Решение № 15030 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4108/2012 г.

Решение № 15030 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4108/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Булус Якуб Ханна, гражданин на Ирак, против решение № 540 от 6.02.2012 г. по адм. дело № 10913/2011 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Касаторът моли тричленният състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно. Ответникът - Заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Станкова, моли постановеният съдебен акт да бъде оставен в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд-трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Булус Якуб Ханна, гражданин на Ирак, против решение № 653/30.11.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липсата на приложение на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт органът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15 в от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С - 465/07. Приел е, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо кандидата за закрила са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, което е обстоятелство, относимо към предоставянето на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано, предвид официалната справка на агенцията за ситуацията в страната. Същата е актуална, поради което и информацията съдържаща се в нея като такава следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че Ирак не е сигурна страна по произход и че там той е подложен на тежки посегателства. Правилна е преценката на административния орган, че фактите от бежанската история на чужденеца са противоречиви. В интервюто си от 15.03.2011 г. Булус Якуб Ханна твърди, че е роден в гр. Башика, окръг Мосул и е християнин. Поради религиозната си принадлежност той бил заплашен, защото всички християни били цел на групировките, които искат да ги убият. На въпросът, обаче, дали той конкретно е бил заплашван и от кого, касаторът отговаря, че не е бил заплашван лично, а този който е бил заплашен е баща му. По-нататък в интервюто става ясно, че причината за заминаването му от Ирак е именно баща му. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал твърдението на жалбоподателя досежно убийството на неговия баща, тъй като не са посочени каквито и да са данни за това. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него в каквито смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С - 465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15 в от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила и с обстоятелството от коя част на страната произхожда той. В процесния случай кандидатът за закрила е от гр. Башика, окръг Мосул, находящ се в Северен Ирак. Видно от приложената по делото справка № 4177/25.08.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ в тази част на Ирак е налице стабилност за разлика от централен Ирак и Багдад. Всичко това идва да обоснове извода, че в конкретния случай няма доказателства спрямо Булус Якуб Ханна да е осъществено насилие, което се основава на раса, религия или политически убеждения. По отношение на него не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Като е стигнал до същия извод Административен съд София-град е постановил правилно решение. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,