Решение № 4056 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1928/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Италиано-български център Импорт-Експорт" ЕООД срещу решение № 1878/19.11.2025 г., постановено по адм. дело № 317/2025 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-22001422005418-091-001 от 25.05.2023 година, издаден от ТД на НАП-София, в частта, с която същият е потвърден с Решение № 1104 от 07.08.2023 година, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- Директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ На НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22001422005418-091-001 от 25.05.2023 година, издаден от ТД на НАП-София, в частта, с която същият е потвърден с Решение № 1104 от 07.08.2023 година, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства, съобразно изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Законосъобразна е преценката на съда, че по отношение на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 02. 2019 г. им. 12. 2020 г. правилно с процесния ревизионен акт са начислени допълнително ДДС в размер на 228, 14 /двеста двадесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, в това число главница в размер на 172, 39 /сто седемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ и лихви в размер на 55,75 /петдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, за данъчни периоди м. 02.2019 и м. 12.2020 година, правилно е прието от органа по приходите, че всяко отделно плащане включва в себе си и ДДС, а съгласно разпоредбата, на която се позовава и ревизиращият орган - чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, то следва да се приеме, че той е включен в договорената цена. По отношение, на установения корпоративен данък за данъчен период 2019 година правилно съдът е приел, че напълно законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 201р година с 2 599 106.41 лева, от които 362,24 лева неотчетени приходи от продажби и 2 598 744,17 лева от задължения с изтекъл давностен срок. Съответно правилно след направеното преобразуване за 2019 година е установена разлика за довнасяне в размер на 252 613,96 лева и на основание члг 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са начислени дължимите лихви. Като правилни следва да бъдат споделени и изложените от съда съображения относно законосъобразността на установения корпоративен данък за данъчен период 2020 година. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Постъпила е и частна жалба от "Италиано-български център Импорт-Експорт" ЕООД против определение № 73/13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 317/2025 г. по описа на Административен съд – Перник. Ответникът- Директорът на дирекция "ОДОП"-София дава становище за неоснователност на частната касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната частна жалба е допустима, но неоснователна. Производството е по реда на ДОПК и с предмет на оспорване ревизионен акт. Съгласно нормата на чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Обосновано решаващият състав е отхвърлил искането за изменение на Решение № 1878 от 19.11.2025 година по АД № 317/2025 година по описа на Административен съд - Перник в частта за разноските. Подробно са обсъдени извършените процесуални действия от пълномощника на ответната страна и не следва да преповтарят. Преценена е фактическата и правна сложност на делото, установени са задължения за внасяне на данъци по два материални закона. С оглед предмета на спора и организираната цялостна защита е отчетено, че не се касае за прекомерност. Взет е предвид и материалният интерес по делотои е определен размер, съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Правилно е прието, че този размер не е прекомерен. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че присъденото юрисконсултско възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и на положения труд, а размерът му е съобразен с разпоредбите на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, както и с решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, с ориентировъчните размери на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и с направеното възражение за прекомерност. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на така постановеното определение. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 9 126, 56 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,