Решение № 7551 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11211/2014 г.

Решение № 7551 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11211/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Васил Иванов Хаджиев от гр. Петрич срещу решение № 732 от 28.04.2014 г., постановено по адм. д. № 52/2014 г. по описа на Административен съд- Благоевград, в частта му, в която предявените от Васил Хаджиев срещу Главна дирекция "Гранична полиция" - София обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за отхвърлени, както следва: искът му за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди -за сумата над 2 896.64 лв до пълния предявен размер от 3170.86 лв, ведно със законната лихва от 14.11.2013 г. и искът за неимуществени вреди - за сумата над присъдените 600 лв до пълния предявен размер от 2000 лв, ведно със законната лихва. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Срещу същото решение, но в осъдителната му част, в която Главна дирекция "Гранична полиция"-София е осъдена да заплати на първия касатор сумата от 2 896.64 лв обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.11.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 600 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.11.2013 г. до плащането й, е предявена и втора касационна жалба с жалбоподател Главна дирекция "Гранична полиция"-София чрез процесуалния й представител юриск. В. Станкова. Този касатор твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено изцяло в осъдителната част и исковете на Хаджиев- отхвърлени изцяло като неоснователни. Алтернативно моли решението да бъде отменено в частта, в която със същото са присъдени суми за претърпени от ищеца неимуществени вреди или така определения размер на присъдените вреди да бъде намален като несправедливо висок. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Васил Хаджиев, не се явява и не се представлява. От същия чрез адв. Д. Стойкова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба на ГДГП-София, както и писмени бележки по същество, с които се поддържа предявената от него жалба и се оспорва касационната жалба на втория касатор. Касационният жалбоподател, Главна дирекция "Гранична полиция"- София, редовно призован, се представлява от юриск. Георгиева, която оспорва касационната жалба на Хаджиев, поддържа касационната жалба на доверителя си, а по същество твърди правилност на решението в отхвърлителната му част и неправилност на същото в осъдителната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на Хаджиев и основателност на жалбата на ГД "Гранична полиция"-София. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в атакуваните от тях части, поради което са допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС- Благоевград е уважил частично обективно съединените искове на Васил Ив. Хаджиев срещу Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/-София за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 2 896.64 лв обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ лв и сумата 600 лв обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 14.11.2013 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете над тези суми до пълния им предявен размер. Имуществените и неимуществените вреди се претендират от ищеца за периода от 14.03.2013 г. до 1.07.2013 г. като настъпили в резултат на отменен като по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт - Заповед № 1345/12.03.2013 г. на директора на ГДГП-София в частта й за временното отстраняване на Хаджиев от длъжност. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Благоевград, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявените искове са доказани по основание, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден в упражняване на административна дейност по чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени и неимуществени вреди - неполучаване на трудово възнаграждение, което, ако не беше отмененото отстраняване от длъжност, би получавал, както и претърпени негативни емоции- стрес, депресия, дискомфорт; налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. Съдът е приел за неоснователни възраженията на представителя на ГД "Гранична полиция" за неприложимост на отговорността по ЗОДОВ в случая предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 - налице бил специален ред на обезщетяване по чл. 234, ал. 3 от ЗМВР (отм.), изключващ приложението на ЗОДОВ. Анализирайки разпоредбата на чл. 234, ал. 3 от ЗМВР (отм.), съдът е заключил, че предвидените в него хипотези не са идентични с процесния случай, доколкото по отношение на Хаджиев е образувано дисциплинарно производство, приключило с издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", поради което единствения начин за обезщетяване на ищеца при отменена заповед за временно отстраняване от длъжност е общият ред по ЗОДОВ. Съдът е приел, че претърпените от Хаджиев имуществени вреди, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за процесния период, се равняват не на брутното му възнаграждение /което включва и отчисления за данък общ доход на физическите лица/, а на нетното му възнаграждение от 2 896.64 лв, определено от изслушаната по делото СТЕ, поради което е присъдил тази сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. От изслушаните по делото свидетели, установяващи негативните преживявания на Хаджиев от отстраняването му от работа за претендирания период и въз основа на чл. 52 от ЗЗД, АС-Благоевград е определил по справедливост дължимото обезщетение за неимуществени вреди и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лв, ведно със законната лихва върху нея от 14.11.2013 г. до окончателното й изплащане. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АС- Благоевград за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- налице е отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен административен акт - заповед за временно отстраняване на ищеца от длъжност поради образувано срещу него дисциплинарно производство, от временното отстраняване от длъжност за ищеца реално са настъпили имуществени и неимуществени вреди, като същите са в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за отстраняване от длъжност. Неоснователни в тази връзка са развитите от касатора ГДГП- София доводи за това, че, макар директорът на ГДГП безспорно да е административен орган, при образуването на дисциплинарно производство и отстраняването от длъжност същият действал като орган по назначаването в рамките на служебното правоотношение по ЗМВР, поради което не упражнявал в случая административна дейност. Временното отстраняване от длъжност при открито дисциплинарно производство е особена форма на административна принуда, покриваща целите по чл. 22 от ЗАНН и няма пряка връзка с назначаването, изменението и прекратяването на служебните правоотношения. Още по-несъстоятелен е доводът на този касатор, че този път не разпоредбата на чл. 234, ал. 3 от ЗМВР (отм.), а тази на чл. 254, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМВР (отм.) предвиждала специален ред за обезщетяване, изключващ този по ЗОДОВ. Цитираната законова разпоредба е относима в случаите на отстраняване от длъжност по реда на НПК, но не и по чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.). Не почиват на закона и направените от касатора Хаджиев оплаквания за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не му бил присъдил всички, претендирани от него имуществени вреди в размер на брутното му трудово възнаграждение за процесния период. Неполучаването на трудово възнаграждение за времето на отстраняването от длъжност съставлява пропусната полза в размер на това, което би получавал Хаджиев, ако беше останал на работа до уволнението си. Хаджиев би получавал нетното си възнаграждение, а не брутното такова, защото част от брутото се заделя и плаща като ЗОДФЛ към фиска и не попада в патримониума на ищеца. Правилно съдът е определил и размера на присъдените неимуществени вреди. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Съдът правилно е съобразил както доказания интензитет на негативните изживявания, така и 3-месечния период на изтърпяването им, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил справедлив размер на обезщетението - 600 лв. По горните съображения и двете касационни жалби са неоснователни, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение