Решение № 4942 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2545/2016 г.

Решение № 4942 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2545/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. В. Р. чрез адв. К. Щ. срещу решение № 2166 от 10.11.2015 г., постановено по адм. д. № 3376/2014 г. по описа на АС - П. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Велков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в касационната жалба, депозирани по делото писмени бележки и устно - в хода по същество. Ответникът, Община - К., редовно призован, не изпраща представител. От процесуалните му представители е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в частта на съдебното решение, с което е отхвърлена основателна претенция за обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - П. е отхвърлил изцяло предявените от касатора в негова искова молба вх. № 25444/2.06.2014 г. обективно съединени искове срещу община - К. за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както следва: обезщетение в размер на 500 лв. за имуществени вреди - платена на ответника без основание сума за недължима към датата на плащането глоба за нарушение на задължение по чл. 14 от ЗМДТ, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.12.2011 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение в размер на 1000 лв за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психични болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2011 г. до окончателното им изплащане, в резултат на незаконосъобразните действия на служителите на община - К., състоящи се в отказа на Р. да бъде издадена данъчна оценка на закупен от него на същата дата и подробно описан в исковата молба недвижим имот, докато не бъде заплатена глоба от 500 лв., каквато към тази дата не е дължима. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че вредите се претендират от незаконосъобразното фактическо действие на служителите при ответната община, изразяващо се в отказа да издадат данъчна оценка за прехвърлителна сделка по заявление за експресна услуга от " У. С. С." ЕООД - гр. П. чрез пълномощника В. Т., докато същото дружество не заплати по сметка на общината глоба за неизпълнение в срок на свое задължение по чл. 14 от ЗМДТ в размер на 500 лв. Р. Р. възнамерявал да закупи от "У. С. С." ЕООД - гр. П. недвижим имот - дворно място с площ от 540 кв. м., находящо се в с. Ч., община К., съставляващо УПИ ХIV-144 в кв. 26 по плана на селото, ведно с построените в него къща, плевня и други приращения. Същият имот е и предмет на заявлението за издаване на данъчна оценка и, доколкото едноличният собственик на капитала на дружеството- продавач е английска гражданка, заверила нотариално в Англия всички необходими документи - пълномощно за представителство по сделката, декларация по чл. 264 от ДОПК и др., имащи правно действие до края на календарната година, както пълномощникът на продавача, така и Р. като купувач са бързали да сключат сделката за покупко-продажба до края на 2011 г. Именно с тази цел на 27.12.2011 г. представителката на продавача е подала от негово име заявление за издаване на удостоверение за данъчна оценка с цел - сделка. На уговорения ден за получаване на същото, общинските служители, отговарящи за издаването му, са заявили, че такова удостоверение ще бъде предоставено на заявителя едва след заплащане на глоба в размер на 500 лв за неизпълнено в срок задължение на дружеството да декларира имота в данъчната служба в 2-месечен срок от придобиването му. На възражението, че АУАН за установяване на такова административно нарушение, дори да е съставен в периода от подаване на искането за издаване на удостоверение - 27.12.2011 г. до датата на изпълнение на експресната услуга - 29.12.2011 г., не съставлява основание за плащане на глобата, тъй като не е издадено и не е влязло в сила наказателно постановление, служителите на община - К. са заявили, че е налице заповед на кмета на общината, която ги задължава да извършат поискана административна услуга само след заплащане на всички, дължими от молителя общински вземания. Предвид поведението на служителките, възприето като обидно и подигравателно, и въпреки ясното съзнание, че сумата от 500 лв към момента не се дължи, тъй като двете страни по сделката желаели изповядването й до края на 2011 г., същите се подчинили на упражнената спрямо тях незаконна принуда - исканата сума от 500 лв била заплатена като дължима от дружеството-продавач, но върху приходната квитанция по настояване на пълномощника на собственика на имота В. Т. е записано, че сумата е платена от купувача Р. Р. Установявайки горната фактическа обстановка и, преразказвайки събраните по делото свидетелски показания, административният съд е приел от правна страна, че по делото безспорно е установено наличието на първата материалноправна предпоставка на отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно фактическо действие, изразяващо се в отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка преди плащане на сумата от 500 лв. - глоба за нарушение по чл. 14 от ЗМДТ, без да е съставено наказателно постановление /още по-малко - същото да е влязло в сила, за да стане задължението за глоба изискуемо и събираемо/. Съдът обаче е заключил, че всички събрани по делото доказателства, макар да установяват твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие на общинските служители, установяват и факта, че това незаконосъобразно действие е осъществено не срещу ищеца, а спрямо друго задължено лице - дружеството-продавач. Според административния съд няма съмнение, че принуждаването на представляващия дружеството да плати процесната сума от 500 лв., за да получи заявеното удостоверение за данъчна оценка, е действие, което не е основано на нормативен акт, тъй като нито ЗМДТ, нито друг нормативен акт поставят като условие за издаването на удостоверение за данъчна оценка, предварителното заплащане на други общински задължения. Съдът е развил мотиви и за това, че дори да е налице такова нормативно задължение, то в конкретния случай, предвид неиздаването на НП, към 29.12.2011 г. отново не е налице изискуемост на подобно задължение. Доколкото обаче, както оправомощен да поиска издаване на удостоверение за данъчна оценка, така и задължено лице за плащане на глоба в размер на 500 лв., е дружеството - собственик на процесния имот, а не ищецът-купувач т.е. ищецът Р. Р. не е бил адресат на незаконосъобразните фактически действия, то не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните от Руменов имуществени и неимуществени вреди и незаконосъобразното фактическо действие на общинските служители. Според АС - П. обстоятелството, че Р. е платил чуждо задължение, тъй като неговият интерес от скорошното изповядване на сделката е опосреден от наличието на такова удостоверение, не обосновава извод, че твърдените от него вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия на общинската администрация. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло застъпения от административния съд правен довод за неоснователност на претенцията на Р. Р. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 500 лв. Обосновано в този случай съдът е заключил, че, макар да има доказателства -писмени и гласни в подкрепа на факта, че недължимата глоба от 500 лв. е заплатена на 29.12.2011 г. от ищеца, но от името и за сметка на дружеството - продавач "У. С. С." ЕООД - гр. П., то това плащане не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразното фактическо действие на общинските служители. Правилно АС - П. е приел, че Р. в случая е платил чуждо задължение и би могъл да търси платената сума по общия исков ред, но не и по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Макар, предвид желанието на Руменов да бъде изповядана сделката преди края на календарната година, същият да е имал интерес от осъществяване на плащането за глоба, макар и недължимо, то този интерес не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с увреждането по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно АС - П. е отхвърлил като неоснователна и доказана и претенцията на Р. Р. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Видно от събраните по делото гласни доказателства, недоказано по делото остава самото реално настъпване на твърдените неимуществени вреди - нито при подаване на заявлението за издаване на удостоверение за данъчна оценка, нито при получаване на готовото удостоверение срещу заплащане на недължимата глоба от 500 лв., когато се твърди, че е упражнена незаконосъобразната принуда и общинските служители са се държали подигравателно, се установява Руменов да е присъствал лично и да е възприел поведението им като обидно и засягащо професионалните му знания и достойнство. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение