Решение № 4251 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2408/2020 г.

Решение № 4251 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2408/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез главен юрисконсулт Д., в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 2135/5.12.2019 г. по адм. дело № 3408/ 2017 г. на Административен съд- Бургас (АС Бургас).

В жалбата се поддържат твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Счита, че съдът не е направил никакъв анализ по отношение на предоставените услуги на ищцата, във връзка със заболяването й, по повод на което е искала от управителя на НЗОК предварително разрешение за лечение извън държавата членка по пребиваване.

Намира, че неправилно съдът е присъдил неимуществени вреди, поради тяхната недоказаност. Счита, че не са се доказали страданията, болките, притесненията, отчаянието и безсилието на ищцата, причинени от незаконосъобразните актове.

Смята, че не е налице причинно- следствена връзка между влошеното здравословно състояние или претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата и действия или бездействия на администрацията. Няма обективни данни за причинно следствена връзка между отказа на НЗОК и влошеното състояние на ищцата.

Излага съображения, че във връзка с размера на присъденото обезщетение съдът не е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психическото състояние на лицето, времетраенето на последиците, въз основа на което изводът му за основателност на иска не е в съответствие с фактическо установеното.

Моли да се отмени обжалваното решение на Административен съд Бургас и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Претендира направените по дело разноски, вкл. за юрисконултско възнаграждение.

Ответниците: Ж. М., П. М., С. М. в писмен отговор, подаден чрез адв. Г. К. от САК излагат становище, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като не страда от пороците изложени в касационната жалба. Молят жалбата да се остави без уважение и да се остави в сила първоинстанционното решение.

В съдебно заседание чрез адв. К. молят да се остави без уважение касационната жалба. Посочват, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен и правилен, не страда от пороците, които са формулирани като основание в рамките на касационната жалба. Претендират разноски, съобразно представения списък на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Съдебното производство е образувано по два обективно съединени иска с правно основание чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявени от ищците Ж. М., П. М., С. М., наследници на С. М., против Национална здравноосигурителна каса, с които се претендира обезщетение за вреди.

С първият иск се претендира заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 234 348, 95 лв. за периода 28.04.2015 г. -21.01.2016 г., както и мораторна лихва от 15.10.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба, в размер на 21 042 лв. и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

С вторият иск се претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за периода 23.07.2015 г. -17.12.2018 г., както и акцесорна претенция за заплащане на мораторна лихва от 15.10.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 5 845 лв., както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

С обжалваното решение АС Бургас е ОСЪДИЛ Национална здравноосигурителна каса да заплати на Ж. М., П. М., С. М., обезщетение в размер на претендираните суми.

За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че на 24.06.2015 г. С. М. е подала до Министерството на здравеопазването заявление с вх. № 95-00-86/24.06.2015 г. за финансиране със средства от бюджета на МЗ за лечение в чужбина (л. 22 от адм. дeло № 1851/ 2015 г. по описа на АСБ).

В резултат директорът на НЗОК е постановил Решение № РД-Е 112-97/ 23.07.2015 г., с което отказал да издаде предварително разрешение за лечение извън държавата- членка по пребиваване (формуляр S2) в полза на С. М., като е посочил, че лечението, за което се иска разрешение е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателство и заплащани от НЗОК и лечението може да бъде осъществено в България в оправдан от медицинска гледна точка срок.

С Решение № 1510 от 21.09.2016 г., постановено по адм. дело № 1851/ 2015 г. по описа на АСБ е отменено Решение № РД-Е 112-97/ 23.07.2015 г. на директора на НЗОК и административната преписка е изпратена за разглеждане и произнасяне в 14-дневен срок, съобразно мотивите на съдебния акт (л. 143 от адм. дело № 1851/ 2015 г. по описа на АСБ). Решението е влязло в сила на 14.10.2016 г.

Решаващият съд е установил, че въз основа на фактическите данни, обективирани в протоколите на специализираната комисия при НЗОК, както и въз основа на експертното становище, дадено от проф. д-р Д., директорът на НЗОК е постановил Решение № РД-Е 112-249/ 15.12.2016 г., с което отново е отказал да издаде предварително разрешение за лечение извън държавата- членка по пребиваване (формуляр S2) в полза на С. М., като е посочил, че лечението, за което се иска разрешение е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателство и заплащани от НЗОК и лечението е можело да бъде осъществено в България през 2015 г. в оправдан от медицинска гледна точка срок, като се вземе предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на неговото заболяване, като в тази връзка се е позовал на чл. 20, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. 165 от адм. д. № 327/2017 г. по описа на АСБ).

С Решение № 1453 от 1.08.2017 г. и Решение № 822 от 26.04.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по адм. дело № 327/ 2017 г. по описа на АСБ е отменено Решение № РД-Е 112-249/ 15.12.2016 г. на Директора на НЗОК и е изпратена административната преписка за разглеждане и произнасяне в 14- дневен срок, съобразно мотивите на съдебния акт (л. 236 и л. 249 от адм. д. № 327/ 2016 г. по описа на АСБ). Решението е потвърдено с решение № 15757/ 17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 12031/ 2017 г. по описа на Върховен административен съд.

За това съдът е приел, че обжалваният пред него втори по ред отказ е незаконосъобразен и поради нарушение на материалния закон, тъй като към момента, в който пациента М. е направила искането за трансгранично лечение - 24.06.2015 г. (молбата до Министерство на здравеопазването, след което нейното искане е било препратено към НЗОК по компетентност) най- подходящото за нея лечение е било това, което е препоръчано от Университетската болница в Мюнхен, включващо седмичен паклитаксел, херцептин и перджета, като това лечение не се е провеждало в Република България и не е било възможно да бъде проведено на територията на страната в оправдан от медицинска гледна точка срок.

Съдебното решение по адм. дело № 327/ 2017 г. по описа на АС Бургас е оставено в сила с Решение № 15757/ 17.12.2018 г. по адм. дело. № 12031/ 2017 г. на ВАС.

По делото са представени документи, удостоверяващи извършени пътувания в чужбина. Представени са и фактури, с превод на български език, издадени от Университетска болница Мюнхен на С. М., за извършените плащания с описание на извършената услуга (л. 39 – 212) за периода 28.04.2015 г. – 12.04.2016 г.

В хода на съдебното производство е извършена съдебно-счетоводна експертиза (л. 285), като от вещото лице са изследвани 44 броя приложени по делото фактури и други документи, удостоверяващи подлежащи на заплащане медицински услуги.

При изслушването на експертизата в съдебно заседание вещото лице пояснило, че съвпадат сумите, които са излезли от банковата сметка на П. М., с тези които са посочени като платени за лечение по банков път, включително и тази сума, за която е отбелязано, че е платена на каса (има касов бон), е платена от банковата сметка на лицето.

Като доказателства за твърдените в исковата молба неимуществени вреди са ангажирани свидетелски показания, които разкрили негативни преживявания, и отрицателни емоции на лицето в исковия период.

На база установените факти решаващият съд е посочил, че в процесния случай е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото не е спорно, че решенията на управителя на НЗОК, които по своята същност са индивидуални административни актове, са били отменени по реда на АПК на две инстанции.

Приел е за неоснователно възражението на ответника, според което липсват доказателства за плащането на медицинските услуги, удостоверени с документите, описани подробно в експертизата. Счел е, че по делото са налице доказателства за настъпили вреди, що се касае до имуществения иск.

От представените документи ясно се установявало, че те касаят лечението на първоначалната ищца. Вещото лице е съпоставило тези документи, сочещи извършените медицински услуги с плащанията, осъществени по банков път от банкова сметка на П. М., който е един от тримата настоящи ищци встъпили по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 230, ал. 1 от ГПК на мястото на ищцата С. М..

Решаващият съд е преценил наличието на причинно- следствена връзка между незаконосъобразните актове на НЗОК и посочените в исковата молба вреди.

При оценка на вредоносния резултат е посочил, че при вторият отказ на административния орган – решение № РД-Е-112-249/15.12.2016 г., управителят на НЗОК не е съобразил дадените от съда указания, не е съобразил новите обстоятелства по случая, не е провел изследване относно актуалното здравословно състояние на ищцата М. и грубо е нарушил принципа на оправданите правни очаквания.

Сметнал е, че по отношение на неимуществените вреди ищцата е изпитвала емоционални страдания и притеснения дали ще бъде в състояние сама да финансира лечението си, а освен това се опасявала, че натоварва своите близки с един изключително тежък финансов ангажимент.

Вредоносният резултат върху психиката на ищцата допълнително се утежнява от обстоятелството, че първоначалният отказ на управителя на НЗОК е бил отменен с влязло в сила решение № 1510 от 21.09.2016 г., постановено по адм. дело № 1851/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, като преписката е била върната на органа за преразглеждане.

Според решаващият съд събраните доказателства сочели, че след вторият отказ ищцата М. е изпитвала отчаяние и безсилие от незаконосъобразно препятстваната възможност да се лекува без да отделя време, сили и енергия за осигуряване на лични средства за лечение.

Съдът е счел, че от събраните доказателства, включително свидетелските показания, се установило, че претърпените неимуществени вреди– болки, страдания, стрес, "попарени" надежди са в пряка причинна връзка с незаконосъобразните откази, отменени по съответния ред.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователна е касационната жалба на НЗОК, като не се споделят доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Решението е постановено въз основа на подробен и задълбочен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и относимостта на установените посредством тях релевантни за спора факти към приложимия материален закон.

Правилно адм. съд е приел, че исковата претенция, предявена срещу НЗОК, е допустима. Съгласно специалната правна уредба на ЗЗО и ПУД на НЗОК, НЗОК е държавен орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулира обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване и има качеството на ЮЛ. Предвид възложената със закон - чл. 6, ал. 1 от ЗЗО специфична дейност, тя се определя като държавен орган, независимо че е извън системата на изпълнителната власт. С оглед на това, същата притежава пасивна процесуална легитимация и правилно е конституирана от съда в качеството на ответник по предявения искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди.

В случая са предявени искове по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на отменени незаконосъобразни административни актове.

Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1) административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2) отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3). причинена неимуществена или имуществена вреда и 4). причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

1. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, като и двата постановени отказа на НЗОК, са отменени по надлежния ред, поради нарушение на закона с влезли в сила съдебни решения.

С Решение № 1510 от 21.09.2016 г., постановено по адм. дело № 1851/ 2015 г. по описа на АСБ е отменено Решение № РД-Е 112-97/ 23.07.2015 г. на директора на НЗОК, с което отказал да издаде предварително разрешение за лечение извън държавата- членка по пребиваване (формуляр S2) в полза на С. М..

С решение № 1453 от 1.08.2017 г. и решение № 822 от 26.04.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по адм. дело № 327/ 2017 г. по описа на АСБ е отменено решение № РД-Е 112-249/15.12.2016 г. на директора на НЗОК, с което за втори път е отказал да издаде предварително разрешение за лечение извън държавата- членка по пребиваване (формуляр S2) в полза на С. М..

2. Налице са отменени по съдебен ред два изрични отказа, поради незаконосъобразност, с които е отказано осигуряване на лечение в чужбина, безспорно необходимо за лечение на тежкото заболяване на ищцата. С това е налице първата предпоставка, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

3. 1. По делото са налице доказателства за настъпили вреди, що се касае до имуществения иск. Същите се установяват, от представените документи, удостоверяващи извършени пътувания в чужбина, фактури, издадени от Университетска болница Мюнхен за извършените плащания с описание на извършената услуга (лист 39 – 212 от първоинстанционното дело) за периода 28.04.2015 г. – 12.04.2016 г.

Извършените плащания за медицински дейности се установяват и от приобщената към делото съдебно-счетоводна експертиза (лист 285), както и другите документи, удостоверяващи подлежащи на заплащане медицински услуги.

Обосновано и адм. съд е посочил, че посредством назначената съдебно- икономическа експертиза се е установило въз основа на всички документи, представени от ищцата относно извършените медицински услуги в Университетска болница Мюнхен каква е била общата сума, на която са остойностени тези услуги.

Неоснователни са твърденията на касатора, относно неоснователност на иска поради това, че лицето е можело да осъществи лечение в България. Неотложността на лечението и необходимостта специализирана, високотехнологична медицинска помощ, както и от бързина от нейното провеждане са били водещи в случая да се осъществи лечението в Германия. Правилно съдът е установил, че посредством назначената съдебно- икономическа експертиза се е установило, въз основа на всички документи, представени от ищцата относно извършените медицински услуги в Университетска болница Мюнхен каква е била общата сума, на която са остойностени тези услуги.

3. 2. Неоснователно касационният жалбоподател излага доводи, че неправилно съдът е присъдил неимуществени вреди, поради тяхната недоказаност.

Налице са причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразния акт, представляващи негативни преживявания, изразяващи се в страх и стрес от нелечението, чувство на отчаяние, обреченост, безперспективност, напразни очаквания.

Относно размерът на претърпените и присъдени неимуществени вреди, който иск е уважен изцяло, следва да се приеме за безспорно, че част от негативните емоции, болки и страдания на ищцата са били неизбежно свързани с обективното й здравословно състояние и песимистичната прогноза за възможния изход, още повече, че същата е била напълно наясно с медицинския казус, предвид лекарската й професия. Събраните доказателства сочат, че след вторият отказ ищцата М. е изпитвала отчаяние и безсилие от незаконосъобразно препятстваната възможност да се лекува.

От приобщените доказателства, включително свидетелските показания, се установяват претърпените неимуществени вреди– болки, страдания, стрес, "попарени" надежди.

Настоящият състав счита, че несъмнено при неизпълнението на първото съдебно решение и последвалия втори отказ, отрицателните емоции от него са се насложили към тези от първия незаконосъобразен административен акт и са се засилили, като интензитет и разширили по обхват.

4. Правилно адм. съд е приел за неоснователни възраженията на ответника, че в случая липсва причинно- следствена връзка, поради обстоятелството, че ищцата е предприела действия по своето лечение, преди да сезира държавния орган с искане за трансгранично лечение. По делото е доказана и причинността им като следствие от отменените административни актове. Установените вреди съвпадат по време и място с незаконосъобразните актове.

От доказателствата по делото, включително медицинските документи и съдебната експертиза, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая налице са претърпени имуществени и неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразен отказ за отпускане на средства.

5. Неоснователни са доводите в касационната жалба на НЗОК, за намаляване на размера на присъденото обезщетение, като прекомерен. Админ. съд Бургас е изложил обосновани мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, вр. с & 1 ЗОДОВ. В анализът на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи, относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретни факти по непротиворечив начин.

Настоящият състав намира, че поисканото обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и обосновано с оглед продължителността и най – вече с оглед интензитета на претърпените притеснения, страх- за живота и загубена надежда. Правилно от адм. съд е било отчетено, че лицето е имало съзнание какво означава всеки ден забавяне, което е било много по- заострено и мъчително за жалбоподателката, поради което, с оглед принципът за справедливост и пропорционалност, обезщетението за неимуществени вреди е правилно определено по размер.

За уважаване на иска в предявения размер съдът е изложил надлежни съображения за неговата справедливост, отчитайки тежестта на изживените страдания и продължителността на периода, както и влошаването на здравословното състояние на ищцата.

В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност.

С оглед изхода на делото на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, на ответниците се следва присъждането на сторените в касационното производство разноски, съобразно представените доказателства за извършването им, от които 5642 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,