Решение № 12221 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8456/2016 г.

Решение № 12221 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8456/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. С. Я., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъда в Затвора - гр. Л., срещу решение № 191 от 10.06.2016 г., постановено по адм. д. № 73/2016 г. по описа на АС - В. Т., в частта му, в която исковата претенция на касатора срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 50 лв= до пълния предявен размер от 10 000 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго решение по същество, с което да уважи изцяло предявения от Яшинов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият състав на ВАС е сезиран и с касационна жалба от същия касатор против решение № 226/13.06.2016 г. по адм. д. № 73/2016 г. по описа на АС - В. Т. за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 191 от 10.06.2016 г. по делото относно изписаните дати на престоя му в Ареста - В. Търново и началната дата на присъдената законна лихва - считано от 25.02.2014 г. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател А. С. Я. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП, редовно призован, се представлява от адв. юриск. Луканова, която оспорва касационните жалби по съображения, подробно развити в писмен отговор на същите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и чл. 175 от АПК, от надлежна страна, за която съдебните решения са неблагоприятни, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение, поправено с решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка, АС - В. Т. е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието - гр. С. да заплати на А. С. Я., сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото му достойнство, резултат от бездействие на служители от Сектор "Арести" - В. Т. за осигуряване на всекидневен престой на открито и осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето на престоя му от 15.11.2012 г. до 16.11.2012 г. и от 21.02.2014 г. до 24.02.2014 г., ведно с лихва за забава в размер на законната лихва, считано от 25.02.2014 г. и е отхвърлил иска на Яшинов срещу същия ответник за сумата над 50 лв. до пълния му предявен размер от 10 000 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В. Т., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че претенцията на Яшинов е основателна само по отношение твърдените от него неимуществени вреди, причинени от бездействието на ответника да му осигури за срока на пребиваването му в Ареста - гр. В. Търново /максимум 6 дни/ престой на открито не по-малко от един час на ден, каквото право всеки пребиваващ в ареста има по силата на императивната норма на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Фактът на неосигуряване на такъв престой на открито се признава от ответника ГДИН в негово становище по делото и се потвърждава от показанията на разпитания по делото св. Г. Георгиев. На база противоречивостта в свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели - по един, посочен от всяка от спорещите страни - съдът е приел, че недоказано остава твърдяното от Яшинов съзнателно неосигуряване на достъп до санитарен възел и течаща вода за времето на престоя му в Ареста - В. Т. Въпреки че ответникът не оспорва обстоятелството, че в арестантските помещения няма самостоятелен санитарен възел, а няколко общи тоалетни, ползвани общо от всички задържани, предвид показанията на св. Георгиев, на всеки арестант денонощно, при поискване се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода . Никой от служителите в Сектор "Арести" - В. Т. не е предлагал или осигурявал на арестантите пластмасови бутилки или кофи за облекчаване на физиологичните им нужди като заместител на ползването на тоалетна през нощта. Базирайки се на обективните критерии за определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, административният съд, изхождайки от времетраенето на вредите - 5-6 дни общо, при това не последователни, характера на същите и интензитета им, е присъдил в полза на Яшинов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 лв., ведно със законната лихва. Съдебното решение е правилно. Обосновано административният съд е приел, че основателна и доказана е единствено претенцията на Яшинов за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат от бездействието на служителите при Ареста - В. Търново да му осигурят престой на открито минимум по един час на ден, каквото задължение те имат по силата на импертивната разпоредба на. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. П. и в съответствие с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД съдът е определил и размера на дължимото обезщетение - 50 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на преустановяване на незаконосъобразното бездействие по см. на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в случая - настъпило обективно с факта на напускане на Ареста - В. Т. - 25.02.2014 г. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност поради недоказаност на претенцията на Яшинов за вреди, резултат от неосигуряване на денонощен достъп до санитарен възел и течаща вода. Видно от показанията на св. Г. Георгиев, както и от писменото становище на ответника, арестантите са имали постоянен денонощен достъп до санитарен възел и течаща вода, като такъв достъп се осигурява на арестантите при поискване от тяхна страна. Възможно е да е налице забавяне в извеждането до тоалетна, но то е продиктувано от изисквания за безопасност, а не в релултат на нежелание или отказ от страна на служителите да изпълнят задълженията си. Ищецът не твърди по делото и не доказва, че е искал да бъде изведен до тоалетна, но му е отказано. При наличие на взаимнопротиворечиви и дори изключващи се свидетелски показания /по един свидетел на всяка от страните/ ищецът, в изпълнение на задължението за главно и пълно доказване в процеса, е следвало да ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си, че макар че е поискал да бъде изведен до тоалетна, е получил отказ за достъп до санитарен възел, поради което е бил принуден да облекчава физиологичните си нужди в унизителни за него условия. Неоснователна е и касационната жалба на Яшинов срещу решение № 226/13.06.2016 г. по адм. д. № 73/2016 г. по описа на АС - В. Т. за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 191 от 10.06.2016 г. по делото относно изписаните дати на престоя му в Ареста - В. Търново и началната дата на присъдената законна лихва - считано от 25.02.2014 г. Правилно съдът, изхождайки от теорията и утвърдената съдебна практика, както и в изпълнение на правомощието си по чл. 175 от АПК, е приел, че при постановяване на решение № 191 от 10.06.2016 г е допуснал очевидна фактическа грешка при изписването в диспозитива на акта на втория исков период, за който се претендират вредите, както и при посочване началния момент на начисляване на законната лихва върху присъдения размер на обезщетението. Яшинов претендира вреди за престоя си в Ареста - В. Т. за периода 21.02.2014-24.02.2014 г. включително, както правилно е приел и съдът в мотивите на поправеното съдебно решение, но погрешно в диспозитива е записал период 21.02.2016-24.02.2016 г. На следващо място - въпреки че АС - В. Т. правилно в мотивите на съдебното решение, позовавайки се на т. 4 от ТР № 3 по тълк. гр. д. № 3/2004 г., изрично е изложил съображения защо намира претенцията на Яшинов за законна лихва за периода от 15.11.2012 г. до 24.02.2014 г. за неоснователна, в диспозитива на съдебното решение отново е допуснал ЯФГ, изписвайки като начална дата на начисляване на законната лихва не 25.02.2014 г., а 25.02.2012 г. Доколкото по горните съображения решение № 226/13.06.2016 г. по адм. д. № 73/2016 г. по описа на АС - В. Т. за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 191 от 10.06.2016 г. е правилно, то същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение,