Решение № 7170 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2021 г.

Решение № 7170 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2021 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Т. от гр. Русе, чрез процесуалния си представител, адв. А. Д., против решение № 6855/01.12.2020 г., постановено по адм. дело № 5815/2020 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение Ж-347/21.05.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, (КЕВР) е прекратена преписката, образувана по жалба с вх. № Е-13-273-41/13.04.2020 г. Излагат се подробни доводи за неправилност на съдебното решение с твърдение за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено процесното решение на КЕВР. Претендират се разноски пред настоящата инстанция. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, в представени по делото писмени бележки, чрез пълномощника си юрк. Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и не подлежи на касационна отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като съобрази чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на А. Т., срещу Решение № Ж-347/21.05.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) с което производството по жалбата Т. на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено. В жалбата са изложени доводи, че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон. Твърди, че при извършената проверка от "Електроразпределение Север" АД на жалбоподателят не е предоставен снимков материал, заснет при проверка на средство за търговско измерване (СТИ, електромер) в имота му. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния акт на КЕВР. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че по подаден сигнал на телефон 112 на 28.02.2020 г. служители на "Електроразпределение Север" АД, извършили проверка на обект, находящ се на адрес: гр. Русе, [ж. к. ], [адрес], при която установили, че има неправомерно присъединяване и ползване на електрическа енергия от обекта, която не се измервала и отчитала от СТИ с фабричен № 1125071110108665, тип NP71 E. 1-5-15/80 А 230 V. Проводникът бил прекъснат от служители на дружеството и била възстановена схемата на свързване на обекта. За проверката бил съставен констативен протокол 5800429/28.02.2020 г. При съставянето на протокола от служители на "Електроразпределение Север" АД присъствал служител на Министерство на вътрешните работи и един свидетел /л. 11-12 от адм. дело № 5815/2020 г. /, като същия бил подписан по надлежния ред. С писмо изх. № 57602_КП5800429_2/04.03.2020 г. "Електроразпределение Север" АД, уведомило Т., за проверката и че допълнително ще бъде уведомен за констатациите и действията, предприети от дружеството. В хода на проверката е установено, че жалбоподателят Т. е клиент на "Електроразпределение Север" АД с клиентски № [номер], с абонатен № [номер], за обект, находящ се на адрес: гр. Русе, [ж. к. ], [адрес]. Въз основа на констатациите "Електроразпределение Север" АД е изготвило "Справка за коригиране на сметката за електроенергия", с начислени количества електрическа енергия в размер на 648, 36 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 28.02.2020 г., въз основа на която електроразпределителното дружество е издало фактура от 04.03.2020 г. Срещу така извършените действия от електроразпределителното дружество г-н Т. е подал жалба в КЕВР, с която поискал оператора да му представи констативният протокол в неговият пълен обем, включително и направените снимки отразени в протокола за проверката. Проведеното административно производство по така подадената жалба е приключило с постановяване на процесното решение на КЕВР, като е прието, че жалбата на г-н Т. срещу "Електроразпределение Север" АД е неоснователна на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката и производството е прекратено. Въз основа на така установеното административният съд приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След направен подробен анализ на приложимите разпоредби на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, (ПИКЕЕ) съдът приел, че в случая не са ограничени и нарушени правата на жалбоподателя по повод твърдяното в жалбата извършено нарушение от "Електроразпределение Север" АД на разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Обосновал се е, че жалбоподателят е имал възможност да се запознае със съдържанието на съставения констативен протокол и да оспори констатациите, като разпоредбите на ПИКЕЕ не задължават ответника да изпраща приложените снимки по протокола на жалбоподателя. По тези съображения съдът е приел жалбата срещу оспорения акт на КЕВР за неоснователна. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Безспорно установено по делото е, че в случая не са ограничени и нарушени правата на касатора, по повод твърдяното в жалбата извършено нарушение на чл. 49 от ПИКЕЕ. На касационния жалбоподател е дадена възможност да изрази становище по съставения констативен протокол в седемдневен срок, както същият е изпратен с писмо от 04.03.2020 г. от електроразпределителното дружество на адреса за кореспонденция на абоната. Касаторът е имал възможност да се запознае със съдържанието на същия и да оспори констатациите. Правилно и обосновано административният съд е приел, че разпоредбите на ПИКЕЕ не задължават ответника да изпраща приложените снимки по протокола на жалбоподателят. Издадената фактура от 04.03.2020 г. от електроразпределителното дружество на жалбоподателят е в съответствие с разпоредбите на ПИКЕЕ, като дружеството по надлежния ред е уведомило жалбоподателя за направеното преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия в процесния обект и за вариантите за заплащане на задълженията. Изложеното в тази връзка от административния съд се споделя напълно от настоящия касационен състав на Върховния административен съд, поради което не е необходимо да бъде приповтаряно. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора искането на ответника КЕВР за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явява основателно, като касаторът следва да се осъди да заплати сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,