Решение № 8613 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2018 г.

ВАСIII отделение10.06.2019 г.докладчик Пламен Петрунов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3651 от 01.06.2018 г., постановено по адм. дело № 6616/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8613 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Велков, понастоящем с адрес: Затворническо общежитие [наименование], [населено място] чрез адвокат Петкова срещу Решение № 3651 от 01.06.2018 г., постановено по адм. дело № 6616/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, като от касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск или алтернативно да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа от назначения от съда процесуален представител адвокат Йорданов. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба от Д. Велков, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода от 18.03.2015 г. до 23.06.2017 г., в който е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затворническо общежитие "Кремиковци" гр. Бухово, със сума в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, от момента на настъпването на увреждането до датата внасянето на исковата молба. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения от Велков против ГД "ИН" иск за присъждане на обезщетение в общ размер на 10 000 лева за причинени му неимуществените вреди по време на изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в периода от 18.03.2015 г. до 23.06.2017 г., вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ЗО "Кремиковци", като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация в периода на настаняване на ищеца в ЗО "Кремиковци", от които да произтичат твърдените за причинени неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не е такова нарушение неизвършването на поправка на протокол, при липса на твърдения за несъответствие на неговото съдържание с правилото на чл. 150, ал. 1 ГПК. Не са такива и недопускането на доказателства, неотносими към предмета на спора, за изясняване на обстоятелства, които не са въведени с исковата молба. Първоинстанционният съд в хода на делото се е произнесъл по доказателствените искания на ищеца, като е дал обоснован отговор относно допустимите и относими към спора доказателства, които е и събрал. Не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила недопускането до повторен разпит на свидетели, при непосочване от страната на твърдения, подлежащи на установяване със свидетелски показания и останали неизяснени при проведения вече разпит, както и на експертиза, относима към обстоятелства, подлежащи на установяване с други доказателствени средства.. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният краен извод за неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди. По отношение на твърденията, че администрацията на ЗО "Кремиковци", гр. Бухово не е предоставила подходяща и редовна работа и справедливо заплащане на ищеца, съдът правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 77 ЗИНЗС, съгласно която по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като при възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид работа се удовлетворява, а участието в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание. Установено е от доказателствата по делото, че от самото начало на постъпването в затворническото общежитие на ищеца е била осигурена възможност да работи в цеха за пликове и папки, първоначално като курсист, а след това, по изрично негово желание, видно от заявление от 10.10.2016 г. като работник по норма в цех "Пликове и папки". Работата е била организирана съгласно договор между ДП "Фонд работно дело" и "МКД-96" ООД. Следователно ищеца не само не е бил лишен от възможността да работи, а напротив - предлагани са му повече възможности и същият се е съгласявал с тях, като реалното неизпълнение на възложената му работа произтича единствено от необходимостта да присъства в съдебни заседания по образувани по негови искания съдебни производства и провеждане на медицински прегледи. Възникналите трудови правоотношения се уреждат от Кодекса на труда, при което не подлежат на обсъждане в настоящото производство. В исковата молба претърпените неимуществени вреди се основават и на твърденията, че администрацията на затворническото общежитие, чрез бездействието си, не е предоставила на ищеца консултации с психолог, в отговор на направените от него искания да се лекува от "редица психологични и психични заболявания", както и че посещение при такъв не му е осигурено. Правилно в обжалваното решени съдът е приел, че не са налице твърдените бездействия, на които се основава отговорността на ответника. Съгласно чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС, при съмнения за психично разстройство на лишен от свобода се провеждат клинично-психологически и психиатрични изследвания за уточняване на диагнозата, а страдащите от психични разстройства, които се нуждаят от болнично лечение, се настаняват в специализираната болница за активно лечение към местата за лишаване от свобода. От доказателствата по делото се установява, че в периода от 10.01.2017 г. до 20.10.2017 г., в който период са и отправените от ищеца искания, с Велков са проведени 5 срещи с психолог, във връзка с изследване и изготвяне на становище за замяна на режима и за изготвяне на диференцирано психологическо изследване, като срещите са били затруднени, поради честите извеждания на лишения от свобода извън общежитието. Не се установява по делото, не се и твърди в исковата молба да са налице медицински предписания от компетентните специалисти, извеждащи задължение на администрацията на затворническото общежитие да осигури предписано по медицински показатели специализирано лечение, което тя да не е изпълнила. На следващо място, първоинстанционния съд правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 157, ал. 4 и чл. 158 ЗИНЗС. Установено е от доказателствата по делото, че за ищецът е бил изготвен план за изпълнение на присъдата, като същия е бил информиран относно правния и социалния си статус и възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието и е бил изслушван многократно с цел решаване подпомагане за решаване на лични проблеми и във връзка с различни негови претенции. Претенцията за обезщетяване се основава и на твърденията, че ищеца е преживял стрес, емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, както и че здравето му е било поставено в риск, в следствие на липсата на достатъчно жизнено пространство, мерки срещу тютюнопушенето, достатъчно естествена светлина и чист въздух, вентилация, проветряване, почистване и дезинфекция на спалното помещение, наличие на необходимите почистващи и дезинфекциращи препарати в банята, чист и здрав дюшек, санитарно-хигиенна политика - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, като съдът правилно е приел същата за неоснователна. От доказателствата по делото се установява, че в периода предмет на исковата молба ищецът е пребивавал в помещения при осигурена достатъчна според стандартите минимална жилищна площ, както и че е осигурено в допустимите рамки санитарно, хигиенно-битово обслужване и храна. Принципното несъгласие с условията, осигурени от администрацията на мястото за лишаване от свобода, съответстващи на допустимите норми и стандарти при които следва да се изтърпи наложено наказание не основават неизпълнение на задълженията и, в който смисъл са изложените в исковата молба обстоятелства. Правилно е прието в обжалваното решение, че не е допуснато от страна на ответника и неизпълнение на изискванията на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС, а именно отнета възможност ищецът да бъде информиран и да може да се запознава с извършените промени в българското законодателство в съществуващата библиотека. От доказателствата по делото съдът е извел правилен извод, че процесуалните права на Велков, като обвиняем и подсъдим са били разяснени по време на воденото срещу него наказателно производство, а правата му като лице, излежаващо наказание лишаване от свобода са разяснени при постъпването му в ЗО "Кремиковци". Ищецът не е бил лишен от достъп до библиотеката, а затворническата администрация е направила заявки за доставки на поискани от него печатни издания, въпреки липсата на такова задължение за нея. С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

2