Решение № 3033 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 573/2016 г.

Решение № 3033 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 573/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К. против решение № 6621 от 30.10.2015 г., постановено по адм. д. № 6479/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. Ж. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - полицейски орган при 01 районно управление - СДВР, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на касатора против заповед № 225 зз 853 от 29.05.2015 г. на полицейски орган при 01 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Н. Г. К. е задържана за срок от 24 часа. За да постанови този резултат Административен съд С. - град приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като по делото се установява, че спрямо жалбоподателя към момента на задържането му са налице данни за извършено престъпление. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и в съответствие с материално правната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е незаконосъобразен и необоснован. Видно от оспорената заповед е, че същата е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактически основания за постановяването й е посочено "хулиганство - площад Народно събрание" № 2 чл. 325, ал. 1". По делото не са приложени каквито и да било други доказателства, установяващи в какво се изразява хулиганството и че към момента на задържане на жалбоподателя има данни, че извършва престъпление. По делото не е приложена докладна записка или пък други документи, изхождащи от органите на полицията, които да съдържат фактическите основания за задържането и да обосновават прилаганото на административната мярка с оглед Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С. оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, което води и до съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като правото на защита на Н. К. е нарушено. В този смисъл е и практиката на Европейския съд за правата на човека по делото Дидов срещу България, в което е прието нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или информация, сочещи на съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушения от страна на жалбоподателя, а само е посочен текст от Наказателния кодекс и липсват факти или обстоятелства, свързващи жалбоподателя с това престъпление. От изложеното следва и че спрямо жалбоподателя не е налице хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповед за задържането му за срок от 24 часа. Съгласно цитираната норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в административната преписка и по делото не са събрани доказателства, установяващи, че към момента на издаване на заповедта за задържане са налице данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради което не е налице и обосновано предположение сочещо, че жалбоподателят е съпричастен към извършено престъпление. Следователно спрямо Н. К. не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което оспорената заповед е постановена и в нарушение на материалния закон. Ето защо изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен и е в противоречие със събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва оспорената заповед да бъде отменена. Разноски на касатора следва да се присъдят в размер на 15 лв., представляващи платени държавни такси. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие пред първоинстанционния съд е, че адвокатско възнаграждение не е договаряно, а видно от приложения договор за правна защита и съдействие в касационното производство е, че договореното възнаграждение е в размер на 500 лв., но не са приложени доказателства, установяващи същото да е заплатено. Следователно разноски за адвокатско възнаграждение не са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,