Решение № 4046 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11566/2019 г.

Решение № 4046 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11566/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по две касационни жалби, съответно подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Варна при ЦУ на НАП и от Ж. Х. от [населено място] обл. Търговище срещу Решение № 1423/10.07.2019 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. дело № 2218 по описа за 2018 г., с което е отменен частично Ревизионен акт (РА) №Р-03000316007080-091-001/19.04.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 126/05.07.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП.

Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП оспорва съдебното решение, в частта, с която е отменен РА, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението, в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Ж. Х. срещу РА, в отменената му част. Претендира и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по първата касационна жалба Ж. Х. чрез адв. Ковачева оспорва жалбата, като неоснователна.

Касаторът - Ж. Х. чрез адв. Ковачева оспорва съдебното решение, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу РА като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и по същество на спора да отмени ревизионния акт и в тази му част. Претендира направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по втората касационна жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" и неоснователност на касационната жалба на ревизираното лице.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Варна е бил Ревизионен акт (РА) № Р-03000316007080-091-001/19.04.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 126/05.07.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2010, 2013 и 2014 г. и лихви в общ размер на 62913, 43 лв. към датата на издаване на ревизионния акт.

За да преминат към облагане по особения ред, органите по приходите са приели наличие на данни за укрити приходи, както и че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период - обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Тези обстоятелства са мотивирани с констатации, че за отчетния период ревизираното лице е налице превишение на стойността на имуществото и извършените разходи спрямо размера на получените доходи по години и не е установен източникът на доходи, както и произходът на средствата на направените вноски в брой от лицето по банковите му сметки за 2010 г., 2013 г. и 2014 г. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е приел, че ревизираното лице не декларира доходи от трудови или приравнени към тях правоотношения, макар че е управляващ на дружества, извършващи стопанска дейност, поради което е определено установеното превишение в посочените размери за други доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

С обжалваното решение, АС - Варна е отменил частично РА, в частта, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗДДФЛ за данъчен период д. п. 2010 г. в размер на 7 837. 62 лв. и лихви в размер на 5 572. 09 лв., за д. п. 2013 г. - в размер на -14 841. 22 лв. и лихви в размер на 5 983. 81 лв., за д. п. 2014 г. в размер на 13 737, 71 лв. и лихви в размер на 4 142. 99 лв. - главница.

За да постанови този резултат, АС - Варна е приел, че РА е издаден от органи по приходите, разполагащи с материална компетентност съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в установената писмена форма, при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията.

Във връзка с материална законосъобразност на РА, съдът е формирал следните изводи:

1. Приел е, че РА е частично законосъобразен, тъй като е доказано от данъчните органи наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, за провеждане на ревизията по особения ред. В тази насока съдът е приел, че тезата на приходната администрация за наличие на горепосочените основания се подкрепя и от работилата по делото ССчЕ, депозирана в съда на 03.06.2019 г. Изложени са подробни мотиви защо първоинстанционния съд е приел за правилно, че в хода на ревизията не са били признати суми по договорите за дарения от 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.

2. Неправилно с РА, въпреки установеното превишение на сбора на наличностите на парични средства към 01.01. и приходите през годината над сбора на разходите и наличностите на парични средства към 31.12 за 2009 г., като налични парични средства в брой за съответната следваща година е приета сумата в размер на 0 лева. Посочено е, че вещото лице по заключението от 03.06.2019 г. е установило, че за всяка една от 2009 г. до 2014 г. крайните салда на жалбоподателят не са представлявали разлика на разходите над приходите. Единствено за 2013 г. вещото лице е установило, че салдото към 31.12.2013 г. - има недостиг на парични средства в размер на 78 429. 95 лв., като е определил данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 7 695. 32 лв. и 3 102. 67 лв. лихва.

По тези и други подробни мотиви е обосновал частична основателност на жалбата на ревизираното лице.

Решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поддържани от касаторите.

По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП:

Спор е формиран по въпроса дали при изготвяне на съпоставка на имущественото състояние на физически лица, органите по приходи са задължени да изготвят и баланс на касова наличност, за да установят размера на паричните средства в брой, при положение, че от страна на ДЗЛ не е декларирано, че е притежавало такива към края на всеки данъчен период /31. 12/.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите в противоречие с принципа за обективност съгласно чл. 3 от ДОПК не са изследвали (посредством съставяне на паричен поток) и не са съобразили при извършената в табличен вид съпоставка в РД за всяка една от годините наличните парични средства в брой от ревизираното лице към края на съответната година и установените положителни величини при съпоставката от предходната година като крайно салдо, които формират началното имуществено състояние на задълженото лице към началото на следващия ревизиран период. Не може да бъде споделен наведеният довод в касационната жалба, че с липсата на деклариране от страна на жалбоподателя на налични парични средства, които притежава в брой, автоматично се изключва възможността последният да притежава такива. Неправилно в този случай органите по приходите са се позовали единствено на декларацията на ревизираното лице по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Данните от декларацията следва да се преценяват с оглед на останалите доказателства по делото. Верен е изводът на решаващия съд, че не следва в случаите, в които лицата не декларират изискваните от органите по приходите данни за налични парични средства, това да води до необективно и недостоверно отразяване на липсата на каквито и да е било такива средства. В случая не може да се твърди, че вещото лице е "смесило два метода", тъй като то е изготвило вариант на изчисления, който е кредитиран от съда по гореизложените правни съображения. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на обжалваното решение за липса на основания да се изоставя трайно приеманото в съдебната практика, че не следва да се предполага разходването на установеното положително салдо на паричния поток от предходен данъчен период, при липса на данни за извършени разходи от задълженото лице, а същото следва да формира начално салдо за следващия период.

С оглед изложеното, правилно първоинстанционния съд е кредитирал варианта на заключението на вещото лице от 03.06.2019 г., съгласно който жалбоподателят е с установена разлика на разходите над приходите само за 2013 г., докато за останалите периоди - 2010 г. и 2014 г., има превишение на приходите над разходите.

По изложените съображения, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно в тази му част, следва да се остави в сила.

По касационната жалба на Ж. Х.:

Обоснован е изводът на съда относно представените договори за дарения. Освен изложените от първоинстанционния съд подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, вярно е посочено от директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна в неговото решение обстоятелството, че същите не са представени от страна на жалбоподателя в хода на две предходни производства - ПУФО и ревизия. Правилен е направения извод, че договорите са представени след като Ж. Х. се е запознал с констатациите на органите по приходни установените в хода на производствата факти, като представянето на процесните доказателства цели доказването на изгодни за жалбоподателя факти, които не са се случили реално в обективната действителност. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно неправилен вариант на кредитирането на вещото лице, тъй като съдът е възпроизвел точно отговорите на зададените въпроси - стр. 310 от делото, като мотивите на съда съответстват на поставената задача. Основателни са мотивите на обжалваното решение, че в случая не е изтекла погасителната давност на определените публични задължения. По силата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Ето защо давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК започва да тече от 01.2012 г. Този срок е спрян на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК за периода от възлагането на ревизията до издаване на РА и за срока на неговото обжалване, поради което не е изтекла давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Правилно са взети предвид и наложените обезпечителни мерки.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на Ж. Х. е неоснователна, а решението на АС - Варна, в обжалваните части е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,