Решение № 9540 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14878/2009 г.

Решение № 9540 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14878/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветанка Димитрова Нешева срещу решение от 15.06.2009 г., постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-д състав по адм. д. № 2871/2006 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед. Ответникът кмета на СО - район "Банкя", представляван от адв. Панайотова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на заповед № РД-50-265а от 13.11.2003 г. на кмета на СО - район "Банкя", с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение на комисията, назначена със заповед № Рд-09-69/1.04.2002 г. на кмета на СО - район "Банкя" по протокол № 12 от 13.11.2003 г. т. 5 за определяне на застроената част от бивш имот № 130014, в. з. "Иваняне" гр. Банкя. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че определената като застроена част от имота попада в улица и два регулирани поземлени имота - УПИ IV-696 и УПИ V-693, в кв. 11, които са застроени с масивни сгради. Съдът е приел, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ със заповед на кмета се определя застроената част от имоти, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 и т. 3 от ППЗСПЗЗ. В хипотезата на чл. 11, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ - за имоти или за части от имоти, които са предназначени за жилищно или вилно строителство не може да се определя като незастроена част от урегулирания поземлен имот. Съдът е приел, че в тази хипотеза не може да се издава заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а имота изцяло се определя като застроен. По тези доводи съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а , като се възстановяват правата на собствениците върху имоти или части от имоти в границите на незастроени урегулирани поземлени имоти, предназначени за жилищно и или вилно строителство - чл. 11, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ, върху незастроени имоти или незастроени части от имоти в границите на урегулирани поземлени имоти и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство - чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ и върху незастроени имоти или незастроени части от имоти в производствените зони и стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации - чл. 11, ал. 2, т. 3 от ППЗСПЗЗ. Застроената част, която не се възстановява на собствениците в имотите по чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ включва застроената част на сградата и прилежащия терен и се определя служебно от техническата служба на общината, чието решение се одобрява със заповед на кмета, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При анализ на тези разпоредби се налага извод, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно, преди издаването на решението на ОСЗ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и с него се установява застроена и незастроена част от имоти по т. 11, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ и това определяне се отнася само за имоти с предвиденото по тези текстове регулационно отреждане. За урегулирани поземлени имоти, предназначени за индивидуално жилищно или вилно застрояване не се определя застроена част, а имота изцяло се определя като застроен. В междинното производство преди произнасяне на ОСЗ за възстановяване на земеделската земя, включена в урбанизираната територия не се изследва въпроса за законността на застрояването. По делото е безспорно установено, че части от бивш имот пл. № 130014 попадат в два урегулирани поземлени имота, отредени за индивидуално вилно строителство - УПИ ХIV-695, в който е построена паянтова жилищна сграда и УПИ IV-696, застроен с масивна жилищна сграда. С оглед на тези установени по делото факти, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че части от тези имоти не могат да бъдат процедирани по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и да бъдат определени като незастроени. Не може да бъде преценявано като касационно отменително основание нарушаване на чужди процесуални права, поради което доводите на касационния жалбоподател относно конституиране на заинтересовани страни в производството са неоснователни. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение