Решение № 15411 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5260/2019 г.

Решение № 15411 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5260/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 8 от 15.02.2019 г., постановено по адм. д. № 347/2018 г. Административен съд Велико Търново е отменил Ревизионен акт № Р-04001517004846-091-001/8.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 95/30.04.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително определени задължения на "Песима Консулт" ЕООД за данък по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по 11 бр. фактури, издадени от "С. Солар" ЕООД за данъчни периоди м. 04 – м. 10.2016 г. в размер общо на 6 667,10 лв., респективно в частта на определени лихви за забава в размер на 892, 72 лв. и за м. 12. 2016 г. по фактура № 105/30.12.2016 г., издадена на "Велатрейдинг" ЕООД в размер на 7 576, 00 лв. и лихви за забава в размер на 884, 94 лева. В останалата част, по повод отказано на оспорващото дружество право на данъчен кредит за м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 11 и м. 12.2016, и м. 01.2017 г., в размер общо на 50 869, 76 лв., по 23 броя фактури, издадени от "Велатрейдинг" ЕООД и фактура № 409/19.09.2016 г., издадена от "С. Солар" ЕООД, и лихви 7 707, 62 лв. жалбата на "Песима Консулт" ЕООД е отхвърлена. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен РА по отношение на непризнатия данъчен кредит по посочените по-горе фактури, издадени от "С. Солар" ЕООД и "Велатрейдинг" ЕООД. Касаторът въвежда доводи за противоречие на решението с материалния закон и за необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се сочи, че в тази част, решението е постановено при неправилно възприета фактическа обстановка и погрешна преценка на писмените доказателства. По същество излага доводи за неправилно формирани от съда изводи при преценка на наличните доказателства и съответно погрешно заключение за наличие на действително извършени и получени по процесните фактури СМР. Подробни съображения излага в жалбата. Претендира отмяна на решението в така обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново - "Песима Консулт" ЕООД, в представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. От своя страна "Песима Консулт" ЕООД е подало касационна жалба срещу решението, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА. От изложеното в жалбата може да се направи извод, че се твърди неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че по фактурите, предмет на оспорената част от решението са налице достатъчно доказателства за реалното извършване на фактурираните доставки. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството и вместо него постанови друго, с което да отмени РА и в тази обжалвана част. Ответникът по касационната жалба на "Песима Консулт" ЕООД - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество - жалбата на "Песима Консулт" ЕООД е неоснователна, а подадената от директора на Дирекция "ОДОП" - основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на "Песима Консулт" ЕООД е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 65 103, 86 лв. и начислени лихви в размер на 9 485, 28 лв., по фактури издадени от "С. Солар" ЕООД и "Велатрейдинг" ЕООД за д. п. м. 04 - 12.2016 г. и м. 01 – 02.2017 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени РА, в частта, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04 – м. 10.2016 г. в размер общо на 6 667, 10 лв., по 11 броя фактури, издадени от "С. Солар" ЕООД и за данъчен период м. 12.2016 г. в размер на 7 567, 00 лв. по фактура № 105/30.12.2016 г., издадена на "Велатрейдинг" ЕООД, съдът е приел, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации. Извел е извод, че по отношение на "С. Солар" ЕООД са представени доказателства, установяващи, че са налице реални доставки по процесните фактури. Според съда, предвид представените фактури, договори, протоколи обр. 19, КСС, със съвпадащи си като вид, количество и стойност услуги, както и заключенията на ССчЕ, според която фактурираните стопански операции са намерили съответното счетоводно отражение при доставчика и при получателя и извършените между дружествата плащания, по фактурите, издадени от "С. Солар" ЕООД са извършени реални доставки. Посочил е, че за да бъде упражнено правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установена материалната, техническата и кадровата обезпеченост на доставчика, както и че органите по приходите не твърдят данъчна измама. В тази насока и по повод възраженията на приходните органи за липса на работници и техника при доставчика, е изследвал наличието на назначен при прекия доставчик персонал и е приел, че дружеството е разполагало с трима души, които според съда са достатъчни за извършване на фактурираните услуги, а липсата на данни за плащане и деклариране на доход по ЗДДФЛ, съдът е приел за несъстоятелни по смисъла на задължителното тълкуване на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО. До същия извод е стигнал и по повод липсата на данни за командироване на работници на обектите на ревизираното лице, както и липсата на данни за транспорт, доколкото според съда наличните 2 бр. МПС при доставчика му дават възможност да превози персонал, материали и инструменти на близкото разстояние до обекта. Липсата на конкретизация на предмета на спорните фактури – "аванс по договор" – съдът е приел, че се преодолява от последната издадена фактура за окончателно плащане, чрез която се приспадат плащанията по предходните 10 фактури и която съдържа означение на Протоколи обр. 19, за които се отнасят плащанията. Така мотивиран съдът е отменил РА в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "С. Солар" ЕООД. Относно отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2016 г. в размер 7 567, 00 лв., по фактура № 105/30.12.2016 г. на "Велатрейдинг" ЕООД с предмет "технически и консултантски услуги за период 04-12/2016 г." съдът е приел, че от представените от доставчика документи се установява безспорното извършване на фактурираните услуги, свързани с инструктажи по безопасност на труда, противопожарна безопасност и др., поради което РА е незаконосъобразен в тази част. В останалата част, а именно относно отказано право на данъчен кредит за м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 11 и м. 12.2016, и м. 01.2017 г., в размер общо на 50 869, 76 лв., по 23 броя фактури, издадени от "Велатрейдинг" ЕООД и фактура № 409/19.09.2016 г., издадена от "С. Солар" ЕООД съдът е споделил изводите на приходните органи за недоказаност на реално извършени по фактурите доставки. Изложил е съображения, че независимо от множеството представени документи, в тях се установяват противоречия, които не позволяват да се приеме за действително изпълнена доставката, поради което е отхвърлил жалбата на лицето в тази част. Така постановеното решение е частично неправилно. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново: Настоящият състав намира за основателни възраженията на касатора за това, че не са изпълнени предпоставките на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, на първо място предвижда притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, съставен според изискванията на чл. 114 ЗДДС. В случая издадените от "С. Солар" ЕООД фактури, предмет на отменителната част от решението не отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, тъй като в тях не е посочен достатъчно ясно предметът на стопанската операция. Разпоредбата на чл. 226 от Директивата за ДДС императивно изисква минимално необходимото съдържание на фактурите, издавани от доставчика за целите на общата система на ДДС, както и за целите на контрола - вж. чл. 242. В това отношение националният закон коректно транспонира посочената разпоредба, като задължава доставчика да издаде фактура, отговаряща на съответните минимални изисквания и съдържаща релевантната информация както за целите на приспадането, така и за целите на контрола. В решението си по дело С-271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните, след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргументът, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС. Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С-273/11. Именно последното е налице в изследвания случай, тъй като естеството на престацията, индивидуализирана като точни параметри, не е установено във фактурата. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС, както правилно посочва и съдът. Представените в хода на ревизията допълващи документи, преценени съвкупно с фактурите биха индивидуализирали престацията, ако можеха да се отнесат към спорните фактури. Предмет на 10-те фактури е "аванс по договор", без да има конкретизация кой е договорът и от коя дата е. Настоящият състав не споделя преценката на административния съд, че липсващата във фактурите информация за вида и параметрите на сделките се преодолява от последната издадена фактура № 430/3.10.2016 г., с която се приспадат авансово платените суми по предходните 10 бр, фактури и в която са отразени Протокол обр. 19 № 1, 2 и 3. Отбелязването на протоколите, съдържащи описание на отделни СМР, също не индивидуализира предмета на спорните 11 бр. фактури, тъй като няма посочени дати на протоколите, а видно от приложените доказателства има повече от 1 бр. Протокол обр. 19 № 1. При неяснота за кой точно договор се отнасят фактурите с предмет "аванс по договор" и при липса на конкретизация на Протокол обр. 19, следва да се приеме наличието на непълна фактура, която е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Допълнително, основателно приходните органи сочат, че съгласно чл. 10, ал. 1 от представения Договор за строителство от 11.04.2016 г. сключен между ревизираното лице и "С. Солар" ЕООД плащанията се дължат "след приключване на определен вид СМР, предмет на договора и след подписване на протокол обр. 19". Заплащането на аванс не е уговорено. Освен посоченото по-горе самостоятелно и достатъчно основание да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество, следва да бъде отбелязано и че преценката на наличните по делото доказателства, според настоящата инстанция, не сочат по необходимия категоричен начин наличие на действително осъществени услуги по СМР от сочения доставчик, като абсолютна предпоставка за възникване и законосъобразно упражняване правото на данъчен кредит по аргумент на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Независимо от наличните договор за СМР, протоколи обр. 19, КСС, фактури за закупени материали от предходен доставчик и счетоводно отражение на стопанските операции, механизмът на доставката остава неизяснен. Дори да се приеме, че доставчикът е разполагал с кадри, при това със съответната квалификация за извършване на услугите, по делото няма данни негови работници да са пребивавали на обект на ревизираното лице. От изисканите обяснения от двете наети по трудово правоотношение при доставчика лица, едното е заявило, че не е нощувало извън гр. Плевен, както и че не са му изплащани командировъчни, а другото лице не е представило обяснения. Действително в съответствие с постоянната практика на ВАС и на СЕС е изложеното от съда, в смисъл, че ревизираното лице не може да бъде държано отговорно, за нередности и нарушения на трудовото законодателство от доставчика, но при тези фактически установявания не може да се направи извод, че служители на сочения доставчик действително са работили на обекта на ревизираното лице, така че да се приеме за доказано предоставянето на услугите именно от "С. Солар" ЕООД. Същевременно основателни се явяват възраженията на касатора, че съдът не разполага със специални знания, за да прецени обема и видовете договорени СМР, съответно колко хора и време са необходими за изпълнението им, поради което становището му, че за процесния период посочените услуги могат да бъдат извършени от персонала на доставчика, е необосновано. Представените документи за закупени стоки от предходен доставчик показват, че прекият доставчик е имал налични материали, но не може да се приеме за индиция за действително изпълнени услуги без проведена съдебно-техническа експертиза, която да установи че материали от сочения вид и количество са били нужни и са вложени в извършените СМР, както и че СМР по Протокол обр. 19 всъщност е изпълнено. По делото няма данни и за извършен транспорт, за начислени разходи за превоз на материали и работници, а се твърди, че СМР са изпълнени с материалите, закупени по представените от предходен доставчик фактури, както и с персонал на доставчика. Дори да се приеме, както смята съдът, че транспортът е осъществен със заведените при доставчика 2 бр. МПС, доказателства за това няма, а крайните изводи не могат да почиват на предположения. Допълнително, в чл. 12, ал. 1 от коментирания по-горе Договор за строителство предаването на извършените СМР се удостоверява с констативен протокол, в който се описва извършената работа, вложените материали, наличие на недостатъци, но такива протоколи не са били представени. Принципно правилно е разбирането на съда, че по смисъла на чл. 301 от Търговския закон извършването на действия от името на дружеството от лице без представителна власт /или в случая при липса на данни за такава/ ангажира дружеството, стига търговецът да не се е противопоставил веднага след узнаването. Твърдяното от приходните органи антидатиране на приемо-предавателните протоколи от 26.09.2016 г., 28.09.2016 г. и 30.09.2006 г. не е било оборено, а корекцията на датите на Протокол обр. 19 № 1, 2 и 3 е видна. Наличието на договори с възложители на ревизираното лице е индиция за използване на фактурираните услуги в икономическата дейност на лицето като елемент от фактическия състав, обуславящ възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, но само по себе си не доказва, че фактурираните услуги са доставени именно от сочения във фактурите доставчик. При тези установявания настоящият състав счита, че не се доказва категорично изпълнението на договорените СМР от сочения за доставчик "С. Солар" ЕООД, поради което законосъобразно с РА е било отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните 11 бр. фактури с премет "аванс по договор". Като е достигнал до обратния извод съдът е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено. В останалата обжалвана от Дирекция "ОДОП" част, относно отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2016 г. в размер 7 567, 00 лв., по фактура № 105/30.12.2016 г. на "Велатрейдинг" ЕООД с предмет "технически и консултантски услуги за период 04-12/2016 година" жалбата е неоснователна. Неоснователно се твърди, че не е конкретизиран предметът на сключения между ревизираното лице и втория процесен доставчик -"Велатрейдинг" ЕООД договор за консултантски услуги от 1.04.2016 г. Видно от т. 1 изпълнителят се задължава да извършва консултации по строително-монтажните работи, безопасност на труда и да координира дейностите по безопасни и здравословни условия на труд в предприятието на ревизираното лице. В изпълнение на договора са приложени констативни протоколи, които както е установил и съдът съдържат конкретни констатации за всеки обект. По делото са налични и оферти за СМР и КСС за всеки обект съгласно констативните протоколи. Представени са и множество нормативно изискуеми инструкции, заповеди, свързани с безопасността на труда. От приложените документни настоящият състав счита, че се установява изпълнение на договорените консултантски услуги, поради което неправилно не е било признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 105/30.12.2016 г., издадена от "Велатрейдинг" ЕООД. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Песима Консулт" ЕООД: С оспорваното решение е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта, относно отказано право на данъчен кредит за м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 11 и м. 12.2016, и м. 01.2017 г., в размер общо на 50 869, 76 лв., по 23 броя фактури, издадени от "Велатрейдинг" ЕООД и по фактура № 409/19.09.2016 г., издадена от "С. Солар" ЕООД. В тази част решението е правилно. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. ЗЗ от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки/услуги са реално осъществени и впоследствие тези стоки/услуги са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Видно от практиката на СЕС основно изискване за възникване правото на приспадане на данъчен кредит е реалното изпъление на фактурираната доставка. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставките на услуги, данъчното събитие съгласно чл. 12 от ППЗДДС настъпва към момента на извършването им. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на стоки и услуги. Непълнотата в предмета на фактура № 409/19.09.2016 г., издадена от "С. Солар" ЕООД, както беше вече подробно изложено е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Независимо от тази констатация, съдът е изследвал съпътстващите фактурата документи и е достигнал до правилен извод, че от тях не се установява действително извършена стопанска операция. Фактурата не може с категоричност да се отнесе към някой от представените Протокол обр. 19, при липса на посочена дата на протокола и при несъвпадаща стойност. По делото липсват данни за връзката на ревизираното лице с обект в с. Радушево, където се твърди, че са извършени услугите по фактурата, а посоченият Протокол няма данни за място на съставяне, съответно къде са извършени протоколираните услуги. Правилен е изводът на съда, че по делото не се явява доказано възлагането от "Песима Консулт" ЕООД към "С. Солар" ЕООД на СМР в с. Радушево, видът и обемът на изпълнени работи на такъв обект, тяхното приемане и извършването в полза на ревизираното лице на посочените във фактура № 409/18.08.2016 г. услуги. Правилно съдът е установил фактите и по отношение на "Велатрейдинг" ЕООД и въз основа на тях е извел правилен извод за основателно отказано право на данъчен кредит по фактурите с предмет "аванс по договор" на този доставчик. Съдът е анализирал реалността на доставките с оглед вида им, а именно строителни услуги. Събраните доказателства – договор за строителство за неконкретизиран предмет, протоколи обр. 19 без означение на населеното място, в което се намират отбелязаните обекти, несъответствието в приемо-предавателните протоколи, както и липсата на лица и техника за изпълнение на СМР, не позволяват да се приеме наличие на действителна стопанска операция, изпълнена именно от този доставчик, за която да е дължимо издаването на фактури и начисляване на данък по тях. Установените от съда противоречия в приемо-предавателните протоколи и договора за СМР от 1.04.2016 г. относно мястото на извършване на уговорените строителни работи не позволява документите да се отнесат един към друг, за да се приеме, че с ППП се доказва изпълнение на сключения договор. Не се изяснява конкретния вид извършени СМР на обекта в с. Умаревци, доколкото в протоколите обр. 19, няма данни за кое населено място се отнасят, а по делото са представени доказателства, че в същия период са извършени СМР и на друг обект в с. Йоглав. Не се изяснява и с какви материали са извършени услугите, няма доказателства за закупуването и транспорта им, а съгласно договора между страните материалите е следвало да се осигурят от ревизираното лице. Принципно вярно е, че установяването на кадровия ресурс на доставчика за изпълнение на услугите е неотносимо към фактическия състав, чието проявление обуславя възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит и липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика може да обоснове отказ на това субективно право само в случай, че данъчният орган се е позовал на наличие на данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело, или е трябвало да знае, че сделките са част от данъчна измама. Такава по делото не се твърди. Но предвид предмета на фактурите, настоящата инстанция счита, че липсата на кадрова обезпеченост при доставчика правилно е била съобразена от приходната администрация и съда, още повече, че съгласно договора за строителство изпълнителят се е задължил да осигури квалифициран технически персонал, машини и механизация за извършване на СМР, а протоколите обр. 19 сочат извършено строителство в значителен обем. По делото са налични 9 бр. граждански договори, както и ведомости за заплати на четирима служителя, като видно от гражданските договори работниците е следвало да изпълнят възложените видове работа на обект в с. Йоглав, а спорните фактури, съгласно приложения към тях договор касаят обект в с. Умаревци. Същевременно по делото са представени доказателства за налични машини и съоръжения само при ревизираното лице, като няма данни такива да са наемани от доставчика. От обсъжданите доказателства настоящата инстанция приема, че доставчикът не е имал материална и кадрова обезпеченост, за да изпълни договора за сторителство от 1.04.2016 г., според възложените му задължения, което е косвено доказателство за липса на реална доставка по спорните фактури. При тези данни не може да се направи еднозначен извод за действително доставена услуга по СМР от сочения във фактурите доставчик. Като е достигнал до същия извод съдът е постановил правилно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта на разноските, като на дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, съответно с уважената част от жалбата, определено по реда на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в общ размер на 2 764, 20 лв., от които 535 лв. за касационната инстанция и 2 229, 20 лв. за първа инстанция. Предвид представения списък на разноски, следва да бъдат присъдени такива в претендирания размер на 2 149, ЗЗ лв. На "Песима Консулт" ЕООД за касационната инстанция се дължат разноски съобразно с отхвърлената част от жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, но такива не следва да бъдат присъдени, тъй като представителят на дружеството не ги претендира и не представя доказателства за извършването им. За първа инстанция на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 130, 50 лв., съответно с уважената част от жалбата. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение