Решение № 1931 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7239/2012 г.

Решение № 1931 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7239/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив чрез процесуалния представител юриск. Валентина Василева срещу решение № 832/17.04.2012 г., постановено по адм. дело № 3241/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 1752/21.11.2011 г. на началника на същата митница за определена на "Садат" ООД - гр. Пловдив нова митническа стойност и въз основа на това доначислено ДДС 4 056,54 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на внесените от Турция стоки - хигиенни кърпички под митнически режим - 17.09.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че събраните в хода на административното производство доказателства, представени по линията на международното сътрудничество имат свидетелстващ, обвързващ характер относно фактите и обстоятелствата, които удостоверява, както и че същите се придружават от официален документ - писмото на турската митническа администрация, издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и затова притежават материална доказателствена сила относно отразените с тях правнорелевантни факти. Тези документи според касатора не са били оспорени от задълженото лице. Относно фактурата и установеното от съда, че тя не носи подписа на получателя й, касаторът изтъква доводи, че той не е задължителен реквизит, а е задължително да бъде подписана от издателя й - износителя, но не и от вносителя. Неправилно съдът бил приел, че първата по време фактура отразявала достоверна цена, като във връзка с това оплакване касаторът е развил подробни доводи в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Садат" ООД срещу митническото решение. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД - гр. Пловдив в депозираните по делото писмен отговор и писмени бележки от адв. Стоян Костов я оспорва, като са изложени подробни доводи за правилност на съдебното решение. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че прилагането на чл. 30 от регламент № 2913/92 г. е свързано с невъзможността митническата стойност да се определи по реда на чл. 29 от същия регламент, като тази поредност не е спазена от митническите органи. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че административният орган за да определи нова митническа стойност за внесени от Турция стоки с износител "Kardesler Ucan Yaglar Sanayi A. S." - хигиенни кърпички по ЕАД 10BG003000Н0142540/20100917 се е позовал на чл. 32, § 1, б. "д" и "и" от Регламент № 2913/92 г. с прибавяне и на транспортните разходи, определени съгласно чл. 164 от Регламент № 2454/93 г. Първоинстанционният съд на основание различията между данните по спорната фактура № 990561/15.09.2010 г. и митническата декларация, представени от дружеството пред митническата администрация и получените документи по обмен с турската митническа администрация, е приел относно частните документи като такива, че не се ползват с материална доказателствена сила, а официалното писмо, получено по линия на международното сътрудничество не съдържа никакви аргументи, че представените при вноса по спорната ЕАД документи са неверни или не отразяват правилно договорната стойност. Съдът е изразил несъгласие със становището на митническата администрация, че представената първа по време фактура пред турските митнически органи отразява действително договорената стойност на процесните стоки. Според съда административният орган не е изложил мотиви, защо при документи с различно съдържание е дадена вяра на доказателства, които са постъпили по линия на международното сътрудничество и не носят подписа на вносителя на стоките. Съдът е приел, че липсата на ясни мотиви лишават субекта, натоварен с плащане на държавни вземания да осъществи правото си на защита и затова е счел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено. Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд. С ЕАД 10BG003000Н0142540/20100917 "Садат" ООД е внесъл от Турция хигиенни кърпички, напоени с детергент общо 1755 кашона (85280 бр.) и посочена цена 9 408 евро, като същата цена е и в представената пред митническите органи търговска фактура № 990561815.09.2010 г. Следователно, декларираната митническа стойност съгласно § 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета е тази, посочена в ЕАД и търговската фактура с равностойност 18 400,45 лв. На база изискана допълнителна информация по линия на международното сътрудничество е посочена фактура със същия номер, но с друга стойност на стоките - 24 895,82 щатски долара. Неправилно митническите органи са направили извод, че след като в договора липсва цена, то митническата стойност следва да се определи по чл. 32, § 1 от регламента. В процесния случай митническият орган е определил стойността на внесените от Турция стоки на основание чл. 32 от Регламент № 2913/92, без да изложат мотиви защо не приема предходните хипотези на чл. 29, чл. 30 и чл. 31 от регламента. Приложената разпоредба от регламента в административното производство има предвид договорната стойност по чл. 29, като към нея се прибавят транспортните разходи, комисионни възнаграждения, разходи за обработка на контейнери, разходи за опаковка и др. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са изложени конкретни мотиви в решението на административния орган защо приема за действителна стойността, отразена в представената от износителя фактура, а не приема фактурата, представена от последния с процесното ЕАД фактура, където също фигурира подпис и печат на износителя. Правилно съдът е приел, че в официалния отговор на турските митнически власти липсва обосновка относно фактурата, представена от вносителя пред българските митнически органи. В касационната жалба са изложени доводи, че стойността на процесните стоки е определена по реда на § 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92, т. е. по сходни стоки, но определянето й трябва да бъде мотивирано, предвид изискването на регламента да са посочат сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Нещо повече в решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност никъде не е посочен чл. 30, § 2, б. "б" от регламента, а чл. 32, § 1, б. "д" и "i", което показва, че е взета предвид договорната стойност по фактурата, цитирана в писмото на турските митнически власти, без да се обоснове защо се приема, че именно това е договорената стойност, а не посочената от вносителя стойност. В тежест на митническия орган е било да докаже коя е действителната стойност и представянето на две фактури с различно съдържание, не означава винаги, че вносителят е посочил грешна стойност. Същият е могъл да извърши по пространна проверка и в счетоводството на вносителя. Нещо повече при сравнение на двете фактури, се установява, че стоките са с различно наименование като вид на процесните кърпички, а като се има предвид, че е осъществен и физически контрол от митническите органи, то в решението липсват мотиви кой точно артикул е представен, съответно фактуриран. По логиката, приета от митническите органи, се поставя въпроса, ако вносителя представи фактура с по-висока стойност, винаги ли ще се приеме, че след като е първо представената фактура по време при износа, то това е действителната договорена стойност. Това на практика е единственият мотиви, който е обусловил административният орган да приеме нова митническа стойност и да задължи "Садат" ООД с допълнителни публични държавни вземания. Като е постановил в този смисъл решението си, първоинстанционният съд не е допуснал посочените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на съдебния му акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, от "Садат" ООД не са поискани разноски и затова такива не се присъждат. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,