Решение № 12497 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2012 г.

Решение № 12497 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Арон С" ООД - гр. София, подадена от адв. В. Станчев, срещу решение № 7777/1.06.2012 г. по адм. дело № 2474/2012 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 48/19.01.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/1102/19.09.2011 г. и дружеството е осъдено да заплати разноските по делото. В касационната жалба са развити много подробни съображения за неправилност на решението поради процесуални и материалноправни нарушения и се иска то да се отмени и да се постанови решение по същество, с което при условията на евентуалност или да се обезсили обжалваното решение на КЗК, или същото да се отмени като незаконосъобразно по т. 1 и 3 от диспозитива му, като касационната инстанция установи липсата на нарушение по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33 от ЗЗК от страна на "Арон С" ООД (по т. 1), както и да се отмени в частта на разноските (т. 3) - за присъдените от КЗК в полза на заинтересованата страна - "Айко Мулти Консепт" ЕООД, разноски в размер на 2988 лева. Отделно от това, пак при условията на евентуалност, се моли, ако касационната инстанция приеме, че е налице нарушение, то да се измени решението, като се намали по размер санкцията с оглед определеното нарушение от самата КЗК като леко, с кратък срок от само един месец на рекламната кампания, характера й на продуктова реклама - рекламира се собствен продукт, който не се предлага никъде другаде, както и неспособността й да предизвика значимо пренасочване на потребителското търсене. В тази връзка - че санкцията е прекомерно завишена, адв. Станчев е представил пред 5-членния състав на Върховния административен съд справка за изплащаната месечна работна заплата за два месеца на около 120 души, равняваща се на наложената санкция. Ответниците - КЗК и "Айко Мулти Консепт" ЕООД - гр. София, чрез процесуалните си пълномощници - юрисконсулт Ботева и адв. Копаранов, молят касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а решението на тричленния състав на Върховния административен съд да се остави в сила. Адвокат Копаранов алтернативно моли, ако касационната инстанция приеме, че няма нарушение за заблуждаваща реклама, то обжалваното решение на Върховния административен съд да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което да се укаже на КЗК да наложи санкция за незаконосъобразно даване на добавка, което било първоначалното искане на молителя. Ответниците претендират присъждане на разноски по делото, като адв. Копаранов е приложил и списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е взел становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение съставът на Върховния административен съд, след като подробно е отговорил на всички възражения на страните, отнасящи се до редовността на жалбата на жалбоподателя "Арон С" ООД, приемайки, че тя е подадена от редовно упълномощен адвокат - В. Станчев, и до допустимостта на образуваното производство пред КЗК по искането на "Айко Мулти Консепт" ЕООД, приемайки, че адв. Копаранов е имал представителна власт да извършва това действие (искането), защото упълномощеното Адвокатско дружество "Попов и партньори" е имало пълномощия да преупълномощава адвокати и други лица и то това е сторило - преупълномощен е адв. Х. Копаранов, по съществото на спора е приел, че обжалваното решение на КЗК е законосъобразно и при постановяването му не са осъществени нарушения. По-точно съставът на Върховния административен съд е приел, че наложената имуществена санкция в размер на 76 000 лв. за извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33 ЗЗК, изразяващо се в това, че жалбоподателят "Арон С" ООД е нарушил забраната за заблуждаваща реклама досежно рекламираните през м. септември 2011 г. мебелни комплекти "Ади" и "Ради", защото предлаганото като "подарък" легло и при двата комплекта се получава след заплащане, което обстоятелство (заблуждаващата реклама) не е опровергано от рекламодателя пред комисията, е съобразена с Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с Решение № 71/3.02.2009 г. на КЗК. Съдът е приел, че имуществената санкцията е определена като за "леко" нарушение, за което в методиката е предвидено до 2 % от размера на нетните приходи от продажби, като в случая тя възлиза на 0,5 % от нетните приходи от продажби за 2010 г. на "Арон С" ООД. Относно възражението на "Арон С" ООД, че КЗК е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, като е изменила предмета на производството, защото твърдените нарушения са били по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 8 ЗЗК, които са отделни и не могат да се комбинират, което на практика е самосезиране на комисията, а определение № 1615/22.11.2011 г., с което комисията фактически е разширила предмета на разследване, е нищожно, съставът на Върховния административен съд е приел, че не се касае до самосезиране (извод от текста на определението) и до преминаване от едно основание за образуване на производство към друго или за комбинирането им, а за преквалифициране на нарушението. В този смисъл е приел, че КЗК не е обвързана от правната квалификация на молителите и от релевираните от тях законови текстове, още повече, че чл. 71, ал. 1 ЗЗК изисква само описание на обстоятелствата, на които се позовава искането, твърдяното нарушение и в какво се състои искането. След като молителят е посочил релевантните обстоятелства и факти, описал ги е и е предявил искане за установяване на нарушение по глава седма от ЗЗК и при липсата на изрична забрана за разширяване на предмета на разследването, възражението е неоснователно, защото КЗК е действала в пределите на правомощията си, а цитираното определение на КЗК не е нищожно. Относно твърдението за материална незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК съставът на Върховния административен съд - четвърто отделение, е приел, че то е неоснователно, защото в решението са изложени подробни мотиви, че жалбоподателят е имал пазарно поведение, касаещо рекламни съобщения за предлаганите от него два мебелни комплекта в определен времеви период, което има характер на подвеждащо - създаващо погрешна представа, че на купувачите се предлага нещо като подарък, т. е. безплатно. Посланието чрез излъчвани рекламни видеоклипове и рекламни брошури, чрез което се рекламират и предлаганите от дружеството мебели, съдържащо елемент с визирания заблуждаващ характер, е адресирано към крайните потребители и има масов характер, поради което и е достигнало до широк кръг крайни потребители, което е в състояние да заблуди съществена част от потребителите. Това е нарушение на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33 ЗЗК. На последно място, на възражението на жалбоподателя, че на молителя "Айко Мулти Консепт" ЕООД не следва да се заплащат направените пред КЗК разноски, съдът е приел, че при положение, че е установено нарушението по чл. 32, ал. 1 и чл. 33 ЗЗК, то такива се дължат, независимо че не е установено твърдяното от молителя друго нарушение - това по чл. 29 и чл. 36, ал. 2 и 4 ЗЗК. С оглед изхода на спора Върховният административен съд е осъдил жалбоподателя да заплати на "Айко Мулти Консепт" направените разноски в размер на 1200 лева. Постановеното решение е правилно. По фактическите данни по делото спор между страните няма. В случая спорът е правен и се свежда до отговора на въпроса, КЗК обвързана ли е от релевирана в искането на заинтересовано лице правна квалификация и може ли да преквалифицира нарушението в друго, извън очертаната по искането на заинтересованото лице квалификация за установяване на евентуално извършени нарушения на нелоялна конкуренция по ЗЗК, и вторият въпрос, поставен в условия на евентуалност спрямо първия - следва ли да се намали размерът на наложената санкция от 0,5 %, определен съобразно Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, предвиждаща за "леко" нарушение до 2 % от размера на нетните приходи от продажби за 2010 г. На първия въпрос съставът на Върховния административен съд - четвърто отделение, е отговорил, че при липсата на изрична забрана за разширяване на предмета на разследването КЗК не е обвързана от правната квалификация на заинтересованите лица по релевираните от тях законови текстове. Този извод на състава на Върховния административен съд е законосъобразен, защото намира законова опора в чл. 71, ал. 1 ЗЗК, изискващ само описание на обстоятелствата, на които се позовава искането, твърдяното нарушение и в какво се състои искането. Ето защо правилно в обжалваното решение е прието, че КЗК е действала в пределите на правомощията си, преквалифицирайки нарушението по описаните в искането на заинтересованото лице обстоятелства. Заинтересованото лице пред КЗК, в случая "Айко Мулти Консепт" ЕООД, е посочило релевантните обстоятелства и факти, описало ги е и е предявило искане за установяване на нарушение по глава седма от ЗЗК, т. е. производството е образувано в съответствие с чл. 94, ал. 1 ЗЗК по искане на заинтересовано лице съгласно чл. 38, ал. 1, т. ЗЗК с посоченото в чл. 71, ал. 1 съдържание на искането. Правилно съдът е приел, че КЗК с определение № 1615/22.11.2011 г. не е разширила (изменила) предмета на разследването, нито се е самосезирала за установяване на искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, а се е произнесла по точната правна квалификация на нарушението, изведена въз основа на описаните в това искане обстоятелства - такава по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33 ЗЗК, когато у купувачите се създава погрешна представа, че им се предлага нещо като подарък. Същевременно пък за релевираните в искането на заинтересованото лице нарушения е установено, че от страна на дружеството - сега касатор, не са извършени такива нарушения. Ето защо петчленният състав на ВАС намира, че правният извод на тричленния състав на ВАС за законосъобразността на обжалваното решение на КЗК е правилен. Оплакването на касатора за размера на наложената имуществена санкция е неоснователно. Върховният административен съд - четвърто отделение, е отчел, че осъщественото нарушение по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33 ЗЗК е "леко", осъществило се е в кратък времеви период - само 1 месец, и правилно е приел, че определената имуществена санкция в размер на 76 000 лв. е законосъобразна, защото възлиза на 0,5 % от нетните приходи от продажбите на дружеството за 2010 г., изчислени съобразно Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, според която санкцията е до 2 % от размера на цитираните продажби. Петчленният състав на Върховния административен съд напълно споделя така приетото в обжалваното решение за размера на имуществената санкция. Без значение е обстоятелството по представената от дружеството справка, че санкцията представлявала двумесечната работна заплата на около 120 работници в дружеството, защото санкцията се определя по методиката с оглед степента на нарушение, като се отчитат посочените вече обстоятелства, поради което санкцията е съответстваща и адекватна на извършеното нарушение. Оплакването на касатора за прекомерност на присъдените от КЗК разноски за адвокатско възнаграждение на заинтересованото лице в размер на 2400 лв., прието от тричленния състав на ВАС като неоснователно по съображения за фактическа и правна сложност на производството по ЗЗК, петчленният състав на ВАС намира за неоснователно. Напълно споделя съображенията на тричленния състав в това отношение. Решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед направеното от заинтересованото лице искане за присъждане на съдебни разноски, направени пред касационната инстанция по приложен списък за разноските - заплатен адвокатски хонорар в размер на 1200 лв., 5-членният състав намира, че следва да се присъдят разноски в доказания размер на 1200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд - I колегия,