Решение № 216 от 20.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4437/2018 г.

Решение № 216 от 20.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4437/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Разглежда се касационна жалба на "Ц." АД срещу решение № 6083 от 27.09.2018 г по в. гр. дело № 6468/2018 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 16.02.2018 г. по гр. д. № 80732/2017 г. на Софийски районен съд в обжалваната част - по отхвърления частично иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за дължимо обезщетение поради оставане без работа в резултат на незаконно уволнение - за разликата над сумата 3000 лева, до пълния предявен размер от 6000 лв, оказал се претендиран за времето след постановяване на първоинстнационното решение, искът е уважен от Софийски градски съд и за периода 09.02.2018 г. до 06.05.2018 г. включително, като е присъден остатъка от 3000 лева, със законите последици Искът за обезщетение е бил предявен заедно с останалите искове по чл. 344, ал. 1 КТ за целия шестмесечен период от 06.11.2017 г. до 06.05.2018 г. Бил е уважен от първоинстнационния съд в размер на 3000 лева само за периода до 08.02.2018 г. (датата на последното проведено по делото съдебно заседание) предвид фактите, настъпили до приключването на трудовия спор в тази инстанция и с оглед произнасянето на съда по останалите искове - за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, които искове са уважени. Решението на СРС от 16.02.2018 г., което е подлежало на съобщаване до страните с връчването му, е обжалвано в срок единствено от ищеца поради отхвърлянето на иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 3000 лева, за периода от 09.02.2018 г. до 06.05.2018 г. Въззивната жалба на К. е постъпила на 08.03.2018 г а отговор от Ц. АД е депозиран на 28.03.2018 г. и в този отговор ответникът е възразил, че след като съдът е отменил уволнението и е възстановил ищеца на работа, целеният от с иска резултат е постигнат и жалбата е неоснователна, т. к с нея недобросъвестно се цели удължаване на процеса. Исковата разлика е присъдена от въззивния съд с решението на СГС, тъй като е съобразено че за този исков период включително до изтичането на срока по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът е продължил да бъде без работа. Въззивният съд не е приел доводите на работодателя в оспорване на жалбата, че ищецът злоупотребява с право, след като макар да е възстановен на работа с първоинстанционното решение, обжалва за да удължи процеса и да получи недобросъвестно остатъка от заявения с иска размер на обезщетение за целия шестмесечен период. В мотивите на въззивния съд решаващо е изтъкнато, че първоинстанционното решение в частта, в която не е обжалвано, т. е по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ включително, е влязло в сила на 17.03.2018 г., но този момент е без значение за претендираното право, а от значение е момента на заемане на предишната работа респ. изтичане на срока, визиран в чл. 345, ал. 1 КТ. Софийски градски съд се е позовал на липсата на съобщение от съда по чл. 345, ал. 1 КТ, но също така и на липсата на данни по делото ищецът К. да е узнал за влизане в сила на решението в необжалваната част до изтичане на целия 6-месечен период на иска по чл. 225, ал. 1 КТ. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно по съображенията, поддържани и пред въззивната инстанция към които е добавено оплакването за очевидно несъобразяване с недобросъвестността на ищеца като жалбоподател и неговата злоупотреба с право, при неотчитане добросъвестността на банката като ответник и работодател, който не е обжалвал решението за възстановяване на работа и дори изрично е поканил насрещната страна да посочи сметка по която да се преведат присъдените му с първоинстанционното решение суми. Според касатора влизането в сила на решението на първа инстанция е станало известно на ищеца, т. к. е поискал изпълнителен лист за присъденото и образувал изпълнително производство пред ЧСИ. При процесните 3 000 лева се касае за едно допълнително обезщетение, което ищецът няма право да претендира след като е възстановен на работа и поради това СГС незаконосъобразно присъжда обезщетение за това време.. Съображения са развити в жалбата и в съдебно заседание от ю. к П. Ответникът по касационната жалба е заявил отговор, с който я оспорва. Не се установява ищецът реално да е възстановен на работа и поради това правилно е обезщетен По същество добавя, че от снабдяването му с изпълнителен лист за присъдените 3000 лева обезщетение не може да се прави извод за обстоятелство, което да погаси правото му на обезщетение за оставащото време, тъй като първоинстанционният районен съд е допуснал предварително изпълнение на решението си. Изпълнителен лист е поискан и получен от К. при тези условия, т. е без ищецът да е знаел дали решението е влязло в сила в една част като необжалвано от ответника и независимо от това. С определение № 380 от 16.05.2019 г на ВКС, ІІІ г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за дължимостта на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в периода след влизане в сила на решението на съда по трудовия спор за отмяна на заповедта за уволнение и възстановяването на ищеца на работа. По въпроса, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване Върховен касационен съд ІІІ г. о. изтъква на първо място, че съгласно решение № 1014/2009 г. по гр. д № 221/2009 ІІІ г. о на ВКС кратките срокове в Кодекса на труда за защита при незаконно уволнение и зададената с норма в чл. 344, ал. 1 от КТ, във вр чл. 317 и чл. 310 от ГПК възможност за концентрирано и изчерпателно разглеждане на различни и обусловени една от друга искови претенции в рамките на съдебния спор, налагат съобразяването с една особеност на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, а именно предявяването му за посочения в закона пределен период от шест месеца преди още свързаните с основанието на иска обстоятелства и факти да са настъпили при подаване на исковата молба. Когато производството пред първостепенния съд е приключило преди да изтече заявения с иска шестмесечен период на обезщетението и това е обусловило частичното уважаване на този иск след отмяна на уволнението при постановено възстановяване на работа, ищецът има правен интерес да обжалва постановеното решение в отхвърлителната част за остатъка от вземането, има право да претендира основателността на иска си в тази част предвид фактите, които ще настъпят в хода на въззивното производство, а именно оставането му без работа до изтичането на срока по чл. 225, ал. 1 КТ и съдът решаващо съобразява настъпилите в хода на делото обстоятелства при решаващата си дейност. Ответникът - работодател от своя страна има възможност да се защити като изтъкне настъпили след приключване на делото в първа инстанция правопогасяващи факти, включително обстоятелства по чл. 345, ал. 1 КТ за възстановяване на предишната работа, които въззивният съд също преценява по същество. Пречка за уважаване на иска по чл. 225, ал. 1 КТ ще е налице, когато съдебно възстановеният работник или служител реално бъде възстановен на длъжност от работодателя и от този момент нататък, както и ако ищецът започне работа при друг работодател, а в останалите случаи, включително при предпоставките на чл. 345, ал. 1 КТ обстоятелствата се преценяват за всеки конкретен случай. Връчването на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ за възстановяване на работа след влизане в сила на решението и изтичането на срока за явяване прекъсват причинната връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца без работа. Когато след влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ съдът още да не е връчил съобщението, работодателят може да прекъсне причинната връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца без работа като сам покани работника или служителя да я заеме в изпълнение на решението, като засвидетелства и влизането му в сила поради необжалване и в тази връзка предпостави срок не по-кратък от законния в чл. 345, ал. 1 КТ, а спазването му също се преценява съгласно условието в чл. 345, ал. 1, предл. последно от Кодекса на труда По касационната жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В обжалваното решение Софийски градски съд е разгледал случай на трудов спор по чл. 225, ал. 1 КТ, при който работодателят не е обжалвал първоинстанционното решение по уважените искове за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, правилно съобразявайки решаващото значение на обстоятелството, че съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ не е връчвано на ищеца, нито последният е узнал за влизане в сила на решението в тази част по начин, който може да се свърже с началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Извод за обратното не може да се направи от молбата на ищеца с дата 26.02.2018 г. за издаване на изпълнителен лист за сумата 3000 лева по решение № 341464 от 16.02.2018 г. на СРС, тъй като в това решение е допуснато предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК за присъденото обезщетение. Това основание е изрично изтъкнато и в самата молба. Извод за обратното не може да се направи и от поканата, изходяща от работодателя и връчена на пълномощника на ищеца по делото на 19.03.2018 г, предвид нейното съдържание. Чрез нея ищецът е поканен единствено да посочи банкова сметка за изплащане на дължимите суми, към този момент това са присъдените с първоинстанционното решение суми. До 06.05.2018 г., т. е за исковия период по висящия пред въззивната инстанция трудов спор в частта за обезщетението ищецът и въззивен жалбоподател нито е известяван, нито е бил длъжен да следи за влизане на решението в сила в частта, с която е уважен иска му за възстановяване на работа, за него срокът по чл. 345, ал. 1 КТ не е започвал да тече през релевантния исков период на претендираното обезщетение, същевременно К. К. е бил без работа по причина незаконното уволнение. Ищецът не е встъпвал в трудово отношение с друг работодател до изтичането на срока по чл. 225, ал. 1 КТ. Поради това правилно и законосъобразно въззивният съд е уважил иска за остатъка от шестмесечния период, който иск е доказан по основание и размер, с мотива че служителят има право на обезщетение за оставане без работа не от момента на влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а до момента на заемане на предишната работа, респ. до изтичане срока за това, визиран в чл. 345, ал. 1 КТ. Правилно е даденото от същия съд разрешение по неоснователните възражения на ответника за недобросъвестност и злоупотреба с право от насрещната страна, както и във връзка с периода на обезщетение по основанието на претенцията до изтичането на шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ, а не към по-ранен момент, предвид останалите възражения на работодателя. Ответникът по касационната жалба собствено не е извършил разноски за настоящата инстанция. Адв. Г. В. от Адвокатско дружество "В. и Л." го е представлявал безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., както е декларирано в приложенията към отговора на касационната жалба. Поради това на адв. Г. В. от САК следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение, което в случая следва да бъде определено съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съгл чл. 7, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр чл. 9 от наредбата, предвид материалния интерес и осъщественото процесуално представителство с явяване в открито заседание пред ВКС като в тежест на ответника следва да се присъдят 600 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.