Решение № 12757 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4290/2014 г.

Решение № 12757 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4290/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна против решение № 224 от 7.02.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1816/2012 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ № № 081103390/3.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 117/20.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (понастоящем променено на "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"), град Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповеди на директора на ТД на НАП град Варна. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК - според компетентната териториална дирекция. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - "Професионален футболен клуб Добруджа" ЕАД - в ликвидация, чрез процесуалния си представител адв. Юрий Митев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е прогласил за нищожен издаденият на "Професионален футболен клуб Добруджа" ЕАД - в ликвидация, ревизионен акт, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите на ТД на НАП град Варна, който не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии на данъчно задължени лица с адрес по чл. 8 от ДОПК в град Добрич. Решението е неправилно постановено. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на "Професионален футболен клуб Добруджа" ЕАД гр. Добрич, определен от териториалния директор на ТД на НАП Варна със заповед № Д - 9/3.01.2011 г., изменена със заповед № Д - 321/10.03.2011 г.; заповед № Д - 10/3.01.2011 г., изменена със заповед № Д - 322/10.03.2011 г.; заповед № Д - 739/1.06.2011 г.; заповед № Д - 740/1.06.2011 г.; заповед № Д - 931/4.07.2011 г. и заповед № Д - 932/4.07.2011 г. не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в гр. Варна, а седалището на ревизираното дружество е в гр. Добрич. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 1.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5 от 22.06.2014 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. При липсата на структурна обособеност на т. нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, неправилно съдът е приел, че оправомощаването на Анелия Цветозарова Бонева на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, по чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК е ограничено по териториален признак от териториалния директор на ТД на НАП - Варна - по отношение на задължените лица с адрес по чл. 8 ДОПК в град Варна. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - според седалището на ревизираното дружество в гр. Добрич. Няма спор и че органът по приходите възложил ревизията е определен от директора на ТД на НАП град Варна съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. От изложеното следва, че оспореният ревизионен акт е издаден в резултат на ревизия, възложена от компетентен орган по приходите и от надлежно овластен орган по приходите по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, поради което не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция и обсъждане на възраженията в тази връзка, направени от процесуалния представител на ответника, в представените по делото писмени бележки. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. По съдебните разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,