Решение № 6551 от 20.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение 811/01.12.22 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 664/2022 г., с което, по жалбата на Кафтанов ЕООД, [ЕИК] е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-90-0408855/15.04.22 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция, намираща се в село Горски извор , общ.Димитровград, ул."Хасковска" 17 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена, както и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Кафтанов ЕООД, чрез адв. Кунева, в писмен отговор оспорва нейната основателност. Претендира разноски по списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-90-0408855/15.04.22 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция, намираща се в село Горски извор , общ.Димитровград, ул."Хасковска" 17 и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл.187, ал.1 ОТ ЗДДС. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт, като е приел, че виновното извършване на нарушението, за което е приложена ПАМ, не е установено по несъмнен начин. Обстоятелството, че получените количества гориво не са били коректно въведени ръчно в ЕСФП на посочените в заповедта дати не обуславя извод за съзнателно неподаване на информацията до НАП по електронен път и по този начин тя да е била укривана. В тази връзка е посочено, че задълженото лице е подало инфармация относно доставеното количества гориво съдържаща се в номерата на подадените фактури. Съдът на следващо място е констатирал, че в обекта е използвана ЕСФП с изградена и работеща връзка с НАП и изградена и работеща нивомерна система, като при проверката не са установени несъответствия на доставено и получено гориво. В резултат е прието, че е налице неточно изпълнение на задължението за подаване на данни, което не е основание за издаване на процесната заповед. Отделно от това съдът е канстатирал, че към момента на издаване на оспорения административен акт нарушението е преустановено, както и ,че дружеството е заплатило наложените му административни наказания с което е постигната и целта да се предупреди и превъзпита нарушителя. На последно място е прието, че наложената ПАМ нарушава принципът за съразмерност по чл.6, ал.2АПК, тъй като се засягат права и интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най- необходимата за целта, за която актът се издава. Решението е правилно. Задължението да се подават данни по реда на чл. 3, ал. 3, от Наредба Н-18/13.12.2006 г., както и за промените в тях е с адресат субектите, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС определя неподаването на данни по чл. 118 в НАП като основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Анализът на цитираните разпоредби обуславя извод, че при установено по съответния ред неподаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". В разглеждания случай принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е приложена за неизпълнение на задължението за подаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. По делото е установено, че при извършена проверка на 11.04.22година е установено, че на 07.03.22година при получаване на доставка на гориво- дизел и бензин от "Инса ойл"ЕООД , дружеството не е изпълнило задължението си да въведе УКН на еАДД за доставеното количество гориво по документа, постъпило в обекта, а вместо това са въведени номерата на фактурите. Установено е , че доставките са постъпили в нивомерната система, но задълженото лице поради технически проблем в системата не успяло да въведе доставките по УКН на еАДД с баркод четеца, поради и което е въвело номерата на фактурите. Това противно на твърденията в касационната жалба не обосновава , че подаване на тези данни с номерата на фактурите, а не чрез въвеждане на УКН на еАДД е лишило НАП от възможност да определи наличното количество в резервоарите към ЕСПФ, а от там да бъде определен коректно размерът на данъчните задължения. На следващо място установено е, че след констатиране на нарушението представляващият Кафтанов ЕООД е предприел разумни и съответни мерки да предотврати по-нататъшното му осъществяване, както и, че дружеството е заплатило наложените му административни наказания. В тази насока правилно е съобразен фактът, че дори и да се приеме наличието на нарушение на правилото на чл.118, ал.6 ЗДДС, то последиците от него са отстранени на датата на проверката, т.е преди момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка на 15.04.22г. Действително, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, но както многократно ВАС се е произнасял при сходна фактическа обстановка, когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в случая, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. При положение, че към момента на издаване на ЗНПАМ ФК-90-0408855/15.04.22 г. а и далеч преди това допуснатото нарушение е отстранено, изложеното в заповедта, че същата се издава за срок от 14 дни, за да може търговецът да приведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания, е лишено от съдържание. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд, че в конкретиката на казуса налагането на ПАМ за срок от 14 дни не е мотивирано от административния орган с конкретните обстоятелства и не съответства на тежестта на нарушението, поради и което е и несъразмерно в нарушение на принципа, залегнал в чл.6 от АПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника, следва да му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция, възлизащи на 1000 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхното заплащане. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,