Решение № 1096 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2020 г.

Решение № 1096 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет –Стара Загора срещу Решение № 288/22.07.2020 г. постановено по адм. д. № 638/2019 г. по описа на Административен съд-Стара Загора. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона и необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Твърди се, че съдът необосновано е приел, че Решението на ОбС-Стара Загора е незаконосъобразно и го е отменил в оспорената му част. Сочи се, че са налице основанията на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ за изменение на ПУП-ПРЗ, както и че с процесното изменение не се заличават границите на засегнатите имоти. Оспорва се извода на съда за липса на правомощия на кмета на [община] да инициира изменение на плана при условията на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, като се сочи че извършеното изменение е във връзка с одобрения Общия устройствен план на [населено място]. Иска се отмяна на съдебното решение след което съдът да постанови ново с което оспорването на процесното решение на ОбС-Стара Загора да бъде отхвърлено. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационната жалба се поддържа изцяло от процесуалния представител на касатора. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна редовно призована не се явява и не се представлява в с. з. Чрез процесуалният й представител е депозирано писмено становище, в което се излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд-Стара Загора е отменил по жалба от В. Грозева Решение № 2349/27.06.2019 г. по Протокол № 45 на Общински съвет –Стара Загора, с което на осн. чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА във връзка с чл. 129, ал. 1 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-План за регулация и застрояване/ПР3/за новообразуваните имоти на територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на [населено място], обхващащ квартали от 801 до 831, относно УПИ I, с отреждане "за парк и открити спортни обекти" в кв. 810, в частта му в която попадат ПИ с идентификатор 68850.513.6909 по КК на [населено място] 688 представляващ УПИ XII-6175 в кв. 815, собственост на жалбоподателката. За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел че оспореното решение на ОбС-Стара Загора е издадено от компетентен орган какъвто е ОбС-Стара Загора, в кръга на предоставените му правомощия и в рамките на отредената му териториална компетентност, в предписаната от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество съдът е приел, че с одобреното изменение на ПУП-ПРЗ се променят границите на засегнатите имоти, като това е станало без съгласието на жалбоподателите съгласно изискването на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Посочил е че с обединяването на всички УПИ на запад от р. Бедечка в един общ УПИ се нарушава забраната с последващ ПУП да се променят границите на урегулирани поземлените имоти, а в случая и имотните такива, което пък е в нарушение на чл. 15, ал. 2 ЗУТ. Сочи, че влезлият в сила ОУП е основание за изменение на действащия ПУП, но само при съблюдаване на разпоредбите на ЗУТ, допускащи последващо урегулиране на вече урегулирани имоти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт. Правните изводи са обосновани и съобразени с приложимите правни норми, поради което се споделят от касационния съд. При контрола за законосъобразност на административния акт, съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички относими към спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата към казуса нормативна уредба е направил правилен краен извод за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт, като убедително е опровергал направените възражения, които се поддържат и пред настоящата инстанция. Решението се основава на обоснована оценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите към случая материалноправни норми. Правилни са правните изводи на съда за незаконосъобразност на решението на ОбС-Стара Загора в оспорената му по настоящото производство част. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че правното основание за приемане на оспореното решение на ОбС-Стара Загора е чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ, а именно изменение на подробния устройствен план поради настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, при които е съставен плана. Мотивите се съдържат в съпътстващата административна преписка, от която се установява, че изменението на ПУП-ПРЗ се налага с цел привеждане на Подробния устройствен план в съответствие с предвижданията на приетия ОУП. Съгласно последния територията в която се намират имота на жалбоподателката попада в зона предвидена за озеленяване. Безспорно е по делото от събраните доказателства, че действащия ПУП-ПРЗ на@@8@ [населено място] е по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и е одобрен с Решение № 283 по Протокол № 10/28.06.2012 г. на Общински съвет Стара Загора. С обжалваното изменение на ПУП –ПРЗ на кв. Бедечка се предвижда, че всички УПИ на запад от р. Бедечка, между които се и процесното се обединяват в едно УПИ с отреждане за "парк и открити спортни обекти". Следователно с това изменение се променят границите на урегулирани поземлени имоти, като се заличават границите на поземлените имоти, а собствениците на отделните имоти стават съсобственици в един общ УПИ. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗУТ границите на урегулирани поземлени имоти могат да ес променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. В случая няма спор, че тези изисквания не са изпълнени. Освен това трансформацията по чл. 15, ал. 3 ЗУТ е допустимо по отношение на съседни имоти, а в случая имотите които се обединяват попадат в различни квартали. С оглед на изложеното правилен е извода на съда, че е допустимо изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, но за да законосъобразно това изменение следва да се изпълнят и други изисквания на закона, в това число и тези на чл. 15 ЗУТ, които в случая не се установяват, поради което Решението на ОбС-Стара Загора в оспорената му част е постановено в противоречие на закона. Като отменил същото в тази му част на основани чл. 146, т. 4 АПК съдът е постановил правилно решение. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд – Стара Загора следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявената претенция на ответната страна за заплащане на разноски, касаторът дължи такива в размер на 720 лв. съставляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и Договор за правна помощ. Направеното от процесуалният представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на адвокатските възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при процесуално представителство, защита и съдействие по дела по Закона за устройство на територията е 900 лв. Договорения и заплатен адвокатски хонорар от ответницата е 720 лв. При това положение не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение