Решение № 4580 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 677/2025 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на В. В. Н., от гр.София, [жк], [адрес], чрез адв. М.Стоянова, против Решение 19911 от 14.10.2024г. по адм.д. 3673 по описа за 2024г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020г. за кампания 2020г. и за установяване на публично държавно вземане с изх.01-6500/385=10 от 28.12.2023г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Съдът неправилно не приел, че оспореният акт е нищожен като постановен след влязло в сила съдебно решение на АССГ по адм.д. 3393/2022г., с което бил отменен предходен акт за прекратяване на същия ангажимент. В мотивите на влязлото в сила решение между същите страни било прието, че жалбоподателката е представила сертификат, удостоверяващ производство на биологична продукция съгласно изискванията на Наредба 4 от 2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие и не са били налице основания за прекратяване на ангажимента. Противно на приетото от първоинстанционния съд, с това предходно съдебно решение на административният орган не е указано отново да издава акт за прекратяване на ангажимента, следвало е само да се произнесе по заявлението за подпомагане за кампания 2020г. Противоречат на материалния закон и изводите на съда, че жалбоподателката е следвало да представи сертификат за новозаявения парцел 32826-1591-1-9 от 0,28 ха. Според касатора няма логика за парцел, заявен през 2020г. на основание чл.21, ал.5 от Наредбата да се иска сертификат за произведена продукция за същата година. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- зам. Изпълнителният директор на ДФЗ , чрез юрк.Бъчваров, оспорва жалбата. Иска да се остави в сила съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество е основателна поради следното: С оспорения пред АССГ административен акт е прекратен многогодишния ангажимент на касационната жалбоподателка по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2020г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019г. в размер на 1 263,45лв. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при предвидена законова делегация, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и при съобразяване на целта му. За да постанови този резултат, съдът взел предвид, че жалбоподателката поела петгодишен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие , направление Биологично растениевъдство като първоначално за 2016г. декларирала и получила одобрение за подпомагане за един парцел с площ 1, 41ха в землище Черни връх. На петата година от ангажимента със заявление за 2020г. жалбоподателката заявила още един парцел с площ 0,28 ха в землище Искра, което било допустимо според чл.21, ал.5 от Наредба 4/2015г. Така декларираната за 2020г. площ за подпомагане станала 1, 69 ха. Като анализира прецизно измененията на разпоредбата на чл.33 от Наредба 4/2015г., от 2016г. до сега, първоинстанционният съд приема, че съгласно всички редакции още от 2017г. , до момента на заявлението за кампания 2020г. е било налице изискване сертификатът, удостоверяващ състоянието на парцелите и произведената биологична продукция, да се представя за всеки от одобрените за подпомагане парцели. Съдът взема предвид и безспорното обстоятелство, че от заявения през 2020г. парцел не е произведена продукция и като има предвид, че липсата на сертификат за произведена биологична продукция за всички декларирани площи е основание по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/2015г., поради наличие на нарушение на чл.33, ал.1, т.2, от Наредбата, приема че оспореният акт е законосъобразен по същество. Съдът подробно е обсъдил възражението на жалбоподателката, повторено и в касационната жалба, за противоречие на оспорения административен акт с влязлото в сила Решение 5210 от 04.08.2022г., на АССГ, постановено по адм.д.339322г., с което е отменен предходен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, издаден на същото фактическо и правно основания. Приел е, че възражението е неоснователно, защото административният орган подробно мотивирал акта си, с което изпълнил задължителните указания на съдебното решение. Отделно от това, според съда, нямало противоречие между диспозитива на влязлото в сила решение и новия административен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, за необоснован изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт не противоречи на влязлото в сила съдебно решение на АССГ по адм.д. 3393/2022г. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Нормата е императивна и санкционира незачитането на ефекта на влязло в сила решение от страна на административен орган, а също и гарантира, че един и същ правен спор няма да бъде повдиган отново след разрешаването му със сила на пресъдено нещо с издаването на административен акт, издаден на същите фактически и правни основания като отменения с влязлото в сила съдебно решение. Решение 5210 от 04.08.2022г. на АССГ, постановено по адм.д.3393/22г. е решение по чл.173, ал.2 АПК. Съгласно тази норма, извън случаите по ал. 1 (когато съдът решава делото по същество), както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, след като обяви нищожността или отмени акта съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебното решение по адм.д.3393/22г. ясно е казано, че в настоящия случай изискването на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4/2015г., а именно : бенефициерът на финансовата помощ да е представил сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведения от него растителен продукт- череши, с правилата на биологичното производство, които да удостоверяват произведена биологична продукция, е спазено. В мотивите си съдът е посочил ясно и че такъв е документът на стр.36 от делото - Анекс към писмено доказателство, протокол 0022180820 на Космосерт АД, представен на 30.11.2020г. в производството пред административния орган. Затова и съдът е приел, че оспореният пред него предходен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020г. за кампания 2020г. изх.01-6500/385/31.01.2022г., издаден от зам.изпълнителния директор на ДФЗ-РА, освен че е немотивиран е и материално-незаконосъобразен, защото не е налице основание по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/2015г. за прекратяване на многогодишния ангажимент (Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5). Вярно, че в мотивите на решението по адм.д.3393/22г. съдът е посочил, че при новото произнасяне административният орган следва да отчете коментирания в решението удостоверителен ефект на представеното писмено доказателство по отношение на биологичния продукт, периода на преход и площите на парцелите, за които се отнася , но на въпроса : налице ли е основание за прекратяване на ангажимента по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба 4/2015г. съдът ясно е дал отрицателен отговор и връщането на преписката на органа за ново произнасяне е мотивирано единствено с наличието, според съда, на отказ за финансово подпомагане по подаденото заявление за подпомагане по мярка 11 за кампания 2020г. Тези мотиви съответстват и на постановения диспозитив на съдебния акт, с който е отменен актът за прекратяване на биологичния ангажимент на посочените фактическо и правно основания и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото от В. В. Н. заявление за подпомагане за кампания 2020 по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020г., при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона . Предвид изложеното, основателно е главното касационно оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради несъобразяване от страна на първоинстанционния съд на ефекта на влязлото в сила Решение 5210 от 04.08.2022г., на АССГ, постановено по адм.д.3393/22г. Оспореното в настоящото производство съдебно решение подлежи на отмяна, като вместо него се постанови решение по същество, с което по жалбата на касационната жалбоподателка оспореният от нея административен акт следва да бъде прогласен за нищожен, а преписката отново бъде върната на административния орган за ново произнасяне по искането за финансово подпомагане за 2020г.. На касационната жалбоподателка следва да се присъдят сторените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представения списък в размер на 2020,11лв. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение