Решение № 135 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2012 г.

Решение № 135 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по молбата на З. В. Д. от [населено място] вх. № 1227/22.VI.2012 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Ивайловградския РС по гр. д. № 39/2010 г. Като основание за отмяна се сочи, че с решение № 187/13.VI.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ВКС III ГО е разрешен спор между същите страни, за същото искане и на същото основание, на което решението по гр. д. № 39/2010 г. противоречи по изложените в молбата съображения - касаело се за аналогични случаи на претендиране на обезщетение за неоснователно повдигнато обвинение. Ответникът по молбата за отмяна П. на РБ /П./ е заел становище за нейната неоснователност, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и че в нея се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което тя е допустима, но неоснователна, съображенията за което са следните: С решение № 25 от 08.ХII.2008 г. по гр. д. № 39/2010 г. Ивайловградският РС е отхвърлил предявените от З. Вл. Д. срещу П. искове за присъждане на 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, и на 2000 лв. мораторна лихва за период преди предявяването на главния иск, във връзка с твърдения на Д. за повдигнато срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК по досъдебно производство № 475/2007 г. на РПУ Д., преписка вх. № 440/2007 г. на РП Д., което впоследствие било прекратено. Това решение е потвърдено от Хасковския ОС с решение № 94/06.IV. 2011 г. по гр. д. № 134/2011 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС IV ГО № 1277/10.Х.2011 г. по гр. д. № 1066/2011 г. С решение № 26/09.ХII.2010 г. по гр. д. № 40/2010 г. Ивайловградският РС е отхвърлил предявените от З. Вл. Д. срещу П. искове за присъждане на 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяването до окончателното изплащане, и на 1000 лв. мораторна лихва за период преди завеждането на делото, във връзка с твърдения на Д. за повдигнато срещу нея обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК по досъдебно производство № 72/2009 г. на РПУ Д., преписка вх. № 797/2008 г. на РП Д., което впоследствие било прекратено. Това решение е потвърдено от Х. с решение № 72/08.IV.2011 г. по гр. д. № 142/2011 г. С решение на ВКС III ГО № 187/13.VI.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. въззивното решение е отменено частично и вместо него е постановено друго, с което П. е осъдена да заплати на Д. 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 10.III.2010 г., и е оставил в сила решението на Х. в останалата му отхвърлителна част. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В разглеждания случай изискващото се от посочената разпоредба пълно обективно и субективно тъждество между страните, спорните предмети и основания по решенията по гр. д. № 39/2010 г. на Ивайловградския РС и по гр. д. № 1215/2011 г. на ВКС на РБ III ГО липсва. Предметът /спорното право/ по първото дело, както и петитума по него, не съвпадат с тези по второто дело. Двете дела са основани на различни водени срещу Д. досъдебни производства във връзка с различни престъпни състави /по първото - по чл. 206, ал. 1 НК - за противозаконно присвояване на 20000 лв., собственост на Т. А. П. и на В. А. П., по второто - по чл. 209, ал. 1 НК - за възбуждане на заблуждение у В. Хр. П. с цел набавяне за себе си имотна облага и причиняване на имотна вреда в размер на 9000 лв./. Това обуславя неоснователност на молбата, поради което тя следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,