание или в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд Н. е подал заявление за кампания 2022 г. с уникален идентификационен номер (УИН) [номер], с което е заявил финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи, като ведно със заявлението е представил и декларация за запознаване с определенията за нередност, а срещу подпис е получил резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2022 г., от които е видно, че заявените от него площи попадат извън тези с правно основание и се считат за наддекларирана площ. Установено е, че доколкото не са били представени доказателства, че заявените площи са били регистрирани в съответната общинска служба по земеделие, на основание чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП административният орган е намалил размера на дължимите помощи за 2022 г., като от изплатената 6 023,69 лева, при допустими 0,53 ха, помощта за 2022 г. е била преизчислена на 1 542,83 лева. За въпросното преизчисление Н. е бил уведомен при подаване на заявление под 05/674102/0462501 от 05.04.2023 г. Установено е, че същият не само, че не го е оспорил, но е и декларирал изрично съгласие да се направи прихващане от оторизираните суми за държавни помощи за 2023 г., като посоченото дало основание да бъдат направени две прихващания за главницата - от 636,00 лева и от 100,70 лева, след които прихващания общата дължима за възстановяване сума от 4 480,86 лева е в намаляла на 3 744,16 лева, за които е издаден и АУПДВ. При така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че дължимостта на публичното държавно вземане е доказана както по основание, така и по размер, като същите, ведно със задължението за законна лихва, са били правилно установени от органа. Обосновано според съда е прието, че основанието за намаляване размера на помощта и събирането на надплатената сума касае заявени земеделски земи, които не са регистрирани в съответната общинска служба по земеделие, а за самостоятелно основание е преценено изричното съгласие на Н., че вместо получените от него 6 023,69 лева за 2022 г. е следвало да получи 1 542,83 лева. На следващо място, по отношение на възражението, че липсата на изпратено уведомително писмо прави АУПДВ преждевременно издаден, е прието, че същото не почива на разпоредбите, уреждащи установяването и събирането на публични държавни вземания, нито на чл. 45, ал. 9 от ЗПЗП във връзка с чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., тъй като в чл. 45 от ЗПЗП не съществува ал. 9, а посоченото в чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. уведомително писмо не изчерпва основанията за издаване на АУПДВ. За неоснователно е прието и възражението на Н., че резултатът от автоматичните проверки и уведомяването за тях, не могат да се приемат за уведомяване на причините за постановения отказ и за мотиви на постановения АУПДВ, тъй като от една страна Н. не оспорва, че е уведомен за резултатите от автоматичните проверки, а също и не представя доказателства, които да ги оборят, а от друга - мотивите на АУПДВ не се изчерпват единствено с изложеното в тази посока, а е съобразено и декларираното съгласие за установените, получените и дължимите от земеделския производител суми в заявлението му от 05.04.2023 г. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Видин е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обосновано и правилно заключение за неговата законосъобразност. В зависимост от обстоятелството, че твърдените от Н. пороци на акта са наведени и като касационни основания, водещи до неправилност на съдебното решение - немотивираност на АУПДВ като издаден при липса на фактически и правни основания, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да ги преповтаря. Същите оплаквания вече са обсъдени от АС - Видин в мотивите на обжалваното съдебно решение, към които касационната инстанция с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно, препраща, тъй като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователността им. В допълнение следва да бъде посочено, че в АУПДВ ясно и подробно са изложени фактите, обуславящи събирането на надплатената сума, доказателства за които се съдържат както в обжалвания акт, така и в материалите по административната преписка. Същите касаят заявени земеделски земи, които не са регистрирани в съответната общинска служба по земеделие. Освен това следва да се отбележи, че съгласно чл. 41 от ЗПЗП земеделските производители кандидатстват за подпомагане за ползваната от тях на правно основание земеделска площ. В тази връзка в чл. 41, ал. 4 от ЗПЗП е предвидено задължение Правното основание за ползване на земеделските земи да се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието, храните и горите. А съгласно ал. 6, изр. второ и трето на същия член Когато земеделският стопанин е включил в заявлението си земеделски земи извън площите с правно основание или в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване, системата генерира предупреждение за грешка. Предупреждението за грешка се предоставя за подпис на земеделския стопанин. С оглед изложените фактически и правни обстоятелства, правилно административният съд е посочил, че в резултат на несъобразяване с нормативните изисквания от страна на Н. със задължителната регистрация на заявените площи в съответната общинска служба по земеделие, е констатирано надвишаване на площи в сравнение с първоначално одобрените. При наличието на наддекларирани за подпомагане площи, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП за намаляване размера на дължимите помощи, като за този извод свидетелства и обстоятелството, че самият заявител е декларирал изрично съгласие за прихващане на оторизираните суми за държавни помощи за 2023 г. Преценявайки оспорения АУПДВ за законосъобразен, Административен съд - Видин е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Л. Й. Н. следва да бъде осъден да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 3 АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,