Решение № 13714 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6433/2011 г.

Решение № 13714 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6433/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Вътю Нейков Вълчев от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Нягол Панев, против решение № 438/15.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2654/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 46/04.11.2010 г. на директора на РИОКОЗ - гр. Пловдив за потвърждаване на предписание за спиране експлоатацията на обект. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална здравна инспекция /РЗИ/, като правоприемник на Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве /РИОКОЗ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Гавазова оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на Вътю Нейков Вълчев против заповед № 46/04.11.2010 г. на директора на РИОКОЗ - гр. Пловдив за потвърждаване на предписание за спиране експлоатацията на обект с изх. № ПЕК-1А/01.11.2010 г., считано -веднага, издадена на основание чл. 38, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на раздел I, т. 1 и т. 10, раздел IV, т. 1 и раздел V, т. 4 от Заповед № РД-09-300/12.07.1999 г. на МЗ, т. 12 и т. 13 от Заповед № РД-09-426/21.09.1999 г. на МЗ, т. 28 от Указание № 1/21.04.2003 г. на МЗ, глава ХХII, т. 1 от Наредба № 32/30.12.2008 г. на МЗ. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка на 01.11.2010 г. на АИПСМП-АГ, находяща се в гр. Пловдив, ул. "Цанко Дюстабанов" № 7а, с отговорно лице д-р Вътю Вълчев, са констатирани нарушения на нормативни изисквания относно оборудването и състоянието на лекарския кабинет, въз основа на което инспекторът от РИОКОЗ - Пловдив е издал предписание за спиране на експлоатацията на обекта на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/, като е приел, че допуснатите нарушения създават непосредствен риск за здравето на хората. Според съда това предписание законосъобразно е потвърдено от директора на РИОКОС с обжалваната заповед. Съдът е приел за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, за това че не е могъл да отстрани предписаните му хигиенни мерки, тъй като е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража". Приел е също за неоснователно възражението, обосновано с довода, че при извършената три месеца преди това проверка не са били констатирани никакви нарушения. Така постановеното решение е правилно. Пред настоящата инстанция се излагат доводи и съображения, които се били поддържани и пред първата инстанция, като изводите на съда се споделят от настоящия касационен състав. От фактическа страна по делото е безспорно, че на 01.11.2010 г. от контролен орган /държавен здравен инспектор/ при РИОКОЗ - гр. Пловдив е извършена проверка на Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по АГ /АИПСМП - АГ/ с отговорно лице д-р Вътю Вълчев, при която са направени следните констатации: в лекарския кабинет липсва мивка с течаща вода; единствената чешма се намира в чакалнята; топлата вода идва от проточен бойлер, който е ръждясал; в лекарския кабинет кушетката за извършване на акушеро-гинекологични прегледи и с нарушена цялост, което не позволява извършване на качествена дезинфекция; липсва обозначена съблекалня; в чакалнята е поставен диван с дамаска, която не позволява влажно почистване; в чакалнята е кошчето с отпадъци и проверяваното лице не е представило договор с лицензиран оператор на опасни отпадъци; сухият стерилизатор е минал технически преглед за последен път през м. 06/2009 г.; индикаторните хартии за контрол на извършена стерилизация са с изтекъл срок на годност през м. 01/2009 г.; при проверката лекарят не е разполагал със стерилизиран инструментариум; установено е неправилно съхранение на инструментариума. Въз основа на тези констатации и на основание чл. 38, ал. 3 ЗЗ е издадено предписание изх. № ПЕК-1А/01.11.2010 г. за спиране на експлоатацията на обекта, като е прието че са допуснати нарушения на раздел I, т. 1 и т. 10, раздел IV, т. 1 и раздел V, т. 4 от Заповед № РД-09-300/12.07.1999 г. на МЗ за хигиенните норми и изисквания при провеждане на стерилизация в медицинската практика, на т. 12 и т. 13 от Заповед № РД-09-426/21.09.1999 г. на МЗ за хигиенните изисквания към помещенията на Амбулаториите за индивидуална и групова практика за първична и специализирана медицинска помощ и към осигуряване на противоепидемичен режим в тях, на т. 28 от Указание № 1/21.04.2003 г. на МЗ за разделно събиране, съхраняване и обезвреждане на отпадъците и на глава ХХII, т. 1 от Наредба № 32/30.12.2008 г. на МЗ за утвърждаване на медицински стандарт по акушерство и гинекология. С предписанието е спряно извършването на дейност в АИПСМД - АГ, веднага. Издаденото предписание е потвърдено със заповед № 46/04.11.20110 г., издадена от директора на РИОКОЗ - гр. Пловдив на основание чл. 38, ал. 4 ЗЗ. В производството пред първоинстанционния съд не са опровергани констатациите на държавния здравен инспектор, извършени при проверката на 01.11.2010 г. в лекарската практика и съответно отразени в съставеното предписание от същата дата. В жалбата пред съда жалбоподателят е изложил съображения относно значението на част от изискванията, описани в констатациите, респективно относно незначимостта на тези изисквания, но не е представил никакви доказателства, с които да опровергае констатациите относно оборудването и състоянието на лекарския кабинет и чакалнята, както и относно наличния инструментариум, стерилизацията и съхранението му. Установените при проверката факти и обстоятелства съставляват нарушения на нормативните изисквания относно хигиената в помещенията на лекарската практика и инструментариума, относно събирането, съхранението и обезвреждането на отпадъците и т. н., така както са описани в предписанието и цитирани по-горе. Предписанието е издадено на основание чл. 38, ал. 3 ЗЗ, поради което не е необходимо да бъде даван срок за отстраняване на констатираните нарушения. В разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗ е предвидено, че при неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, за продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията, а съгласно ал. 2, при неизпълнение на задължителните предписания в определения срок директорът на РИОКОЗ /сега РЗИ/, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията. Съгласно чл. 38, ал. 3, в случаите, когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния, държавните здравни инспектори спират незабавно с предписание експлоатацията на обекта или на части от него или на съответната дейност, определят мерки за отстраняване на нарушенията и незабавно уведомяват директора на регионалната здравна инспекция. Както се посочи, в случая предписанието е издадено на основание чл. 38, ал. 3 ЗЗ с мотива, че допуснатите нарушения създават непосредствен риск за здравето на хората. В тази хипотеза не съществува нормативно изискване да бъде даван срок за отстраняване на нарушенията, а спирането на обекта или дейността се постановяват незабавно. Преценката, че нарушенията създават непосредствена опасност за живота и здравето на хората, е правилна и обоснована, както с оглед естеството на нарушенията, така и с оглед тяхната многобройност. Предвид това, основното възражение на жалбоподателя, което се поддържа и пред настоящата инстанция, че не му е бил даден достатъчен срок за отстраняване на нарушенията, предвид това че същият се е намирал в ареста, е неоснователно. След като за административния орган изобщо не съществува задължение за даване на такъв срок, то обсъждането на продължителността на такъв срок, както и обективната или субективната възможност на лекаря да отстрани констатираните нарушения, е ирелевантно. Без значение е също обстоятелството дали при предходна проверка в обекта, извършена според твърденията на жалбоподателя три месеца преди процесната, са установени или не нарушения. От значение за законосъобразността на оспорената принудителна административна мярка е наличието на предвидените в закона предпоставки за постановяването й, а не състоянието на обекта в някакъв предходен период. В съответствие с изложеното, обжалваната пред съда заповед, издадена на основание чл. 38, ал. 4 ЗЗ, с която директорът на РИОКОЗ /сега РЗИ/ е потвърдил даденото предписание за спиране извършването на дейност в "АИПСМП-АГ", е законосъобразна. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На страната следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 150 лв., определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение