Решение № 56 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2011 г.

Решение № 56 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на И. Д. Д. и Й. Л. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 369 от 19.07.2011 г. по гр. дело № 500/2011 г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлен иска на молителите против М. И. Д. и Ц. К. Д. за сумата 2000 лв. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане. В молбата за отмяна молителите поддържат, че не са били надлежно известени за постъпила въззивна жалба на другата страна, не са били редовно призовани за проведено във въззивния съд съдебно заседание и по този начин са били лишени от възможността да участват във въззивното производство. Ответниците М. И. Д. и Ц. К. Д. по изложени в писмен отговор и писмена защита съображения оспорват основателността на молбата за отмяна. Позовават се на задължителна съдебна практика на ВКС - съдебно решение по гр. дело № 397/2009 г. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 39, ал. 1 ГПК, което представят. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед на изложеното отменително основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В молбата за отмяна не се сочи допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, вследствие на което да са били нарушени правата на молителите за участие във въззивното производство. Поддържа се, че на молителите не била връчена въззивната жалба на другата страна, както и че не били надлежно призовани за проведеното от въззивния съд съдебно заседание, тъй като размяна на книжа, респ. призоваването им било извършено по адреса на адвокат П. В. - техен пълномощник, с пълномощно само за първата инстанция. Изложеното в молбата не се оправдава от фактическа страна. Молителите са ищци по делото. В исковата си молба са посочили като съдебен адресат, адреса на адв. П. В. от Адвокатски колектив [населено място], който е бил техен пълномощник пред първата инстанция. Представеното пълномощно изхожда само от ищеца Д., със записване да го представлява пред Районен съд Мездра, без да се сочи номер на гражданското делото, от което молителят вади аргумент, че неправилно въззивният съд е връчил препис от въззивната жалба и е извършил призоваването за съдебно заседание на 15.07.2011 г. от адреса на адв. В., чието пълномощно било само за представителство пред районния съд. Молителите не сочат конкретно процесуалното нарушение на съда, което да е довело до лишаването им от участие в производството пред въззивната инстанция, и такова не се установява по делото. Когато страната скочи съдебен адресат, тя прави волеизявление към съда, че не желае да получава съобщения и призовки на своя адрес, дори той да е известен по делото, а желае съдът да връчва съобщенията и призовките чрез съдебния адресат. Не е необходимо отношенията между страната и съдебния адресат да бъдат уредени с договор за мандат, нито овластителното волеизявление да е достигнало до адресата. Правилото е уредено в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК и смисъла на неговото приложение означава, че ако е посочен съдебен адресат - връчва се на него; ако страната има пълномощник по делото - връчва се на страната, но може да се връчи и на пълномощника, а ако страната изрично сочи пълномощника си и като съдебен адресат - връчването става на пълномощника, а не на страната. В. съд е връчил преписи от въззивната жалба на двамата молители чрез посочения в исковата молба съдебен адресат, чрез съдебния адресат молителите са били призовани за проведеното на 15.07.2011 г. съдебно заседание, като заедно с призовката е бил връчен и препис от разпореждането на съда от 21.06.2011 г. Молителят Д. се е явил лично в съдебно заседание, представено е й становище по делото от двамата молители, в което е посочена датата и часа за съдебното заседание - обстоятелства, които идват да покажат, че правата на молителите за участие във въззивното производство не са били нарушени. Предвид изложеното молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, с присъждане в тежест на молителите направените от другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1600 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.