Решение № 7867 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6012/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Касаторът Е. Д. М., действащ лично и чрез процесуалния си представител адв. И.Юруков, обжалва Решение 1792/19.03.2024г., постановено по адм.д.1696/2023г. по описа на Административен съд София град, с което решение е отхвърлен искът на Е. Д. М. против Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.08.2022г. до 19.08. 2022г. за сумата 20000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Е. М. намира решението на АССГ в обжалваните части за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост и иска от касационната инстанция да го отмени, с произтичащите от това правни последици.В жалбата се сочи, че изявлението на служителя на ответната страна юрисконсулт Т. Георгиева, че ищецът няма устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот, доколкото не е подкрепено с никакви доказателства по делото се явява деликт, тъй като с него очевидно, по един произволен и незаконен начин, се засягат честта и достойнството на ищеца. Счита, че по делото са установени неимуществените вреди на ищеца, породени като пряка и непосредствена причина от това изявление и в този смисъл, че предявеният иск е доказан. С тези доводи Е. М. моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение 1792 от 19.03.2024г., постановено по адм.д.1696/2024г. по описа на АССГ в обжалваните части , както и да осъди ответника да му заплати всички разноски по делото. В хода на производството пред касационната инстанция ищецът Е. М. поддържа исковата си молба и моли касационната инстанция да се произнесе със съдебен акт, с който да отмени решението на АССГ - като неправилно - да признае предявения иск за доказан по основание и размер или да върне делото на същия съд за ново произнасяне от друг състав, който съдебен състав да се произнесе от правна страна при тази фактология доказват ли се твърденията на М., че с изявление на служители на ГДИН е нанесена обида на ищеца с изявлението, че Е. М. няма нагласи за законосъобразен начин на живот в производство по чл.70 от НК в СГС, както и доказват ли се твърденията за нарушение на описаните l исковата молба закони. Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията , оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на АССГ да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда по реда на чл.37 от Закона за правната помощ . Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор М. Таралански, взема мотивирано становище за правилност на обжалваното решение и предлага на касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно решението на Административен съд София град по съображения, представени в писмен вид . Настоящият касационен състав на Върховен административен съд , Трето отделение като съобрази доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност приема за установено следното : Предмет на обжалване е Решение 1792/19.03.2024г., постановено по адм.д.1696/2023г. по описа на АССГ, в частта, с която е отхвърлен иска на Е. Д. М., изтърпяващ наказание Лишаване от свобода в Затвора - [населено място] срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията - гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 20000лева за периода от 02.08.2022 година до 19.08.2022 година, причинени от незаконосъобразни действия на служител ГДИН - юрисконсулт Т. Георгиева затова, че в съдебно заседание, проведено на дата 02.08.2022 година по ЧНД 2385/2022 година по описа на СГС, НО-19 състав юрисконсулт Т. Георгиева е обидила и унизила ищеца, като е поддържала становището, че същият все още няма устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот, както и е осъдил Е. М. да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията сумата 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът е бил сезиран с иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца Е. М. от изразено становище на юрисконсулт Т. Георгиева в хода по същество по НЧД2385/2022 година на СГС в посока, че същият все още няма устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот и по тази начин го е обидила и унизила. Анализирайки събраните доказателства, АССГ е счел, че предявеният иск е недоказан. Мотивирал се е, че въпросното становище на юрисконсулт Георгиева е не вследствие на извършена административна дейност, а по повод осъществено от нея процесуално представителство пред съд по ЧНД 2385/2022 година на СГС, като юрисконсултът не е изказал свое собствено мнение, а е осъществявала права по процесуално представителство и е защитавала тезата на Началник на Затвора - [населено място]. Счел е, че от приложения протокол на проведеното съдебно заседание на СГС по цитираното дело не се установява с изразяването на това мнение и становище да са отправени обидни и унизителни думи към ищеца. Съдът е изтъкнал, че всяка страна по конкретно съдебно дело има право да защитава своята теза, като изразяването на становище по повод на конкретен съдебен спор няма как да бъде административна дейност, бидейки осъществявана от юрисконсулт, тъй като това е упражняване на права в съдебен процес. АССГ е приел, че не е доказано незаконосъобразно действие на служителя на ответника по иска - Т. Георгиева, нито че ищецът е претърпял каквито и да било неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от действия на служителя на ответника по иска, поради което е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. АССГ се е аргументирал, че твърдените да са претърпени от ищеца вреди не са доказани нито по основание, нито по размер, нито пък че се дължат на каквото и да било незаконосъобразно действие на ответника по иска и най-вече на действията на служителя Т. Георгиева-юрисконсулт, нито че вредите са пряка и непосредствена последица от изразеното становище на юрисконсулта, нито че вследствие на становището ищецът да е бил унизен, обиден, да е поставен в дискриминационно отношение или да е поставен в неблагоприятни условия по реда на чл.3 от ЗИНЗС, при което липсват всички елементи от състава на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ.Намерил е за недоказано и соченото от Е. М. нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧОС, още по-малко в производството пред СГС да са му нарушени правата и той да е претърпял неимуществени вреди в посочения размер и за посочения в исковата молба период от 02.08. 2022 г. до 19.08.2022 година, поради което е отхвърли изцяло предявения иск. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК.Разгледана по същество касационната жалба на Е. М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебното решение - като валидно, допустимо и правилно да бъде потвърдено .При постановяване на решението на АССГ не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209,т.3 от АПК, които да налагат отмяната му . Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна.Правилна е преценката на първоинстанционния съд на събраните доказателства, като съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. АССГ е извел обоснован и законосъобразен извод за липсата на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като не е доказано незаконосъобразно действие от служител на ГДИН, с което действие да са причинени неимуществени вреди на ищеца, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно действие на служител на ГДИН. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай се касае за изразяване на становище от процесуалния представител на Началника на Затвора [населено място], което становище не съдържа унизителни и обидни думи по отношение на Е. М., а е израз на становището на началника на затвора , формирано въз основа на преценката на компетентните служители от затворническата администрация, каквото становище задължително се представя по реда на НПК в производствата от този вид. Доколкото настоящият съдебен състав на ВАС, Трето отделение споделя изцяло мотивите изложени от АССГ, предвид което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК и не следва да ги преповтаря. Противно на изложеното от касатора, съдът счита, че решението на АССГ в обжалваните части, е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при стриктно съблюдаване на процесуалните правила. Изявлението на процесуалния представител на ответника, направено в открито съдебно заседание, в рамките на упражняваните процесуални права на защита не представлява действие на администрацията при и по повод изпълнение на административна дейност и не може пряко и непосредствено да причини вреди на ищеца. Правилно административният съд е приел, че изявлението на юрисконсулта не съдържа обидни или унизителни думи към ищец. Несъмнено , всяка от страните по конкретното съдебно дело има право да защитата своята теза, като изразяването на становище по повод конкретен правен спор няма как да е административна дейност, бидейки осъществявана от юрисконсулт .Няма как изразено становище в ход по същество пред съд и представляващо защитна теза на една от страните да бъде административна дейност, и да представлява незаконосъобразно действие на служител на ответника по иска, което да доведе до възникване на основание за търсене на отговорност за обезвреда по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Твърдението на ищеца, че по този начин след изказването на юрисконсулт Георгиева същият е дискриминиран е неоснователно, тъй като преценката дали един лишен от свобода следва да бъде условно предсрочно освободен се прави от съда в производството по чл.437 и сл. НПК, а не от изразеното становище на юрисконсулт в хода по същество, който защитава правата на органа, който го е упълномощил.Опровергано от мотивите на атакувания акт е твърдението на Е. М., че решението на първоинстанционния административен съд е необосновано. Съдът е изложил последователни и логични аргументи по доводите в исковата молба, посочил е доказателствата, въз основа на които приема за установени релевантните по делото факти и е обосновал извод, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. По изложените съображения, обжалваното решение - като правилно - следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение