Решение № 7758 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8182/2018 г.

Решение № 7758 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8182/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулания кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, гр. С., подадена чрез председателя, против Решение № 3069/09.05.2018 г. постановено по адм. д. № 10957/2017 г. на Административен съд С. - град. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като недопустимо, както и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова с което делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът – "Еко Енерджи Мениджмънт" ООД гр. С., редовно призован, чрез процесуалният си представител адв. М. Л., оспорва жалбата в съдебно заседание моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представя списък за разноските съгл. чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, както и доказателства за тяхното заплащане. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционния съд правилно е отменил мълчаливия отказ на касационния жалбоподател по подаденото от "Еко Енерджи Мениджмънт" ООД заявление за изменение на цени на електрическата енергия, утвърдени с Решение Ц-24 от 30.06.2015 г. т. IV. 3 и Решение № Ц-17 от 30.06.2016 г. т. VIII. 2 на Комисията за енергийно и водно регулиране. Счита, че в случая административния орган е бил длъжен да образува административно производство по подаденото от дружеството заявление и приключването му с издаване на административен акт, като се позовава на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката, съгласно която Комисията следва да се произнесе с мотивирани решения, поради което смята, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчаливия отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране по подаденото от "Еко Енерджи Мениджмънт" ООД заявление вх. № Е-13-266-1 от 11.08.2017 г. за изменение на цени на електрическата енергия, утвърдени с Решение Ц-24 от 30.06.2015 г. т. IV. 3 и Решение № Ц-17 от 30.06.2016 г. т. VIII. 2 на Комисията за енергийно и водно регулиране. Съдът е приел, че административния орган не е изпълнил задължението се да проведе административно производство по подаденото от "Еко Енерджи Мениджмънт" ООД заявление с което е поискало КЕВР да се произнесе за актуализиране на цената на произвежданата от дружеството електрическа енергия от възобновяем източник /биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци с комбиниран цикъл/. За да достигне до решаващия извод, административният съд е отчел, че съгл. разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, поради изменение на ценообразуващите елементи посочени в чл. 32, ал. 2, т. 6. разходите за суровини за производство на енергия; т. 7. разходите за горива за транспорта и т. 8. разходите за труд и работна заплата, Комисията за енергийно и водно регулиране е следвало да проведе административното производство по чл. 41 - чл. 52 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 25 от 24.03.2017 г., в сила от 24.03.2017 г. При така установеното административният съд е приел, че по подаденото заявление КЕВР не се е произнесла по реда и в сроковете по чл. 57 АПК, което формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е постановил решение с което отменил мълчаливия отказ на Комисията по цитираното по-горе заявление на "Еко Енерджи Мениджмънт" ООД и изпратил преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на дружеството съобразно дадените указания в мотивите на решението. Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на обжалвания административен акт. Възраженията на жалбоподателя по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив – изводите на съда по съществото на спора са основани върху подробно обсъждане и преценката всички доказателства като е съобразена спецификата на процедурата по издаване на индивидуални административни актове по реда на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, в относимата й редакция обн., ДВ, бр. 25 от 24.03.2017 г. и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон, релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата. В разпоредбите на чл. 41 и чл. 44 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, изрично е регламентиран реда и условията, при които енергийните предприятия подават заявления в комисията по утвърдени от нея образци за утвърждаване на изменение на действащи цени /чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредбата/. В чл. 49, ал. 2 от същата Наредба е предвидено, че "В случай че извършеният анализ и оценка на представената информация от енергийното предприятие по чл. 44, ал. 1 и 2 не дават основание за изменение на утвърдените цени, комисията приема проект на решение, съответно решение по чл. 52, ал. 1, с което отказва да измени действащите цени". При така установеното се налага извода, че с влизането в сила на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (от 24.03.2017 г.) за КЕВР съществува предвидено от самата нея нормативно задължение да се произнесе по направено заявление в хипотезите на чл. 41 и сл. от активно легитимирани за това правни субекти. В касационната жалба административният орган некоректно е цитирал съдебна практика, която е била относима към отменената Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (обн., ДВ, бр. 100 от 2016 г.), където такъв ред за произнасяне по заявления за изменение на цени не е бил предвиден. Неприложим понастоящем е и § 2 от ПЗР на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. "Заварените към датата на влизане в сила на наредбата административни производства се довършват по реда на тази наредба", тъй като процесното заявление е подадено след 24.03.2017 г. при действието на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че решението на АССГ е правилно, тъй като е констатирал, че КЕВР е длъжна да произнесе по подаденото заявление и преписката е върната на административния орган за постановяване на решение при спазване на изискванията за законосъобразност и съобразно изложените мотиви. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационния жалбоподател следва да заплати на ответника направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Настоящия състав на Върховния административен съд приема за основателно възражението на процесуалния представител на касатора, направено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на претендирания размер от 1200. 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като той не съответства на действителната фактическа и правна сложност на правния спор и следва да бъде намален до сумата от 600 /седемстотин/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение