Решение № 393 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 970/2010 г.

Решение № 393 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 970/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 617 от 20.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 198/23.04.2010 г. по гр. д. № 170/2010 г. на Плевенски окръжен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. С обжалваното решение е отхвърлен иска на М. М., П. М. и П. М. за установяване правото им на собственост върху площ от 60 кв. м. от имот 03366.601.1283 и на 56 кв. м. от имот 03366.601.1118 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-58 от 24.09.2007 г. Според касаторите решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон при преценката за приложението на дворищнорегулационните планове, действали за имотите. Молят решението да се отмени и предявеният иск да бъде уважен. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна и поддържат становище за отхвърлянето й. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предмет на спора е дали ищците са собственици на посочените части от имота, показани по кадастралната карта като принадлежащи към имотите на ответниците, с които граничат от северната страна. Според ищците в това се изразява и допуснатата грешка в кадастралната карта, одобрена за имота съгласно заповед № РД-18-58/24.09.2007 г. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване /дали спорните части представляват дворни места, отчуждени от ищците и придадени по регулацията от 1968 г. към парцелите на ответниците/ решението е постановено в противоречие с ТР № 3/1993 г., както и с постоянната практика на ВС и ВКС относно действието на дворищнорегулационния план съгласно ЗПИНМ и З.. Същественото при тези размествания на собственост е това, че самият план трябва да показва частите, които се отнемат от единия имот и се придават към съседния, докато в случая планът от 1968 г., макар и да поставя регулационната граница на друго място, не показва да има такова отчуждаване и придаване на част от имота на ищците към парцелите на ответниците. Съгласно ТР № 3/93 г. дворищнорегулационният план следва да се счита приложен от момента когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници. Планът от 1968 г. не показва наличието на такава трансформация, а заснемане на нови имотни и регулационни граници, успоредно с твърдението на ответниците че са владели тези части в продължение на 40 години. Изложените от съда съображения за наличието на придаваеми места по плана от 1968 г. са неправилни и не се подкрепят от данните по делото. Независимо от това следва да се приеме, че като краен резултат решението на въззивния съд е правилно, тъй като дори и да е незаконосъобразна, регулацията от 1968 г. е влязла в сила, тя не предвижда отнемане на части от имота на ищците и придаването им към парцелите на ответниците, съответно и наличието на неуредени сметки, поради което дворищнорегулационният план следва да се счита приложен, а по силата на § 5 ПЗ ЗУТ парцел с приложена дворищна регулация става поземлен имот, както и е нанесен в кадастралната карта от 2007 г. Следва да се отчете и обстоятелството, че първоначалната регулация от 1942 г. касае общински места, които са парцелирани и предоставени като обезщетение за имоти, засегнати от наводнението на р. Д., така че по този план няма кадастрална основа. Видно от извадка от плана от 1968 г. тогава е изготвено и първото кадастрално заснемане на имотите, по границите на бившите парцели VI, I и II, така както М. И. М. ги е прехвърлил на тримата си синове и както очевидно е установено владение върху тях, като за обща граница е заснета материализираната към този момент граница между парцел VI от долната страна и парцели I и II- над него, за която, видно от свидетелските показания, между страните не е имало спор. В този смисъл са и разясненията дадени от в. л. А. в с. з от 14.10.2009 г. На практика се касае до осъществявано владение върху реални части от парцел VI и приобщаването им към парцели I и II, станало преди регулацията от 1968 г. и съобразено при одобряване на кадастралната основа към този план чрез заснемането им към имотите на ответниците. При тези данни въззивният съд правилно е посочил, че планът от 1968 г. е одобрен при съществено закононарушение, тъй като е следвало парцелните граници по плана от 1942 г. да се заснемат като имотни граници, а върху тях да се прокарат регулационните такива. Ако това закононарушение е било основание за изготвяне на следващия план от 1978 г., в частта относно спорните парцели обаче регулацията не е могла да се измени, тъй като планът от 1968 г. следва да се счита да е бил приложен на основание чл. 33, ал. 1, пр. 2 З. / отм/ във вр. с ТР № 3/1993 г. и при наличието на изтекъл 10- годишен срок на владение по същите граници. При това положение правилно границите по приложения план от 1968 г. са възпроизведени в следващите планове от 1978 г. и от 1988 г., както и по кадастралната карта от 2007 г. Ако се приеме, че по кадастралната основа към плана от 1968 г. има погрешно нанесена имотна граница между имота на ищците и имотите от север на ответниците, е имало основание за установяване на тези грешки по съдебен ред чрез иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ или § 70, т. 2, ал. 2 ППЗПИНМ. При евентуално уважаване на този иск обаче пак би се оказало, че регулацията от 1968 г. е приложена, тъй като придадените части са били във владение на ответниците повече от десет години и съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ парцелните граници от плана от 1968 г. би следвало да станат имотни граници по плана от 1978 г. Следователно и в двата случая- при закононарушения на плана от 1968 г., както и при евентуално установяване на грешка в кадастралния план към регулацията от 1968 г., спорните части биха останали към имотите на ответниците и в тяхна собственост, респективно като отпаднат от собствеността на ищците. По тези съображения следва да се приеме, че искът им правилно е отхвърлен и решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение