Решение № 1874 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. Г., [ЕГН], с ЕТ МИГ 1991 М. Г. , ЕИК 030270119, чрез адв. Ц. Иванова, срещу Решение 7833/07.06.2024 г., постановено по адм. дело 5876/2021 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за законосъобразност на процесния ревизионен акт (РА) с твърдение за грешна преценка на фактите и събраните доказателства по делото. Счита че точните видове, количества и общата стойност на вложените материали в двата обекта на жалбоподателя се установяват от ангажираните писмени документи, съдебни експертизи и свидетелски показания. Поддържа, че органите по приходите незаконосъобразно са провели ревизията по общия ред, въпреки наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по особения ред. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и обжалвания РА. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Попова, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана по съображения в хода по същество. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил РА Р-22002220004543-091-001/11.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 677/26.04.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на М. Г. с ЕТ МИГ 1991 М. Г. са определени задължения за довнасяне по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 02, м. 05, м. 07 и м. 08.2018 г. в общ размер на 31 828,77 лв. и лихви за просрочие в размер на 8 899,40 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е отчел, че ревизията на жалбоподателя за процесните данъчни периоди е повторна по смисъла на чл. 155, ал. 4 ДОПК във връзка с Решение 1048/06.07.2020 г. на ДД ОДОП София. Ревизионното производство със съответния предметен обхват е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22002224543-020-001/29.07.2020 г., издадена от орган по приходите на длъжност началник-сектор при ТД на НАП София. Основната стопанска дейност на ЕТ през ревизираните периоди е свързана с извършването на строително-монтажни дейности и отдаване под наем на недвижими имоти (офис и хале). За осъществяването ѝ търговецът е разполагал с два собствени обекта - бетонов възел, находящ се в гр. София, район Панчарево, с. Герман и складова база в гр. София, ул. Кукуряк 1А. Въз основа на събраните доказателства при ревизията е установено, че през 2018 г. счетоводно са били изписани материали в общ размер на 159 143,78 лв., както следва: за м. февруари - 92 666,93 лв.; за м. май - 24 012,33 лв.; за м. юли - 22 937,19 лв.; и за м. август - 19 527,33 лв. Стойността на материалите е отнесена като разходи за придобиване на други ДМА към 31.12.2018 г. и в увеличение на активите са отразени сумите, съответно в размер на 92 666,93 лв. за бетонов възел и в размер на 24 012,33 лв. за плац база . Изписаните стоки са закупени с фактури, по които ЕТ е ползвал право на приспадане на данъчен кредит за периодите от 2010 г. до 2013 г. Предложенията за установяване на задълженията са обективирани в съставения Ревизионен доклад (РД) Р-22002220004543-092-001/18.01.2021 г. и са възприети от органите по приходите при издаването на процесния РА. С него на ревизираното лице е начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Изводите в РД/РА при повторната ревизия са мотивирани на база констатациите от възложената техническа експертиза, според която за двата обекта не се установяват подобрения през периода или описаните материали не отговарят на извършените работи. По искане на жалбоподателя по делото са разпитани св. Д. И. Ф., св. М. К. А. и са назначени съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертизи (ССЕ) основна и допълнителна. Заключенията на вещите лица са отбелязани в констативната част на решението и са кредитирани като компетентни, обективни и обосновани по съществото на спора. От правна страна решаващият съд е потвърдил валидността на РА, приемайки, че е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание, съгласно чл. 120 ДОПК. В хода на ревизионното производство не са намерени съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата съдът е достигнал до заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са основателни и не противоречат на изяснените факти и събраните доказателства по делото. Съгласно изложените мотиви, съпоставката на представените Протоколи обр. 19 за извършени СМР и заключенията на ССЕ и СТЕ не са достатъчни да опровергаят по безспорен начин изводите в РД/РА. Конкретните аргументи се отнасят до характера на протоколите като частни документи, които следва да бъдат преценявани от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички останали доказателства по делото. В тази насока не се установява по категоричен начин материали на обща стойност 127 532,96 лв. да са били вложени в ДМА. Видът и характерът на твърдените СМР за двата обекта предполага те да могат да бъдат доказани от жалбоподателя, но в случая е налице липса на всякакви данни за възникването на положителните факти, вкл. техническата документация за строителните дейности; за лицата, които са ги извършили и проведен инструктаж на служителите и лицата, натоварени пряко с изпълнението. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно и допустимо, но неправилно. Позицията на касатора за неправилно приложение на общия ред за облагане, вместо особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК, не държи сметка за фактите, свързани с определянето на процесните данъчни задължения на ЕТ по ЗДДС. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Правната роля на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК се изразява в разместване на доказателствената тежест в процеса, възлагайки на ревизираното лице задачата да опровергае неблагоприятните констатации чрез всички допустими и относими в тази насока доказателства. Последното несъмнено би създало за него допълнителни процесуални тежести и в крайна сметка би влошило положението му. Неправилно първоинстанционният съд е споделил изводите на органите по приходите за наличие на достатъчно доказателства за извършени облагаеми доставки, по които не е начислен ДДС. Това е така, тъй като тези изводи почиват само на установено счетоводно изписване на материали от ревизирания едноличен търговец, без да е установена реална доставка на стоки или услуги с тях. Тъй като ревизията не е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, то в процесния случай, както когато приходната администрация изисква от ревизираните лица доказване на реалност на доставките, по които се претендира право на данъчен кредит, следва да се докажат констатациите в РА. Тези изводи не могат да почиват на предположения и предвид провеждането на ревизионното производство по общия ред, то тежестта за пълно доказване е на приходната администрация, а не на ревизирания субект, който е разколебал тезата на органите по приходите като е установил в съдебното производство, чрез ангажираните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, че част от материалите са вложени в извършени СМР на негови обекти. Когато приходната администрация твърди реалност на доставките, следва да прилага същия доказателствен стандарт, който изисква от самите ревизирани лица, във връзка с доставки, по които те претендират право на данъчен кредит. С оглед изложеното, доказателствената тежест в процеса е разпределена неправилно от решаващия съд. В случай, че органите по приходите поддържат тезата си за осъществени облагаеми доставки с изписаните материали, то тяхна е доказателствената тежест да ги установят. В случай, че поддържат, че изписаните материали не са налице на друго основание, на което следва да се дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит, то следва да се установи някое от обстоятелствата по чл. 79, ал. 1 ЗДДС унищожаване, кражба, липси. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 5 от 14.07.2004 г. на ВАС по д. ТР-7/2004 г., съдът като инстанция по същество има задължението да установи данъчното задължение по основание и по размер. Дължимостта на възникналото по силата на закона данъчно задължение не зависи от преценката на данъчния орган. Съдът има правомощието служебно да събира доказателства за разкриване на обективната истина. С тези мотиви, съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания при новото разглеждане съдът да събере административната преписка в цялост включително и Решение 1048/06.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с което предходния РА е бил отменен и преписката е върната на органа по приходите с указания за извършване на нова ревизия. Съдът следва да укаже на страните за установяване на кои обстоятелства е тяхна доказателствената тежест да ангажират доказателства и с оглед установените факти да определи данъчните задължения на ревизираното лице по основание и размер или съответно - да отмени РА. По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение