Решение № 2775 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10282/2010 г.

Решение № 2775 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10282/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Караславов, като процесуален представител на Началник на Агенция Митници София и началник Митница Варна, срещу Решение № 1336/29.06.2010 г., постановено по адм. д. № 2602/09 г. по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, с което е прогласено за нищожно Решение № Д-4406-70 от 3.09.2009 г. на Директора на РМД - Варна, с което е възобновено производството по издаване на Решение за прихващане или възобновяване на акциз изх. № 1 С 47-109/09.12/30.01.2009 г. на Началника на Митница Добрич, с което на "СТАН 1" ЕООД е определен за възстановяване акциз в размер на 120 731,05 лв., като същото е отменено в частта на определен за възстановяване акциз в размер на 25434,79 лв. и е оставил в сила решението в останалата част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора доколкото разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, визира установяване на задължения за акциз, а с производството по възстановяване на акциз не се пораждат задължения за заплащането му, то изводите на съда за приложимост на ДОПК са неправилно. Моли да бъде отменено решението. Ответникът по жалбата "Стан - 1" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Василево, чрез законния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № Д-4406-70 от 3.09.2009 г. на Директора на РМД Варна, с което е възобновено производството по издаване на Решение за прихващане или възобновяване на акциз № 1 С 47-109/09.12/30.01.2009 г. на Началника на Митница Добрич. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с решение № 1 с-47-109/0912/30.01.2009 г. за възстановяване на акциз на земеделски производител по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗАДС, вр. с чл. 26а, ал. 1 от ППЗАДС на "СТАН 1" ЕООД е възстановен акциз след извършена проверка във връзка с подадено искане от лицето в размер на 120 731,05 лв. За да постанови решението Началника на Митница Добрич е приел, че при проверката е установено, че са изпълнени условията на чл. 32, ал. 2 и 5 от ЗАДС, тъй като СТАН 1 ЕООД обработва земеделска земя в размер на 30 070 дка, като максималното количество гориво за което може да упражни право на възстановяване на акциз е 219 511,00 литра, съответстваща на заявената максималната сума, за която може да бъде упражнено право на възстановяване на акциз в размер на 120731,05 лв. Посочената сума е била възстановена по банкова сметка на лицето. С Протокол № 9/31/3/15.06.2009 г. от отдел "Последващ контрол" в Митница Добрич, в резултат от последваща проверка е констатирано, че земеделския производител е упражнил неправомерно правото си на възстановяване на акциз в размер на 61052,970 литра, тъй като от общо признатите за подлежащи на възстановяване 219 511 литра гориво, жалбоподателят е употребил за снегопочистване 47381,380 литра дизелово гориво. Във връзка с протокола до Директора на РМД - Варна е отправено искане за възобновяване на производството по издаване на Решение № изх. № 1 С 47-109/09.12./30.01.2009 г. за прихващане или възстановяване на акциз, влязло в сила на 13.02.2009 г., което е прието за основателно и е постановено обжалваното решение. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваното на Директора на РМД - Варна, с което е възобновено производството по издаване на Решение за възстановяване или прихващане на акциз е обжалвано от "СТАН 1" ЕООД е нищожно, тъй като решаващият орган е следвало да възложи извършване на ревизия, като определи и органите оправомощени за това. В случая данъчните задължения са изменени с решение на Директора на РМД - Варна, без възлагане и провеждане на ревизия при спазване на разпоредбите за издаване на РА, при валидно проведено ревизионно производство, което е недопустимо. До този извод съдът е достигнал като е обсъдил разпоредбите на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК приложими по силата на препращащата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. Решението като краен резултат е правилно, макар и по други допълнителни съображения. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че с влязло в сила Решение за прихващане или възобновяване на акциз № 1 С 47-109/09.12/30.01.2009 г. на Началника на Митница Добрич на "СТАН 1" ЕООД е определен за възстановяване акциз в размер на 120 731,05 лв. С обжалваното пред съда решение, директора на РМД на основание чл. 103, ал. 4 от АПК е възобновил производство по влязлото в сила решение и е издал обжалваното пред АС решение, с което е изменил определения за възстановяване акциз като е отменил решението в частта в която е възстановен акциз в размер на 25434,79 лв., а в частта на 95296,26 лв. е оставил в сила решението. Спорният момент е правен и е свързан с наличие на предпоставките и чл. 133 и преди всичко с процедурата визирана в чл. 134 от ДОПК приложими по силата на препращащата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. По този повод АС законосъобразно е приел, че ДОПК е приложим за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз, по силата на препращащата разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС в приложимата редакция ДВ, бр. 105 от 2005 г. Съгласно алинея втора от цитираната разпоредба и за целите на ал. 1, определените в ЗМ митнически учреждения имат компетенциите на ТД на НАП, Директорът на "АМ" има правомощията на Изпълнителен директор на "НАП", а началниците на митнически учреждения имат правомощията на териториален директор. Съгласно алинея четвърта правомощията на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от директора на съответната регионална митническа дирекция. Правилно съдът е приел, че Решението за прихващане или възстановяване на акциз по своето естество има характер на ДАПВ и АПВ. Съгласно чл. 129, ал. 3 (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. Както приема в практиката си ВАС определящ досежно валидността на възложената нова ревизия е момента на издаване на Заповедта за възлагане на ревизията т. е. дали е преди или след влизане в сила на изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108/07 г.) на 19.12.07 г. След влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, ВАС приема, че е допустимо извършване на ревизия по общия ред, независимо от това дали е извършено прихващане или възстановяване, поради което валидността на решението на директорът на РМД-Варна, следва да бъде обсъдено на тази плоскост. В настоящият случай решението на директорът на РМД - Варна е издадено без издаване на заповед за възлагане на ревизия. Предвид обстоятелството, че производството по издаване на обжалваното пред АС решение е започнало въз основа на Протокол № 9/31/3/15.06.2009 г. от отдел "Последващ контрол" в Митница Добрич, следва да се приеме, че процедурата по възлагане на ревизията е след изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, т. е. по общия ред, а не при наличие на предпоставките на чл. 133 и по процедурата, визирана в чл. 134 от ДОПК, поради което изводът на съда в тази насока е неправилен. Както беше посочено, съгласно чл. 129, ал. 3 от ДОПК независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. За да е правно валидна новата ревизия спрямо нея следва да са налице всички законови условия, като: издаване на нова заповед за ревизия (чл. 112, ал. 1 ДОПК), връчване на същата на ревизираното лице, изготвянето на нов РД, на нова ЗОКО (чл. 119, ал. 2 ДОПК). След това трябва да бъде издаден новият РА. В този смисъл са Решение № 6448/17.05.2010 г. на ВАС, I А отделение, постановено по адм. д. № 591/2010 г. и решение № 7007 от 28.05.2010 г. по адм. д. № 486/2010 г, I а отд. на ВАС. Доказателствата по делото установяват, че в процесния казус горепосочените изисквания не са били спазени поради което правилно съдът е прогласил нищожността на обжалваното пред него решение. Допуснатите нарушения на процедурните правила са съществени и водят до нищожност на издаденото решение, до каквито изводи правилно е стигнал и административният съд. С оглед на изложеното е неоснователен е доводът в касационната жалба за неприложимост на разпоредбите на ДОПК, тъй като както беше посочено ДОПК е приложим за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз, по силата на препращащата разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС в приложимата редакция ДВ, бр. 105 от 2005 г. В тази насока незаконосъобразно. С оглед на изложеното и при липса на твърдените в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,