Решение № 10579 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието с настъпила в течение на производството промяна в наименованието му на министър на земеделието и храните (определение на л.36 от делото) срещу решение 2086/05.12.2022 г. по адм.дело 256/2022 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед РД 09 - 150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието, в частта, в която не са включени в одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2021 г. 27.29 ха от заявения за подпомагане от Д. Грънчарова парцел/БЗС 87338 - 653 -19 -1 с обща площ от 89,20 ха , находящ се в землището на гр. Якоруда, област Благоевград и е върната преписката за ново произнасяне. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при неизяснена фактическа обстановка и практически неизпълнимо, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави възражение по размера на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Д. Грънчарова, с адрес в гр. Благоевград, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е изложил мотиви, че оспорената заповед за одобряване на окончателни специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2021 г. е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, в производството й по издаването й не са съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите на заповедта се съдържат в приложенията към нея и по - точно дешифрираните самолетни снимки предвид спецификата на акта. В оспорената от жалбоподателката част - 27,29 ха от процесния парцел от общо 89,20 ха заповедта противоречи на приложимото материално право и целта на закона. Противоречието с материалното право се изразява в неправилна преценка за липса на правните основания по чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. АС е приел, че са заявеният парцел като постоянно пасище за животни и в спорната част, попадаща в Национален парк "Рила" е затревен, като дори покрай песъчливите и скалисти почви е затревен и има следи от паша на животни, храстите и ерозиралите площи са по - малко от 10 процента. За предходната кампания 2020 година парцелът е бил включен с цялата си площ в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Тези факти са установени от заключението на вещото лице и извършеното от него дешифриране по ЦФОК за 2021 година, като предвид указаната на страните тежест на доказване в тежест на административния орган е било да докаже фактическите и правни основания за изключването на спорната площ от специализирания слой, но същият не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, че от представената сателитна снимка за 2021 година е видно, че липсват условията по чл.8, ал.1 и 2 от от Наредба 2/26.03.2018 г. за допустимост на спорната площ за подпомагане като пасище - а именно, че храстите и ерозиралите площи са повече от 10 процента. Подобен извод не може да бъде направен от наблюдението на снимката. АС правилно е разпределил тежестта на доказване и административният орган е следвал да докаже, че храстите и ерозиралите площи са повече от 10 процента, което не е направил. Процесуалният му представител единствено е оспорил експертното заключение, без да направи доказателствени искания, поради което за съдът не е имало причина да не го кредитира. Изводите на съда са съобразен с наличните по делото доказателства. В чл.209 АПК не се съдържа твърдяното от касатора касационно основание - неизяснена фактическа обстановка. Същият прави опит да черпи права от собственото си процесуално бездействие за попълване на делото с доказателства за твърдените от него факти. Освен това представеното становище на директор на областна дирекция "Земеделие" по експертното заключения няма характер нито на волеизявление на страна по делото, нито на неин представител, но дори и в нея е изразено становище, че следва да се настоява за нова съдебно - техническа експертиза, което страната и процесуалният й представител не са направили своевременно. За пръв път в касационната жалба се въвежда твърдение, че в спорната площ има път, което представлява както недопустим опит за подмяна на заявените в мотивите на акта фактически и правни основания, така и опит за заобикаляне на забраната по чл.220 АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция. Невярно е и твърдението за неизпълнимост на съдебното решение, въпреки че и това оплакване на представлява касационно основание по смисъла на чл.209 АПК. В мотивите на решението е посочено ясно, че цялата спорна площ от 27,29 ха от процесния парцел е допустима за подпомагане и следва да бъде включена в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2021 г. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 лева, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от Министерство на земеделието и храните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение