Решение № 9643 от 2.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2023 г.

ВАСТрето отделение02.09.2024 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 345 от 22.12.2022 г., постановено по адм. д. 744/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново.

Решението е окончателно.

Особено мнение на Таня Куцарова

Като се съгласявам с крайния резултат за оставяне в сила на обжалваното решение 345 от 22.12.2022г. постановено по адм.д. 744/2021г., на АС - Велико Търново, поради правилната преценка за липса на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 и л.4 ЗОДОВ и чл. 2в ЗОДОВ, подписвам решението с особено мнение по отношение на част от мотивите, изразени от мнозинството на съдебния състав, доколкото същите в тази им част имат особено важно значение за съдебната практика по поставения за обсъждане правен проблем.

Видно от обжалваното решение 345 от 22.12.2022г., постановено по адм.д. 744/2021г. , Административен съд - Велико Търново се е произнесъл два иска, с които е бил сезиран - първият предявен иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Насочен е срещу Националната здравноосигурителна каса. Предявен е изрично като частичен, в размер на 10 000лв., включващ главница 9 хил. лева от обща такава искова претенция от 134 657,00лв. и законна лихва за забава 1 000лв. от общо 7 хиляди лева/за периода от 16.04.2021г. до 07.12.2021г./. Претенцията е за присъждане на "парично обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди, настъпили в периода 01.02.2008г. до 01.06.2009г., представляващи пропуснати ползи. Вредата била резултат на отменен мълчалив отказ на НЗОК да уреди последиците от отмяната на ПЗНА по реда на чл.195, ал.2 от АПК. Визира се конкретно отмяната на МО на НЗОК, за която АСВТ се е произнесъл с влязло в сила на 16.04.2021г. Решение по АД 783/2019г. по описа на съда. Отмененият ПЗНА е колона 7 и 9 от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК РД-16-3/10.01.2008г. Осъществено с Решение на ВАС, постановено по АД 2762/2008г., обнародвано на 10.04.2009г. в ДВ. Ищецът твърди, че до отмяната му е продавал лекарства на по-ниски цени, с което претърпял вреди под формата на пропуснати ползи. В условията на евентуалност е предявен иск срещу същия ответник с правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ - вреди от административна дейност, която особено съществено нарушава правото на Европейския съюз. Макар правоотношението да няма трансграничен елемент, при изложението на същите обстоятелства, ищецът твърди, че мълчаливият отказ на НЗОК е в противоречие с чл.34 и чл.49, ал.2 от ДФЕС/забрана за количествени ограничения на вноса между ДЧ и правото на установяване /, нарушава принципите на оправданите правни очаквания и правната сигурност, изведени в практиката на Съда на ЕС." /цитирани са мотивите на решение 345 от 22.12.2022г. по адм.д. 744/2021г./

В частта от мотивите по решението по адм.д. 3500/2023г. на ВАС, с която изразявам несъгласие, мнозинството на съдебния състав е приело, че : "настоящата касационна инстанция не споделя правния извод на ВАС, шесто отделение, изложен в мотивите на Определение 11733/17.09.2020, постановено по адм.7682/2020 г. по описа на ВАС, за това ,че в случаите, в които с влязло в сила съдебно решение е отменен изричен или мълчалив отказ на административен орган да издаде административен акт и преписката е върната на този административен орган за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, непроизнасянето на административния орган съставлява нов мълчалив отказ за издаване на административния акт, който подлежи на нов съдебен контрол по реда на обжалването на индивидуалните административни актове. В този случай защитата срещу непроизнасянето на административния орган следва да се търси в рамките на изпълнителното производство по реда на чл.290, ал.1 от АПК. Неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение не води до формиране на пореден мълчалив отказ, който отново да подлежи на съдебен контрол т.е. защитата на ищеца както след влизане в сила на решение 269/04.06.2019г. по адм.д. 1992019г. по описа на ВТАС , с което е отменен изричният отказ, инкорпориран в Писмо изх. 11-03-4/10.01.2019г. на управителя на НЗОК, така и след влизане в сила на съдебното решение по адм.д. 783/2019г. по описа на ВТАС, с което е отменен мълчаливия отказ, от който се претендират вредите в настоящото производство, следва да се търси в изпълнителното производство, а не по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ". Причините за това са следните:

Основанието и за двата иска е вредоносният за ищеца мълчалив отказ на НЗОК да уреди последиците от отмяната с влязло в сила на 16.04.2021г. решение по АД 783/2019г. по описа на съда на подзаконов нормативен акт по реда на чл.195, ал.2 от АПК. От мотивите и диспозитива на влязлото в сила решение 314 от 23.11.2020г. по адм.д 783/2019г. , по което е постановена отмяна на мълчаливия отказ по чл. 195, ал.2 АПК, последвал отменения изричен отказ да се произнесе по чл. 195, ал.2 АПК, е видно, че съдът е разгледал жалбата на дружеството по същество по реда на чл. 145 и сл. АПК, като е квалифицирал непроизнасянето по чл. 195, ал.2 АПК на управителя на НЗОК като мълчалив отказ по см. на чл. 58, ал.1 АПК, след като преди това по същото искане е отменен изричен такъв. От същите мотиви става ясно, че административният съд не развива съображения, че редът за защита срещу непроизнасянето по чл. 195, ал.2 АПК е в глава седемнадесета - Изпълнение на административни актове и съдебни решения по съдебни дела, а е приел, че защитата е по реда на глава десета АПК - Оспорване на административни актове пред първата инстанция, приел е за разглеждане жалбата и се е произнесъл по същество. Следва изрично да се отбележи, че първоинстанционния съд първоначално е прекратил поради недопустимост производството по съдебно обжалване, но определението за това е отменено с определение 11733/17.09.2020.

Намирам това виждането на ВАС, изразено в мотивите на определение 11733/17.09.2020, постановено по адм.7682/2020 г. по описа на ВАС, за това ,че в случаите, в които с влязло в сила съдебно решение е отменен изричен или мълчалив отказ на административен орган да издаде административен акт и преписката е върната на този административен орган за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, непроизнасянето на административния орган съставлява нов мълчалив отказ за издаване на административния акт, който подлежи на нов съдебен контрол по реда на обжалването на индивидуалните административни актове.

В този случай намирам, че , доколкото е налице мълчалив отказ, същият, извършен след даване на задължителни указания по прилагане на материалния и процесуалния закон, следва да се преценява за валидност в хипотезата на чл. 177, ал.2 АПК.

Намирам за изцяло правилни мотивите на същото определение, в което се посочва, че с влязлото в сила съдебно решение е отменен постановен изричен отказ по същото заявление и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество в посочения в закона срок. По искането на жалбоподателя и със съдебното решение административният орган е бил задължен да се произнесе в срока, посочен закона. След отмяната на постановения изричен отказ по първоначалното заявление на частния жалбоподател е възстановена висящността на административното производство. Непроизнасянето на административния орган в срок представлява мълчалив отказ, който подлежи на оспорване по съдебен ред.

Възприемам изцяло и виждането на този съдебен състав относно неприложимостта на производството по изпълнение - глава седемнадесета АПК, както и на глава осемнадесета АПК за административно-наказателната отговорност, която в никакъв случай пряко не засяга правната сфера на жалбоподателя, не му дава защита, освен в случаите на чл. 55 ЗАНН. Към изложените съображения следва да се прибави и това, че, доколкото процедурата след отмяната на ПНА е по чл. 195, ал.2 АПК, то и съгласно чл. 196 АПК за неуредените в раздел Трети - Оспорване на подзаконови нормативни актове въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

Отделно от това следва да се посочи, че правните последици, по см. на чл. 195, ал.2 АПК, възникнали от отменен, респ. нищожен ПНА, могат да имат различен характер и тяхното "уреждане" от съответния компетентен орган би могло да изисква различни по вид и правен характер действия и волеизявления - напр. би могло да се изисква издаване на друг ПНА, ако отмененият ПНА е по законова делегация и издаването му е задължително; би могло да изисква издаване на индивидуален административен акт спрямо конкретен заявител, би могло да изисква извършване на правни действия от различен вид, според спецификата на отменената норма. Във всеки случай, винаги когато е сезиран с такова искане, а в останалите случаи дори и служебно, административният орган е длъжен да образува производство /законът борави с понятието "служебно"/ , в което следва да извърши преценка дали исканите от него действия са в неговата компетентност, напр. да препрати на компетентния орган, да извърши преценка за другите основания за допустимост на исканите действия. АПК съдържа подробна регламентация на задълженията на органите в случай на недопустимост на искането, на некомпетентност на органа и т.н. Кодексът изрично урежда случаите на недопустимост и по какъв начин органът се произнася, от кого и пред кой съд се извършва обжалването. Ако не извърши преценката за допустимост, за органа ще се приложи нормата на чл. 58 АПК, т.е. същият ще е постановил мълчалив отказ, с произтичащите от това последици.

Що се отнася до вредите от действието на отменен като незаконосъобразен ПНА, то тяхното определяне, оценка и обезщетяване не е в компетентност на органа, издал отменения акт, доколкото , съгласно изричната норма на чл. 128 , ал.1 т.6 АПК, обезщетяването за вреди е подведомствено на административния съд. Впрочем, освен в изрично предвидените от специален закон случаи, като напр. ЗОСОИ и ЗПГРРЛ, чл. 55 ЗАНН, при които обезщетяването се преценява и извършва от административен орган, всяко обезщетяване на вреди се извършва от съд и се осъществява с влязъл в сила съдебен акт - било от граждански, било от административен или от наказателен съд. Единствено съд е компетентен да прецени налице ли са предпоставките за обезщетяване и да постанови осъдителен диспозитив. В АПК това е предвидено в чл. 128, ал1 т.6 и глава тринадесета на кодекса.

съдия Таня Куцарова

Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Асклепий ЕООД гр. Велико Търново, ЕИК 104617078 чрез адв. Б. Габрова срещу Решение 345 от 22.12.2022 г., постановено по адм. д. 744/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Асклепий ЕООД гр. Велико Търново, се представлява от адв. В. Пандов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно в хода по същество.

Ответникът, Национална здравно-осигурителна каса - София, редовно призован, се представлява от юриск. Якимов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по адм.д. 744/2021г. по описа на АС- Велико Търново /ВТАС/ е образувано по два обективно съединени иска, предявени от АсклепийЕООД-гр.Велико Търново /Дружеството/ срещу НЗОК в условията на евентуалност, а именно : 1. главен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, изрично предявен като частичен в размер на 10 000 лв, включващ главница от 9 000 лв като част от общ а такава 134 657,00 лв и законна лихва за забава 1000 лв от общо 7 000 лв за периода от 16.04.2021г. до 07.12.2021 г., съставляващи обезщетение за претърпени от ищцовото дружество в периода 01.02.2008г. 01.06.2009г. имуществени вреди пропуснати ползи, резултат от отменения с влязло в сила съдебно решение по адм.д. 783/2019г./ВТАС като незаконосъобразен мълчалив отказ на НЗОК да уреди по реда на чл. 195, ал.2 от АПК последиците от отменен подзаконов нормативен акт колони 7 и 9 от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК РД-16-3/ 10.01.2008г. /Решение на ВАС по адм.д. 2762/2008г./ВАС, обнародвано в ДВ на 10.04.2009г./ Ищецът твърди, че до отмяната на ПЗНА същият е продавал лекарствата, включени в Списъка, на цени, по-ниски от законово определените такива, с което е пропуснал да увеличи имуществото си.

  1. Евентуален иск срещу същия ответник с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ вреди от административна дейност, която особено съществено нарушава правото на Европейския съюз, произтичаща от същото фактическо основание- отмененият като незаконосъобразен мълчалив отказ на НЗОК да уреди на основание чл.195, ал.2 от АПК последиците от отмененото в частта му по т.7 и т.9 Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК РД-16-3/ 10.01.2008г. Този евентуален иск също е предявен като частичен със същите размери, основания и период като главния. Ищцовото дружество твърди, че,макар правоотношението да няма трансграничен елемент, мълчаливият отказ на НЗОК е в противоречие с разпоредбите на чл.34 и чл.49, ал.2 от ДФЕС / забрана за качествени ограничения на вноса между държавите-членки и право на установяване/.

С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил изцяло и двата предявени иска- главен и евентуален, с произтичащите от това правни последици .

За да стигне до този правен резултат, ВТАС, след анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби, е приел следното :

  1. По отношение на главния иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ

Съдът е приел този иск за допустим както поради обстоятелството, че вредите се претендират от отменен като незаконосъобразен по силата на влязло в сила съдебно решение по адм.д. 783/2019г./ВТАС мълчалив отказ на НЗОК да уреди по реда на чл. 195, ал.2 от АПК последиците от отменения ПЗНА- Указанието РД-16-3/ 10.01.2008г., с което е налице процесуалноправната предпоставка на чл.204, ал.1 от АПК, така и поради факта, че вредите се претендират не от отмененото Указание/ каквато претенция е отхвърлена със сила на пресъдено нещо с влязло в сила съдебно решение по адм.д.191/2014г. /ВТАС/ , а от влезлият в сила мълчалив отказ на НЗОК да отстрани последиците от отмяната на тези Указания по реда на чл.195, ал.2 от АПК.

Според съда, макар да са налице три от изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение мълчалив отказ за възстановяване последствията от отменения като незаконосъобразен ПЗНА по чл.195, ал.2 от ЗОДОВ, постановяването на акта в упражнение на административна дейност и реално настъпване на твърдените вреди, исковата претенция по ЗОДОВ е неоснователна, тъй като не е налице последната от кумулативно изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията претендираните вреди не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ. Както в исковата си молба, така и в нарочно уточнение на същата от 23.02.2022г. / л. 53 по делото /, ищцовото дружество претендира вреди от мълчаливия отказ на Управителя на НЗОК да се произнесе по искането му по чл.195, ал.2 от АПК, който мълчалив отказ е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение по адм.д. 783/2019 г по описа на Административен съд Велико Търново /ВТАС/

Видно от представените по делото влезли в сила решения по адм.д. 8426/2018Г. по описа на АССГ и решение по адм.д. 199/2019г. по описа на ВТАС, оставено в сила с решение по адм.д. 8097/2019г. на ВАС, шесто отделение, вредите се претендират от отменения мълчалив отказ на управителя на НЗОК да поправи вредите от действието на отменения като незаконосъобразен ПЗНА Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК РД-16-3 от 10.01.2008г. / в сила от 01.02.2008г./ , като отмененият по съдебен ред мълчалив отказ е формиран по подадено от ищцовото дружество искане вх. 11-03-4 / 20.06.2018 г. за заплащане на обезщетение за вреди от неблагоприятните последици от приложението на отмененото Указание по реда на чл.195, ал.2 от АПК . Съдебното решение за отмяната на този мълчалив отказ е влязло в сила на 16.04.2021г. В същото време ищцовото дружество претендира вреди, равняващи се на разликата между предвидените по действащата наредба цени и по-ниските такива, установени с отмененото като незаконосъобразно Указание на Управителя на НЗОК, в периода : 01.02.2008г. 10.04.2009 г./ времето на действието на отменения като незаконосъобразен ПЗНА/, т.е. претендират се вреди, настъпили около 10 години преди постановяване на мълчаливия отказ / впоследствие отменен като незаконосъобразен по съдебен ред/, от който същите се твърди, че са последица. Въз основа на горното и , базирайки се на формалната и правна логика, съдът е заключил, че следствието / в случая- вредите/ не могат да предхождат причината / в случая - мълчаливия отказ на административния орган, от който същите се претендират /. Сочените по делото вреди следват непосредствено отмененото като незаконосъобразно Указание на Управителя на НЗОК и предхождат по време отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на този административен орган, от който се твърди,че са настъпили вредите. Според съда поради горното и на плоскостта на ЗОДОВ това означава, че вредата не стои в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с мълчаливия отказ , от който вредите се претендират, а с отменения като незаконосъобразен ПЗНА / предхождащ МО/. По горните съображения АС-Велико Търново е приел за неоснователен предявеният главен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

  1. По отношение евентуално предявения иск .

Съдът е приел за неоснователен и евентуално предявения иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. ВТАС е приел за неоснователни наведените от ищцовото дружество твърдения за допуснати от органи на ответника нарушения на разпоредбите на чл.34 и чл.49, ал.2 от ДФЕС във вр. с Решение на СЕС по съединени дела С-570/07 и С-571/07.

След като обстойно е проследил ползващите се с пряко приложение правни норми на ЕС и практиката на СЕС относно извъндоговорната отговорност на държавите членки, съдът е заключил, че развилото се между страните- ищец и ответник в първоинстанционното производство - материално правоотношение, от нарушаване на което е предявен искът за вреди, има изцяло вътрешен характер и попада под регулацията единствено на националното право на Р България, като не са налице отношения, попадащи в компетентността на органи и институции на ЕС, поради което правото на ЕС няма приложение в случая. Дори според съда да се приеме, че са налице първите два от кумулативно изискуемите според правото на ЕС елементи от сложния фактически състав на извъндоговор ната отговорност на държавите членки, а именно : нарушена правна норма на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти и нарушението на тази норма да е достатъчно съществено, материалноправни предпоставки за ангажиране на тази отговорност - претендираната вреда да е в пряка причинно-следствена връзка с това достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, макар и по различни от изложените в него съображения за неоснователност на главния иск.

  1. По отношение на главния иск:

Видно от изложеното в исковата молба и от допълнително уточнение на същата, съдържащо се в молба вх. 927/23.02.2022г. по описа на ВТАС / стр. 53 от адм.д. 744/2021 г./ВТАС/, вредите по делото се претендират от незаконосъобразен административен акт отменен с влязло в сила съдебно решение по адм.д. 783/2019г. по описа на ВТАС мълчалив отказ на управителя на НЗОК да се произнесе по реда на чл.195, ал.2 от АПК по искане вх. 11-03-4/20.06.2018г.на Асклепий ООД- гр.Велико Търново, след като изричният отказ по същото искане, обективиран в Писмо изх. 11-03-4/10.01.2019г., е отменен от ВТАС с влязлото в сила решение по адм.д. 199/2019 г.

Доколкото при отмяната на конкретния мълчалив отказ съдът е върнал преписката на управителя на НЗОК за ново произнасяне съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на отменителното съдебно решение, вреди, които да се претендират по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ , все още не са настъпили. В конкретния случай материалното правоотношение по уреждане на последиците от действието на отменения подзаконов нормативен акт / от което, според съдържанието на крайния акт биха настъпили вреди/ , все още не е приключило, тъй като липсва окончателно произнасяне на административния орган за съществуването на това материално правоотношение и съдържанието му.

На следващо място - настоящата касационна инстанция не споделя правния извод на ВАС, шесто отделение, изложен в мотивите на Определение 11733/17.09.2020, постановено по адм.7682/2020 г. по описа на ВАС, за това ,че в случаите, в които с влязло в сила съдебно решение е отменен изричен или мълчалив отказ на административен орган да издаде административен акт и преписката е върната на този административен орган за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, непроизнасянето на административния орган съставлява нов мълчалив отказ за издаване на административния акт, който подлежи на нов съдебен контрол по реда на обжалването на индивидуалните административни актове. В този случай защитата срещу непроизнасянето на административния орган следва да се търси в рамките на изпълнителното производство по реда на чл.290, ал.1 от АПК. Неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение не води до формиране на пореден мълчалив отказ, който отново да подлежи на съдебен контрол т.е. защитата на ищеца както след влизане в сила на решение 269/04.06.2019г. по адм.д. 1992019г. по описа на ВТАС , с което е отменен изричният отказ,инкорпориран в Писмо изх. 11-03-4/10.01.2019г. на управителя на НЗОК, така и след влизане в сила на съдебното решение по адм.д. 783/2019г. по описа на ВТАС, с което е отменен мълчаливия отказ, от който се претендират вредите в настоящото производство, следва да се търси в изпълнителното производство, а не по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ

  1. Изхождайки от мотивите на Решение 5 от 19.04.2019г. на КС по к.д. 12/2018г., Тълкувателно решение 1 от 20.04.2023г. на ВКС по т.д. 1/2022г. на ОСГТК на ВКС и Решение 71 от 06.04.2020г. на ВКС по гр.д. 3804/2019г. на ІV г.с. на ВКС, както и от мотивите на съдебните решения по адм.д. 199/2019г. на ВТАС; адм.д. 8097/2019г. на ВАС, адм.д. 783/2019г. /ВТАС и адм.д. 811/2021г. на ВАС / приложени по делото/ , разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК , съгласно която административният орган, издал обявеният за нищожен или отменен като унищожаем подзаконов нормативен акт, следва да уреди последиците от действието му служебно в срок не по -дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение , следва да се тълкува в следния смисъл : в цитирания по-горе тримесечен срок административният орган следва да се произнесе с друг акт, имащ действие по отношение на всички субекти, спрямо които е действал и обявения за нищожен или отменения като унищожаем подзаконов нормативен акт, с който нов акт да се уредят всички въпроси относно валидността на възникналите правоотношения, да се извърши преценка за придобити, погасени или изменени права и преценка за вредите от нарушени/ имуществени и/или неимуществени/ права. Касае се за неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, от каквото евентуално биха могли да се претендират вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не такова обаче е фактическото и правно основание на предявения иск, а служебното преквалифициране на правното основание на исковата претенция е недопустимо както в първоистанционното, така и в настоящото касационно производство.
  1. По отношение на евентуалния иск

Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите в мотивите на обжалваното съдебно решение правни изводи за неоснователност на предявения евентуален иск , не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и обстоятелството, че процесуалният представител на ответника не е поискал присъждане на разноски нито с писмения отговор на касационната жалба, нито устно в хода по същество, съдебни разноски не се дължат.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение