Решение № 7607 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2420/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 7485 от 01.12.2023г., постановено по адм. д. 8586/2023г. Административен съд София-град, първо отделение, 63 - ти състав, е отхвърлил жалбата на СТЕЛТ ООД, ЕИК 814254116, със седалище и адрес на управлене гр.София, [улица], представлявано от управителя С. Н. В., срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС 220992302506170/ 29.05.2023г, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1079 от 03.08.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Национална агенция по приходите - София разноски по делото разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 1000лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Стелт ООД, ЕИК 814254116, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от управителя С. Н. В., чрез пълномощника му адв.И. Испиридонова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за дерегистрация. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Ж. Николова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на СТЕЛТ ООД, ЕИК 814254116, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от управителя С. Н. В., срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС 220992302506170/ 29.05.2023г, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1079 от 03.08.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Решаващият съд е описал /стр. 2 -3 от решението/ фактическата обстановка по издаване на оспорения акт извършената проверка за спазване на данъчни задължения след регистрация, установените факти и обстоятелства, в това число размерът на публичните и частните задължения на дружеството. Отбелязано е, че на база на тях е изградена констатация, че дружеството има задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите, поради което на основание чл.176,т.4 във вр. с чл.106, ал.2, т.2, б. б ЗДДС е постановен процесния акт за дерегистрация. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1.Възпроизведени са относимите правни разпоредби на чл.106 и чл.176 ЗДДС. 2. Посочено е, че при определяне на размера на задълженията и на активите на дружеството, органът по приходите е взел за база изготвена оборотна ведомост от самото дружество за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г., в която фигурират активи на обща стойност 1 315 271,41лв., а задължения са на обща стойност 823 164,98лв. Отбелязано е още, че при извършена служебна справка от НАП е установено, че към 18.04.2023г. размерът на задълженията е общо 1 023 686,04лв. , т.е. последните надхвърлят стойността на активите. Първоинстанционният съд е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че органът по приходите не е проявил активност за установяване на действителното фактическо положение. 3. Като неоснователно решаващият съд е определил възражението на жалбоподателя, че актът не притежава мотиви. Посочено е, че в случая в акта е направено препращане към резолюцията за проверка и към други приложени писмени доказателства, които съставляват част от мотивите на акта съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС на НРБ. 4. Посочено е, че съдебният контрол върху акт издаден при условията на оперативна самостоятелност се свежда до това, дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и правилно ли е приложен материалния закон. Отбелязано е още, че част от този контрол е и спазването на принципа за съразмерност установен с чл.6 АПК. В продължение е посочено, че нормата на чл.176 ЗДДС, послужила като основание за прекратяване на регистрацията, е в глава ХХV Правомощия на приходните органи по предотвратяване на данъчни измами, а конкретно т.4 дава възможност да се прилагат санкции по отношения на дружества, които имат задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите, намалени със задълженията. Решаващият съд е приел, че при издаване на акта е спазен принципа за съразмерност и намесата в правната сфера на жалбоподателя е пропорционална на преследваните цели, като възраженията в обратния смисъл са неоснователни. Направен е краен извод за законосъобразност на акта за дерегистрация и неоснователност на жалбата. Решение на Административен съд София град е неправилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба на СТЕЛТ ЕООД се правят оплаквания за неправилност поради наличие на отменителни основания по чл.209,т.3 АПК допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният акт съдържа мотиви, а като акт със съществени последици актът за дерегистрация следва да притежава такава. Твърди се още, че съгласно приложена по делото оборотна ведомост, съставена към момента на издаването на акта за дерегистрация, дружеството притежава активи на стойност 1 312 223,73лв., които активи превишават стойността на публичните задължения, събирани от НАП, които са на обща стойност 1 023 686,40лв. , поради което органът по приходите е следвало да изложи мотиви кое налага прекратяване на регистрацията на дружеството. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно административният съд е дал вярно тълкуване на относимите правни разпоредби за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Правилно е прието, че при оспорването на акт издаден при условията на оперативна самостоятелност, съгласно чл.169 АПК във връзка с §2 ДР ДОПК следва да бъде проверено от съда дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Правилно е отбелязано още, че част от тази проверка е и това дали е спазен принципа за съразмерност, установен с чл.6 АПК, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че при издаване на акта административният орган е приложил правилно материалния закон и че принципът за съразмерност в случая е бил спазен. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, тъй като го намира за необоснован на фактите и доказателствата по делото. Съгласно чл.176,т.4 ЗДДС, компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което: 4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. При така създадена правна регулация, при проверката за спазването на материалния закон следва да бъде установено : 1.какъв е размерът на публичните задължения, събирани от Националната агенция по приходите; 2. Каква е общата стойност на активите на регистрираното по ДДС лице, намалена с неговите задължения; 3. Размерът на публичните задължения, събирани от НАП, надхвърля ли стойността на активите на субекта. Съгласно чл. 142,ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. От данните по делото е видно, че в мотивите на оспорения акт за дерегистрация е прието, че съгласно представените счетоводни документи Стелт ООД притежава активи на стойност 1 315 271,41лв. , а стойността на задълженията му възлиза на 823 164,98лв. Прието е още, че дружеството има задължения, събирани от НАП, в размер на 1 023 686,04лв., или последните надхвърлят стойността на активите му, намалени със задълженията му, т.е. налице е хипотеза по чл.176,т.4 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ДДС. При определяне на размера на активите и задълженията на дружеството е ползвана оборотна ведомост на дружеството/л.58 62 от първоинстанционото дело/, обхващаща периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. При административното оспорване на акта за деригстрация, с жалбата до директора на Д ОДОП- София е представена оборотна ведомост /л.19 20 от първоинстанционното дело/на дружеството за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., според която размерът на активите на дружеството възлиза на 1 595 376,48лв., а размерът на задълженията му възлиза на 283 152,75лв., или общата стойност на активите, намалена с размера на задълженията, е равна на 1 312 223,73лв. Размерът на събираните публични задължения от НАП по акта за дерегистрация е в размер на 1 023 686,04лв. а според решението на директора на Д ОДОП същият възлиза на 1 031 189,69лв. към 11.07.2023г., като разликата се обяснява с натрупани лихви. В Решението на директора на Д ОДОП София съдържащите са данни в представената оборотна ведомост не са коментирани при преценка на законосъобразността на акта за дерегистрация, като е отбелязано, че същата ще се има предвид при подаване на ново заявления за регистрация по ДДС. Предвид наличните данни по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че към датата на издаване на акта за дерегистрация 29.05.2023г. стойността на активите на Стелт ООД, намалена с неговите задължения, надхвърля размера на публичните задължения, събирани от НАП стойността на активите без задълженията възлизат на 1 595 376,48лв.,а размерът на публичните задълженията възлиза на 1 023 686,04лв. Това обосновава извод, че не е налице хипотеза по чл.176,т.4 ЗДДС и като е приел друго и е издал акт за дерегистрация по ДДС, административният орган е приложил неправилно закона. От друга страна, след като е приел, че издаденият акт за дерегистрация е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството, Административен съд София е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Акт за дерегистрация по ЗДДС 220992302506170/ 29.05.2023г, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1079 от 03.08.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на процеса Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, следва да заплати на дружеството касатор разноски по делото в размер на 50лв., съставляващи заплатена държавна такса за първоинстанционното производство, заплащането на които разноски са поискани с жалбата до първоинстанционния съд. Други разноски не са претендирани и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,