Решение № 10237 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8066/2025 г.

Производството е по реда чл. 216, ал. 7 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от СА. И. Е., ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, [жк], [улица], между бл. [номер] и бл. [номер], представлявано от управителя В. Петков, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Пейчева от Адвокатска колегия - София, срещу решение 673 от 17.07.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) постановено по преписка по преписка, вх. КЗК-456/16.06.2025 г., с което на основание чл. 215, ал. 2, т. 1 от ЗОП е оставена без уважение жалбата с вх. ВХР-988/19.05.2025 г. от настоящия касационен жалбоподател срещу решение D44114213/07.05.2025 г. на кмета на община Луковит, за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: Изграждане на хале за сепариране на отпадъци за нуждите на Регионален център за управление на отпадъците - Луковит, разположен в ПИ с идентификатор: 44327.197.37, в местността Голия връх , открита с Решение F658457/13.03.2025 г. на възложителя. Обществената поръчка е с УИН в РОП: 00369-2025-0004. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение на Комисията е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както и необоснованост, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП. Твърди, че КЗК не е обсъдила всички наведени с жалбата доводи за незаконосъобразност в действията на възложителя чрез помощната комисия и най -вече за доводите за липса на основания за отстраняването му. Твърди се, че КЗК необосновано и неоснователно е оставила без уважение жалбата, като по тези и други съображения е направено е бланкетно искане за постановяване на решение с което да бъде отменено атакуваното решение на Комисията, като не се сочи какви последващи действия следва да бъдат извършени от решаващия орган или от възложителя за да бъде постановено законосъобразно решение. Претендира присъждане на сторените разноски. По делото не е представен списък съгл. чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Жалбоподателят СА. И. Е. , ЕООД, редовно призован, не се представлява. Частен жалбоподател - кмета на община Луковит, редовно призован. Представлява се от адв.Димитрова. Ответната страна - Еврострой РН ЕООД, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. По делото е постъпила и частна жалба от 10.09.2025 г., от кмета на Община Луковит, подадена чрез адв. М. Димитрова, срещу определение 807 от 21.08.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-456/16.06.2025 г., с което е оставено без уважение искане за изменение на Решение 673 от 17.07.2025 год. по същата преписка на комисията в частта за разноските. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, тъй като в случая присъденият размер на разноските бил необоснован и несправедлив. Претендира се отмяната на определението и присъждане на пълния размер на претендираните и разноски в размер на 9000.00 лева в производството пред Комисията за защита на конкуренцията. Участващият в производство представител на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че Комисията за защита на конкуренцията е постановила процесното решение като е изследвала фактическата обстановка, извършила е анализ на събраните доказателства, релевантни към предмета на спора. По тези съображения счита, че обжалваното решението за правилно и законосъобразно. Предлага процесното решение да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което същата е допустима. След като прецени данните по делото, доводите в жалбата, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по реда на глава двадесет и седма - чл. 196 и следващите от ЗОП по подадена жалба от СА. И. Е. ЕООД срещу Решение D44114213/07.05.2025 г. на кмета на община Луковит, за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с гореописания предмет. С решението на възложителя на основание чл. 106, ал. 6 от ЗОП и резултатите, отразени в протоколите и доклада от работата на комисията, възложителят е издал оспореното решение с което за изпълнител на обществената поръчка е определен участника Еврострой РН ЕООД. Със същото решение, участникът СА. И. Е. ЕООД е отстранен от участие на основание чл. 107, т. 2, б. а от ЗОП поради това, че е представил оферта която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя. Жалбоподателят е оспорил законосъобразността на издаденото решение с доводи, че незаконосъобразно е отстранен от участие в процедурата поради това, че е изпълнил всички изисквания и указания на възложителя, предварително обявени от него в документацията за участие в процедурата. На първо място жалбоподателят е оспорил извода на комисията на възложителя относно констатираното несъответствие на ориентировъчните размери на халето за сепариране на отпадъци, от представената от него Организация за качествено изпълнение на поръчката , с изискването, поставено от възложителя в утвърдената ТС, като счита че посочените размери на сградата: 24/48м., при заложени от възложителя в ТС 24/84м. следва да бъдат възприети като допусната техническа грешка, която не води до основание до нарушение което до обуславя основание за отстраняването му. Съдът установи, че действително участникът на едно място в предложената от него Организация за качествено изпълнение на поръчката е посочил погрешно размери на сградата: 24/48м., вместо 24/84 м., относно което несъответствие КЗК необосновано е преценила, че не се явява очевидна техническа грешка в изписването поради което се отразява върху изпълнението на императивните нормативни изисквания на ЗОП и ППЗОП към подготовката на техническото предложение, както и спрямо изпълнението на задължителните условия, зададени от възложителя при одобряване на обявената документация за участие. В настоящия случай съдът приема, че посочената грешка не рефлектира върху съдържанието на предложението на участника, тъй като в останалата част от предложението, участникът е посочил правилния размер на сградата, който съответства на изискванията на възложителя посочен в ТС, а именно 24/84 м., поради което в тази част жалбата се явява основателна, а решение на Комисията за защита на конкуренцията за неправилно. В частта, касаеща техническото предложение и приложенията към него каквато е Организация за качествено изпълнение на поръчката , възложителят е посочил изискване в ТС към участниците да направят технически проект и впоследствие да извършат СМР и авторски надзор, като изрично е посочен един обект - Хале за сепариране на отпадъци за нуждите на Регионален център за управление на отпадъците - Луковит разположен в ПИ с идентификатор: 44327.197.37, в местността Голия връх . В Протокол 1 на назначената от възложителя комисия, обективираща дейността на помощния орган е отразено, че участникът СА. И. Е. ЕООД е посочил, че Техническите проекти ще съдържат количествени сметки за всеки подобект, които ще бъдат изградени и/или реконструирани в рамките на проекта . След предвидените за изпълнение дейности по обществената поръчка не е включван изпълнение на подобекти, нито дейности по реконструкция, а ясно в документацията е посочено, че се отнася до един-единствен обект. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ППЗОП, с подаването на оферти, се счита, че участниците се съгласяват с всички условия на възложителя, а в настоящия случай участникът е направил собствено тълкуване волята на възложителя като счита, че след като е предвидено освен изграждане на халето, ще бъде изградена и съпътстваща инфраструктура, които според жалбоподателят се явяват отделни подобекти. При така установеното, настоящия съдебен състав приема за правилен извода на Комисията за защита на конкуренцията, че участникът е изготвил предложение, което не съответства с предмета на поръчката, което е самостоятелно основание за отстраняването на участника от процедурата на основание чл. 107, т. 2, б. а от ЗОП. Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение за неправилно решението на Комисията за защита на конкуренцията в частта с която е приела, че възложителят е установил несъответствие на офертата на участника където е посочено, че при откриване на строителна площадка ще състави Протокол за откриване на строителна площадка Приложение 2а към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В случая, Комисията е счела, че възлаганите с процесната поръчка дейности предвиждат изграждането на сграда, за която се изисква съставяне на Приложение 2, тъй като посоченият от жалбоподателят образец Приложение 2а се съставя за строежи от техническата инфраструктура. В случая, при правилно квалифициране на обекта, предмет на настоящата обществена поръчка и съобразявайки с разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ в която е регламентирано, че елемент на техническата инфраструктура са и съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци , но не и сградите, в които се помещават за която както беше посочено по-горе, участникът е следвало да са съобрази и посочи съответния протокол /Протокол2/. След като в техническото предложение на участника Организация за качествено изпълнение на поръчката е установено, че това несъответствие е допуснато многократно в документа и представлява несъответствие с действащото законодателство, което съгласно утвърдената документация от възложителя, правилно КЗК и при осъществения контрол върху преценката на помощния орган на възложителя е приела, че е налице несъответствие на техническото предложение на участника, което е самостоятелно основание за отстраняването му на основание чл. 107, т. 2, б. а от ЗОП. На следващо място, настоящия съдебен състав приема за неоснователни наведените от жалбоподателя възражения относно извода на Комисията за защита на конкуренцията за законосъобразност на решението на възложителя поради установеното несъответствие на офертата на участника с въведените от възложителя изисквания, посочени в Техническата спецификация за изпълнение на поръчката, касаеща представеното от участника предложение за изпълнение по част ВиК . В утвърдената Техническа спецификация /ТС/ възложителят е посочил, че техническият проект за обекта, който участниците трябва да изработят до етап подлежащ на съгласуване и одобряване и въз основа, на който да се издаване на Разрешение за строеж на обекта хале за сепариране на отпадъци, съгласно изискванията на ЗУТ, следва да е разработен в достатъчна степен за цялостно изпълнение на всички СМР за изпълнение на предмета на поръчката. По отношение на част ВиК , възложителят е задал участниците да направят технически проект на вътрешната ВиК инсталация в обекта, предмет на процесната обществена поръчка - хале за сепариране на отпадъците, като е указано и какви тръби да се ползват за изпълнение на ВиК инсталацията, тъй като видно от ТС, на територията на Регионален център за управление на отпадъците Луковит (РЦУО), е налична изградена ВиК комуникация и участниците следва да предвидят връзване на вътрешната инсталация, която следва да се изгради в халето, с наличната външна ВиК инсталация. В производството пред Комисията за защита на конкуренцията, както и пред настоящата инстанция, касационния жалбоподател по идентични доводи оспорва решението на възложителя за установено несъответствие, че никъде в приложената документация и ТС, утвърдени от възложителя не са предоставени данни за съществуващата комуникация, както и данни къде следва да е заустена съществуващата канализация и какви замърсености ще са допустими за заустване. По така наведените доводи и правилна преценка на въведените изисквания в документацията, правилно КЗК е приела, че същите се отнасят към документацията по процесната обществена поръчка, която е утвърдена с решението за откриване и същото не е обжалвано и е влязло в сила. При така установеното и по наведените доводи от касационния жалбоподател правилно е прието от решаващия орган, че същите биха могли да бъдат основание за обжалване на решението за откривате на обществената поръчка или да бъде използвана възможността предвидена в разпоредбата на чл. 33 от ЗОП, да поиска писмено от възложителя разяснения по условия, които се съдържат в решението, обявлението, поканата за потвърждаване на интерес, документацията за обществената поръчка и описателния документ, което в настоящия случай участника не е сторил. По отношение следващия довод на касационния жалбоподателя относно незаконосъобразния извод на Комисията относно констатираното от помощния орган на възложителя несъответствие в предложеният План за управление на строителните отпадъци , като част Организация за качествено изпълнение на поръчката ., настоящия съдебен състав приема за неоснователен. За достигне до този решаващ извод, КЗК е разгледала констатираното от помощния орган на възложителя който е съпоставила предложението на участника в което е посочил мерки за селективно премахване на строежа или на части от строежа, където е приложимо и Техническата спецификация и утвърдената документация и законосъобразно е приела, че след като в нея не се съдържа информация за съществуваща сграда, която да бъде разрушена извода е налице несъответствие в тази част на офертата което е самостоятелно основание за отстраняването на участника от възлагателната процедура. Тук следва да се посочи, че изложените доводи в касационната жалба които се преповтарят в подадената жалбата пред КЗК, относно предположението на участника, че при изкопните работи е възможно да се открият обекти или части от тях, подлежащи на разрушаване и при положение, че не е налице технически или работен проект, е предвидил такива дейности. В случая, както беше посочено и по-горе, след като е налице влязъл в сила административен акт в който са били описани дейностите в процесната част от документацията, то за участника е възникнало задължението строго да се съобразява с тези условия. Недопустимо е участника, въз основа на своите предположения за евентуално откриване на обекти за които да е необходимо извършване на дейности по разрушаването им да обуславя офертата си в тази част. На следващо място, настоящия съдебен състав приема за неоснователен довода на касационния жалбоподател относно неправилно установено от Комисията за защита на конкуренцията, че е налице несъответствие в представената в табличен вид Етапност и последователност на извършване на строително монтажните работи (СМР), отчитайки времето за подготвителните дейности, дейностите по изпълнение на СМР . В представената таблица, жалбоподателят е предвидил доставката и полагането на бетона за плочата, на която ще се изгражда халето да се извърши от 75-я до 80-я ден, а доставката и монтажа на металната конструкция да се извърши от 81-я до 150-я ден (обща продължителност 70 дни). В случая е установено, че в представената таблица участника не е разграничил дейностите доставка и монтаж, което за оценителната комисия е приела за неясно определяне сроковете за извършване на строително монтажните работи от което е извела за нарушение допуснато от участника водещо до несъответствие с влезлите в сила изисквания на възложителя за извършване на тези дейности. Действително, както правилно комисията за защита на конкуренцията е констатирала, че едва в жалбата си дружеството е пояснила, че 70-дневния период от таблицата за последователността на дейностите при изпълнението на СМР, започващ от 81-я до 150-я ден, за изпълнение на Доставка и монтаж на метална конструкция , включва две дейности: доставка и монтаж, а доставката отнемала време и предхожда монтажа. Това обстоятелство правилно е отчетено, че не е преодоляна неяснотата и извода на възложителя за допуснато нарушение съставляващо основание за отстраняването на участника на основание чл. 107, т. 2, б а от ЗОП, което се споделя от касационната инстанция. Настоящият съдебен състав не споделя становището на касационния жалбоподател относно приложението на чл. 104, ал. 5 от ЗОП, че помощния орган на възложителя в случая на установената неяснота е следвало да поиска от участника разяснения. Действително, прилагането на разпоредбата е предоставено в преценка на съответния възложител, но при наличието на разминавания (какъвто очевидно е настоящият случай), прилагането й става необходимо с оглед спазване принципите за равнопоставеност и безпристрастност (чл. 104, ал. 6 ЗОП). Според настоящия състав, при обстоятелства като тези, описани по- горе, а именно: в представената таблица двете дейности не са разграничени както и тяхната продължителност и последователност. Участника е бил длъжен да изготви офертата си така че помощния орган на възложителя да може да направи сравнение с поставените от възложителя условия. В случая е установено, че е налице несъответствие в декларираните от жалбоподателя данни, относно полагането на бетона, времето за отлежаването му и съответно доставката и монтажа на металната конструкция за изграждането на халето. Правилно е установено, че участникът е предвидил Дейност Доставка и полагане на бетон да приключи на 80 ия ден от линейния календарен график , а Дейност Доставка и монтаж на метална конструкция да започне веднага след завършване на полагане на бетона. В случая, при така установеното съществено нарушение при оферирането в тази част, при приложението на чл. 104, ал. 5 от ЗОП, проверката и разясненията биха могли да доведат до промени в техническото предложение на участника, поради което законосъобразно помощния орган на възложителя не е упражнил това свое правомощие. Предвид всичко изложено по- горе, без правно значение за изхода на спора се явява оплакването, че помощния орган на възложителя не е провел процедурата по чл. 104, ал. 5 от ЗОП в тази част, което не влияе на изхода на спора. Относно оплакването, на касационния жалбоподател, че след като КЗК не е разгледала всички доводи на жалбоподателя, свързани с основанията за неговото отстраняване е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушение правото на защита. В настоящия случай, действително Комисията за защита на конкуренцията в атакуваното решение е обсъдила наведените доводи за незаконосъобразност на решението на възложителя, като от т. 7 до т. 13 е оставила без разглеждане последно описаните седем твърдения в жалбата, като е приела, че дори и да се установи основателност на някое от тези твърдения на жалбоподателя, с оглед на констатираните по-горе несъответствия в техническото му предложение не би могло да доведе до промяна на основателността на решението на оценителната комисия и възложителя за отстраняване на участника. Съобразно чл. 207 от ЗОП, КЗК извършва проучване на преписката като се ограничава само до обстоятелствата, изложени в жалбата, а постоянната съдебна практика приема, че КЗК дължи произнасяне само по тези обстоятелства, които са конкретно заявени. Съдът приема, че възражението на касационния жалбоподател е основателно относно това, че в случай на произнасяне от решаващия орган по част от наведените доводи е възможно при отмяна на атакуваното решение на Комисията за защита на конкуренцията да бъде отменено и върнато за продължаване на действията по проучване и произнасяне на останалите доводи изложени от жалбоподателя, което ще доведе до необосновано забавяне на решаване на спора и нарушаване на принципа за бързина и процесуална икономия. В настоящия случай, с оглед развитие в настоящото решение мотиви за законосъобразност на атакуваното решение, предмет на настоящото дело, неоснователно касационния жалбоподател сочи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до неговата отмяна на това основание. По изложените съображения и след като атакуваното решение на КЗК не страда от твърдените в касационната жалба на СА.И.Е ЕООД пороци, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. По делото е постъпила частната жалба на кмета на община Луковит, която е подадена от участник в производството пред КЗК, за който оспореният пред съда акт е неблагоприятен и в сроковете по ЗОП, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение 807 от 21.08.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-456/16.06.2025 г., с което на основание чл. 217, ал. 4 от ЗОП, във вр. с чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП е оставено без уважение искането за изменение на Решение 673 от 17.07.2025 год. по същата преписка на комисията в частта за разноските. Според константната практика на Върховния административен съд, поддържана и след изменението на Наредба 1/2004 г., обнародвано в ДВ, бр. 88 от 2022 г., административните дела по ЗОП не са дела с определен материален интерес по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004 г., доколкото прогнозната стойност на обществената поръчка (респ. на обособена позиция от нея) не следва да се приравнява на цена на обжалваемия интерес. Направеното от страна на жалбоподателя СА. И. Е. ЕООД възражение за прекомерност е своевременно заявено и при преценката му КЗК е стигнала до обоснован извод, че претендираният от процесуалния представител на кмета на община Луковит размер на разноските за адвокатско възнаграждение - 9 000 лева, не съответства на действителната фактическа и правна сложност на преписката. Противно на наведените в частната жалба оплаквания, КЗК е извършила дължимата съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК преценка на съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на спора, за което е изложила конкретни мотиви, като е посочила, че обемът на положените процесуални усилия, изразяващи се в изготвяне на отговор на жалбата, писмена защита и явяване в открито заседание пред КЗК, представлява обичайни и необходими действия на всеки процесуален представител, но не обуславя значителна сложност на преписката или положени извънредни и допълнителни усилия. Възложеното в полза на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. е над минималния размер на адвокатските възнаграждения за дела по ЗОП, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от Наредба 1/2004 г. Настоящият състав споделя изложените от КЗК мотиви за неоснователност на искането по чл. 217, ал. 2 ЗОП и увеличение на възложените разноски за адвокатско възнаграждение, които намира за обосновани и законосъобразни, и които с оглед възможността по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК във вр. чл. 236 АПК, приложими на основание чл. 216а, ал. 4 ЗОП, намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото изложение. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на претендираните разноски от процесуалния представител на възложителя и с оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател СА. И. Е. ЕООД следва за заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за основанието и размера им. При липса на направено своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 3000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,