Решение № 3079 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9815/2013 г.

Решение № 3079 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9815/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Бизнеспрак Маноле" ООД - гр. София срещу решение № 1893/21.03.2013 г., постановено по адм. дело № 4142/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0100-1109618/26.09.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2372/27.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП относно начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на 72 572,22 лв. и съответните лихви за унищожени и липсващи стоки, отнасящи се за данъчен период на месец май 2011 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е направил неправилен извод, че не е налице бедствие на основание чл. 80, ал. 2, т. 1, предл. 1 ЗДДС, както и че съответстващата на сезона метеорологична ситуация (проливен дъжд) за периода 05. и 06. май 2011 г. не може да се възприеме като събитие с извънреден характер. Касаторът се оплаква, че съдът неправилно е приел, че от представените доказателства не можело да се докаже връзката между проливния дъжд и погиването на перушината. Твърди, че от свидетелските показания е станало ясно, че стоката е била съхранявана правилно до момента на събитието и неправилно съдът не е кредитирал тези показания. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Ожалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Василев я оспорва и моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: "Бизнеспарк Маноле" ООД е сезирал първоинстанционния съд с жалба срещу посочения по-горе ревизионен акт с искане за неговата отмяна. Твърдял е, че с фактура № 10...042/02.10.2009 г., издадена му от "Родопа Шумен 1882" ЕООД е закупил стоки, между които и 7101 кг. перушина с данъчна основа 362 861,10 лв. и ДДС 75 572,22 лв. Съгласно представената складова разписка № 57/01.10.2009 г. е установено, че процесната перушина е оставена на съхранение в складова база в с. Чубра, а с протокол от 11.05.2011 г. на кризисен щаб е установено, че перушината е негодна за преработка или продажба и следва да се бракува. За да отхвърли жалбата на "Бизнеспарк Мноле" ООД първоинстанционният съд е приел, че не е доказано от дружеството наличието на бедствие, както и че е положило грижата на добър стопанин на процесната стока - перушина. Съдът е обсъдил представеното от Националния институт по хидрология и метеорология писмо, че на 04.05.2011 г. в района на с. Чубра е измерено количество валеж 14,2 л./кв. м., а на 06.05.2011 г. - 5,2 л./кв. м., което съдът не е възприел като непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1, предл. 1 ЗДДС. В тази връзка в обжалваното решение се съдържат мотиви, че определянето на дадено събитие като непреодолима сила съгласно чл. 306, ал. 2 ТЗ се обуславя от извънредния му характер и от характеристиката му на непредвидимо и непредотвратимо, настъпващо въпреки волята на хората и не се дължи на причини, които са във волевата човешка дейност. Затова според съда съответстващата на сезона метеорологична ситуация за периода 05. и 06. май 2011 г. не може да се възприеме като събитие от извънреден характер и затова не е налице фактическия състав на чл. 80, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗДДС. Установеното по делото, включително и от свидетелските показания е мотивирало съда да приеме, че процесната перушина е съхранявана в склад от железобетонна конструкция и въздействието върху материалния запас с резултат, отразен в протокола от 09.05.2011 г. са оказали допълнителни фактори - неуплътняване на отвор на прозорец, нарушаване целостта на покрив, стени или подови повърхности и др., е довело до извода на съда, че дружеството не е положило грижата на добър стопанин. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или бракуване на стоките, както и при промяна на тяхното предназначение, начислява и дължи ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит. Разпоредбата, изключваща приложението на чл. 79, ал. 3 ЗДДС е чл. 80, ал. 2, т. 2 ЗДДС в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. За целите на данъчното облагане ЗДДС не дефинира понятието "непреодолима сила", поради което правилно съдът се е позовал на чл. 306, ал. 2 ТЗ, който съдържа дефиницията на това понятие като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Правилно първоинстанционният съд, анализирайки представените по делото доказателства, включително служебна бележка, изх. № 94-2-144/24.08.2011 г на Община - Сунгурларе, отдел "Екология и околна среда" и писмо, изх. № 392/18.10.2011 г. на НИМХ. Служебната бележка на Община - Сунгурларе правилно не е кредитирана от съда, тъй като общината не е оторизирания орган по закон, който да дава такава информация, освен това отразеното в нея в никакъв случай не дава яснота относно това дали е било налице непреодолима сила или не, тъй като е посочено само, че на 05.05.2011 г. в с. Чубра е имало проливен дъжд. Писмото на НИМХ е официален документ на органа, който дава информация за метрологичната обстановка в страната, но и от него не може да се направи извод, че на 04.05.2011 г. и на 06.05.2011 г. дъждовете в района на с. Чубра са били такива, които да доведат до погиване на процесната стока - 14,2 л./кв. м. и 5,2 л./кв. м. Следва да се държи сметка и за това, че процесната перушина е оставена на съхранение склад от железобетонна конструкция, която не предполага влизането на голямо количество дъждовна вода в него. Правилно е извършена преценка от решаващия съд и на протокол от 09.05.2011 г., в който е посочено, че в склада, където е съхранявана процесната перушина е имало проблем със складовото помещение, вследствие на което е проникнала вода, която е увредила, което не води до извод за непреодолима сила, а за неправилно съхранение на стоката. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Пламен Цветанов - управител на "Еврофриго" АД, който е посредничел за продаване на перушината на негов търговски партньор. Неговите показания не свидетелстват в полза на тезата, развита от касатора, тъй като той не е свидетел на обстоятелството, че именно от проливен дъжд е увредена перушината. Предвид изложеното по-горе законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че "Бизнеспарк Маноле" ООД не е доказал наличието на изключението на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС за неприлагане на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Налице е липса на процесната стока, за която дружеството е ползвало данъчен кредит и за погиването на стоката не е доказало наличието на непреодолима сила по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, поради което правилно е прието от съда, че се дължи ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размера на приспаднатия данъчен кредит - 72 572,22 лв. и съответните лихви. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил стриктно приложимия материален данъчен закон - ЗДДС, спазил е и съдопроизводствените правила, поради което решението му е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на дирекция "ОДОП" - гр. София за юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл върховният административен съд, I отделение,