Решение № 15999 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10584/2009 г.
ВАСI отделение23.12.2009 г.докладчик Теодора Николова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 677 от 17.06.2009 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 892 по описа за 2008 г. само в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Петър Йорданов Атанасов от гр. Сливен, ул. "Иречек"№ 7, чрез адв. Г. Найденова, (починал в хода на процеса), заместен от наследниците си по закон Савка Недялкова Атанасова, Йордан Петров Атанасов и Цветин Петров Атанасов, ревизионен акт (РА) № 2000442/18.03.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Сливен, потвърден с Решение № РД-10-152/22.05.2008 г. на директора на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" Бургас, при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период 2003 г., въз основа на увеличение на финансовия резултат със сумата 14 700 лв., на осн.
Мотиви
Решение № 15999 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10584/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано по жалба на Петър Йорданов Атанасов от гр. Сливен, ул. "Иречек" № 7, чрез адв. Г. Найденова, /починал в хода на процеса/, заместен от наследниците си по закон Савка Недялкова Атанасова, Йордан Петров Атанасов и Цветин Петров Атанасов, против Решение № 677 от 17.06.2009 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 892 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт/РА/ № 2000442/18.03.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Сливен, потвърден с Решение № РД-10-152/22.05.2008 г. на директора на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" Бургас, при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 02.2003 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 3 020 лв. по три фактури на "Арлета 91-Александров, Шанков и сие" СД - гр. Сливен, с предмет "трупи топола" и в тази, с която за данъчен период 2003 г., въз основа на увеличение на финансовия резултат със сумата 14 700 лв., на осн. чл. 23 ал. 2 т. 10 ЗКПО /отм./, е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ в размер на 3 742 лв. и съответни лихви.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушение на процесуални правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в 1./незачитане на факта, че нямало никакво плащане по трите фактури с издател "Гард-57" ЕООД с чиято стойност е увеличен ФР и 2./несъобразяване на грубите процесуални нарушения при документирането на констатациите на РА в частта му за ДП м. 02.2003 по ЗДДС (отм.) и неправилно прилагане на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.).
Ответникът по касационната жалба "ФОУИ" Бургас" при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима и частично основателна.
- По ЗКПО
От мотивите на ревизионния доклад е видно, че ревизираното лице е декларирало от дейността си като едноличен търговец в намаление на ФР за периода 2003 г. сумата 384,96 лв., която очевидно не включва сумата 14 700 лв. по трите процесни фактури с издател "Гард-57" ЕООД, получател - ревизираното лице и предмет "трупи топола". Така безспорният факт на липсата на плащане и неосчетоводяването на разхода от ревизираното лице изключват прилагането на чл. 23, ал. 2 . 10 ЗКПО /отм./. Решението в тази част и в съответната част за разноските следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което РА в тази част да се отмени като незаконосъобразен.
- По ЗДДС
Основанието за отказ на данъчен кредит е по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС /отм./. Пред първата инстанция ревизираното лице не е доказало предпоставките за право на данъчен кредит по ЗДДС /отм./. Установено е било при ревизията само отразяване на фактурите в дневници за продажби и СД за периода от страна на доставчика. Приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е потвърдило невъзможността за проверка на счетоводството на прекия доставчик. Административният съд, в качеството си на съд по същество, правилно е приел, че при това не доказване РА, в посочената част, следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса, ответникът следва да заплати на касатора деловодни разноски в зависимост от уважената част на жалбата в размер на 472,43 лв. за двете инстанции.
Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение