Решение № 15935 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12879/2012 г.

Решение № 15935 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12879/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ. Образувано е по жалба от "Соларен парк Хаджидимово 2" ЕООД, "Кадийца" ЕООД, "Ник Енерджи" ЕООД, "Солар Плана" ЕООД, "Балкан Фриго" ЕООД, "Ханово 2 Солар" ЕООД, "Каравелово Солар" ЕООД, "Меден Кладенец Солар" ЕООД, "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД, "Солар Ел Систем" ЕООД, "Геовид" ЕООД, "Соларен парк Хадждимово 1" ЕООД и "Кукурово 1 Солар" ЕООД против решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с искане за отмяната му, като незаконосъобразно в частта по раздел III, т. 12 за всички жалбоподатели с изключение на жалбоподателите "Ник Енерджи" ЕООД и "Пи Ви Инвист БГ" ЕООД. Последните две дружества оспорват решението на ДКЕВР в частта му по раздел IV, т. 6. Правят се доводи за наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК: неспазване на установената форма; съществено нарушение на административно-производствените правила; противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Ответната комисия изразява становище за процесуална недопустимост на жалбата и алтернативно за нейната неоснователност. Заинтересованата страна "Енерго-Про Мрежи" АД изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и алтернативно за нейната неоснователност. Заинтересованата страна "ЧЕЗ Разпределение България" АД чрез процесуалния си представител счита жалбата за процесуално недопустима и алтернативно за неоснователна. Заинтересованата страна "ЕВН България Електроразпределение" АД не взема отношение по нея. Жалбата е подадена от дружества - производители на ел. енергия от ВЕИ със сключени договори с трите електроразпределителни дружества за присъединяване на електрическа централа на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа. Дружествата са сключили и договори и за изкупуване на електрическа енергия. В тях е предвидено заплащане на енергията по преференциални цени, определени от ДКЕВР. При представените писмени доказателства, в това число и приложени фактури за продадена ел. енергия, жалбоподателите установяват, че са адресати на оспореното решение в частта му по раздел III, т. 12 и по раздел IV, т. 6 и имат законово защитен правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и към датата на подаването й е била процесуално допустима. Към настоящия момент обаче с влезли в сила съдебни решения оспореният акт на ДКЕВР в частта му по раздел III, т. 12 е отменен. В този смисъл е решение № 9620/26.06.2013 г. постановено по адм. дело № 6079/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия. С него е оставено в сила решение № 4131/25.03.2013 г. по адм. дело № 12503/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение за отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта по раздел III, т. 12. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен - има действие по отношение на всички. По силата на цитираната правна норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока се съдържа и в правилото на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс /приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК/, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно, то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на решението на ДКЕВР. Формираната сила на пресъдено нещо на горепосочените решения на Върховния административен съд, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка /процесуална пречка/ за разглеждане по същество на жалбата на дружествата срещу решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 12. Поради това съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК - по оспорването има влязло в сила съдебно решение, което налага жалбата на "Соларен парк Хаджидимово 2" ЕООД, "Кадийца" ЕООД, "Солар Плана" ЕООД, "Балкан Фриго" ЕООД, "Ханово 2 Солар" ЕООД, "Каравелово Солар" ЕООД, "Меден Кладенец Солар" ЕООД, "Солар Ел Систем" ЕООД, "Геовид" ЕООД, "Соларен парк Хадждимово 1" ЕООД и "Кукурово 1 Солар" ЕООД да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да бъде прекратено. Разгледана по същество, само жалбата на "Ник Енерджи" ЕООД и "Пи Ви Инвист БГ" ЕООД против решението на ДКЕВР в частта му по раздел IV, т. 6 е основателна досежно доводите за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Видно от приложената административна преписка, производството пред ДКЕВР е по реда на раздел IV - Ценово регулиране от глава втора - "Енергийна политика" на ЗЕ във връзка с § 197, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. Образувано е по заявления от "Електроенергийния системен оператор" ЕАД /ЕСО/; "ЕВН България Електроразпределение" АД /ЕВН/; "Енерго-Про Мрежи" АД /Енерго-Про/ и "ЧЕЗ Разпределение България" АД /ЧЕЗ/ от 13.09.2012 г. за определяне на цени за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, като част от условията за достъп до сключване на договори с операторите на електропреносната и/или на електроразпределителната мрежа. Със същите заявления те са поискали и упражняване на правомощието на регулаторния орган по чл. 32, ал. 4 от закона - да определи временни цени за достъп до утвърждаване на окончателните такива. Заинтересованите страни не са приложили към заявленията си абсолютно никакви доказателства и приложения, освен копие на документа за внесена държавна такса пред ДКЕВР. Работната група по чл. 37, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР е изготвила доклад, внесен за разглеждане от комисията още на следващия ден - 14.09.2012 г. В него е развила доводи, че производителите на ел. енергия от ВЕИ имат по смисъла на закона качеството на производители. В това си качество, попадат в обхвата на § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ и са задължени в срок до два месеца от влизане на изменителния закон в сила - 17.07.2012 г. да сключат договори за достъп с операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа. Доколкото това не е направено, са настъпили предпоставките на ал. 2 от нормата за сезиране на комисията за определяне условията за достъп с цел сключването на договор. На второ място, работната група е посочила в доклада по чл. 40, ал. 1 от устройствения правилник, че в рамките на законово фиксирания двумесечен срок е обективно невъзможно да се развие и приключи цялостното административно производство по утвърждаване на цените за достъп. Поради това е приела за налични условията на чл. 32, ал. 4 от закона за определяне на временни цени за достъп до определяне на окончателните цени. На трето място, работната група е счела за достатъчно при определяне на временните цени да използва служебно известни данни от два описани източника: Първият е представяната отчетна информация от дружествата. Вторият е изискваната информация от лицензиантите във връзка с осъществяване на лицензионната им дейност. Посочен е и трети напълно неопределен източник, наречен в доклада " други официални източници". На четвърто място, работната група в доклада е фиксирала базата, която е използвала при определяне на временните цени. Това са определените от ДКЕВР преференциални цени за производство на ел. енергия от ВЕИ. На пето място е посочила и конкретно използвания подход при определяне на цената - относителния дял от преференциалната цена, при съобразяване на размера и структурата й и изменението на инвестиционните разходи. По тези съображения е предложила на комисията да определи временните цени: 1. Дължими от производителите на енергия от ВЕИ, ползващи преференциална цена за количествата продадена енергия. 2. За достъп до мрежите на ЕСО, ЕВН, Енерго-про и ЧЕЗ. 3. Заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа. Докладът е разгледан на закрито заседание на ДКЕВР, проведено на 14.09.2012 г. и обективирано в протокол № 158 от същата дата в присъствие на петима от членовете й. На него е взето единодушно решение за определяне на временните цени за достъп, считано от 18.09.2012 г. Това е оспореното решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., съдържащо осемнадесет раздела с отделни точки, диференцирани съобразно вида на централите; начина им на работа; тяхната мощност и акта на ДКЕВР за определяне на преференциални цени за продажба на ел. енергия от ВЕИ. Решението е постановено от компетентен орган в законен състав и в пределите на нормативно установената компетентност. При вземането му обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е опорочена формата на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от закона, подлежащите на регулиране цени се образуват от енергийните предприятия при спазване на изискванията на закона, на наредбите и на указанията относно образуване на цените. Приетите до този момент указания определят вида, формата и съдържанието на информацията, която енергийното предприятие задължително представя при подаване на заявлението за утвърждаване на цени. Административното производство, по което е постановено оспореното решение е инициирано от операторите със заявления от 13.09.2012 г. За да са редовни, те трябва да съдържат изискуемата информация, необходима на държавния регулатор да определи съответната цена. Самата информация се предоставя в описаните в указанията справки. Към заявленията от 13.09.2012 г. не са представени никакви документи, поради което те не са било редовни. Произнасяйки се по направеното от операторите искане за определяне на временна цена, комисията е нарушила правилата за организация на работата и в частност тези по раздел II - "Проучване на преписките" и в частност чл. 38, ал. 2 от него. Допускането на нарушението е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен и необоснован начин, какъвто съставлява използването на "служебни данни, например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейности, както и други официални източници". Довело е и до нарушаване на принципа на чл. 31, т. 1 от ЗЕ - задължаващ комисията да определя цените по прозрачен начин. Той е задължителен за спазване от административния орган и в производството по определяне на временни цени, тъй като те също са цени. Отделно от това произнасянето без информация и без да се конкретизира такава, съставлява порок във формата на административния акт, тъй като той не отговоря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да съдържа фактическите основания за издаването му. Съдът намира още, че решението в оспорената му част противоречи на материалния закон, доколкото нарушава едно от основните изисквания към цените, въведено в чл. 31, т. 2 от него. То обвързва цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В противоречие с него, комисията е обвързала цените за достъп с преференциалните цени за производство на ел. енергия от възобновяеми източници и то съобразявайки размера и структурата на тази цена и изменението на инвестиционните разходи. Допуснатите от ДКЕВР нарушения съставляват отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 4 и 5 от АПК и водят до отмяна на решението в оспорената му част, като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото, ответната страна дължи направените от жалбоподателите разноски по заплащане на държавна такса в размер на 50 лева. Страните претендират и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 2581.69 лева за всяко от тях. Във връзка с тях е направено възражение за прекомерност от пълномощника на ответната страна, което съдът намира за основателно. Спорът е от административен характер и касае неоценяем материален интерес. Поради това на жалбоподателите следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по 450 лева на всеки един, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение