Решение № 10092 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2009 г.

Решение № 10092 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Димитър Александров Делийски от гр. Дупница, област Кюстендилска, чрез пълномощника адв. Георги Хорозов, против решение № 1033/17.11.2008 г., постановено по адм. дело № 3603/2008 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт № 408/18.06.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Кюстендил. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че обжалвания ДРА е нищожен, поради това че за същите задължения и за същия период има издаден друг ДРА. Съдът неправилно е приел, че са определени различни данъчни задължения, в резултат на което е отхвърлил жалбата. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на обжалвания ДРА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Мутева. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалвания ДРА не е нищожен, поради което съдът правилно е отхвърлил подадената жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Димитър Александров Делийски против данъчен ревизионен акт № 408/18.06.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Кюстендил. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1086, 56 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с жалбата против ДРА № 408/18.06.2004 г. се претендира прогласяване на нищожността на акта. Същият е обжалван по административен ред, при което е потвърден с решение № 188/21.01.2005 г. на директора на РДД гр. София, актът не е обжалван по съдебен ред. С акт за възлагане на данъчна ревизия (АВДР) № 407/14.05.2004 г. е възложена данъчна ревизия на ЕТ"Димитър Делийски - Дими Рос" за определяне на данъчните му задължения по чл. 36 и чл. 38 ЗОДФЛ за периода 01.01.2002 г. - 31.12.2003 г., като ревизията е приключила с ДРА № 407/18.06.2004 г. Актът е потвърден при административното обжалване, а при съдебното обжалване е образувано адм. дело № 671/2005 г. на СГС, по което още не е постановено решение. С АВДР № 408/14.05.2004 г. е възложена данъчна ревизия на Димитър Александров Делийски относно определяне на задълженията по чл. 35 ЗОДФЛ за периода 01.01.2002 г. - 31.12.2003 г., която е приключила с ДРА № 408/18.06.2004 г. Съдът е приел, че процесния ДРА е издаден от Татяна Димитрова Нойкова, определена като компетентен орган за издаването му с АВДР № 408/14.05.2004 г., който също е издаден от компетентен орган, предвид заповед № 31/18.07.2000 г. на директора на ТДД гр. Кюстендил, с която Гергана Гьорева е определена като компетентен орган да издава актове за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68, ал. 1, т. 1 ДПК. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че с двата акта са определи едни и същи данъчни задължения, като в тази връзка е изложил, че с ДРА № 407/18.06.2004 г. са определени задължения по чл. 36 и чл. 38 ЗОДФЛ в размер на 41, 87 лв., а с ДРА № 408/18.06.2004 г. са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ в размер на 36528, 10 лв. и лихви 850, 46 лв. Двата ДРА са издадени в съответствие с предметния и времеви обхват на ревизиите, съгласно представените по делото АВДР относно двете ревизии и актове за изменението им. Обсъдено е, че по чл. 38 ЗОДФЛ се определя данък върху доходите по глава седма от закона, която регламентира доходите от трудови възнаграждения, а по реда на чл. 35 ЗОДФЛ се определя данъка за данъчната година, като съгласно чл. 3 от закона облагаем е общия годишен доход, а съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 на облагане подлежат както доходите от трудови правоотношения, така и доходите от дейност като едноличен търговец. Посочено е също така, че е без значение за изхода на спора, свързан с нищожността на ДРА № 408/18.06.2004 г., дали при определяне на размера на задължението по чл. 35 ЗОДФЛ е приспаднат определения размер по чл. 38 от закона, тъй като този въпрос е свързан със законосъобразността на акта. По съображения в този смисъл съдът е приел жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и след обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. Изводите, до които е достигнал съда са обосновани и правилни и се споделят от настоящата инстанция. Поради това, че ДРА № 408/18.06.2004 г. не е обжалван в срок по съдебен ред, същият е влязъл в сила и въпросът относно неговата законосъобразност не може да бъде предмет на съдебен контрол. В съответствие с това, както и съобразно предмет на жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд е обсъдил само основанията за нищожност на акта. В тази връзка правилно е посочено, че актът е нищожен когато е издаден от некомпетентен орган или при толкова съществен порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правния мир. В съответствие с доказателствата по делото е извода на съда, че ДРА № 408/18.06.2004 г. е издаден от компетентен орган, тъй като е издаден от органа, който е определен за компетентен да издаде ДРА в АВДР № 408/14.05.2004 г. - Татяна Димитрова Нойкова. Самият АВДР е издаден от Гергана Гьорева, която е оправомощена да издава актове за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68, ал. 1 ДПК със заповед № 31/18.07.2000 г. на директора на ТДД гр. Кюстендил, поради което АВДР също е издаден от компетентен орган. С процесният ДРА са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 2002 г. (в размер на 0 лева) и за 2003 г. (в размер на 36528, 10 лв. и лихви 550, 46 лв.), което съответства на възлагането с АВДР № 408/14.05.2004 г., поради което ДРА съответства на времевия и предметен обхват на възложената ревизия, съответно на компетентността на органа, на който е възложено извършването на ревизията. Същевременно, задълженията, определени с ДРА № 408/18.06.04 г. не са били определи с друг влязъл в сила данъчен акт, за да е приложим реда за изменение на данъчни задължения по чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм., приложим процесуален закон към възлагането на ревизията). С ДРА № 407/18.06.04 г. са определени задължения по чл. 36 и чл. 38 ЗОДФЛ (отм.), като първата разпоредба касае определянето на авансови вноски, каквито по същество не са определени с този ДРА, а втората разпоредба касае определянето на задълженията за доходи по глава седма от ЗОДФЛ - доходи от трудови правоотношения. Макар доходите по глава седма, които се облагат по реда на чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) ежемесечно, да се включват в доходите, които се облагат по реда на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), то обстоятелството дали при определяне на размера на задължението по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е взето предвид изчисленото задължение по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) и съответно дали с размера му е намален общия размер на задължението по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), е въпрос относно материалната законосъобразност на ДРА, която не е предмет на обсъждане в конкретното производство, тъй като ДРА № 408/18.06.04 г. не е обжалван в срок относно неговата законосъобразност. Същественото в случая е, че към датата на възлагане на ревизията, по която е издаден ДРА № 408/18.06.04 г., което е осъществено с АВДР № 282/09.04.04 г., изменен относно срока на приключване на ревизията с АВДР № 408/14.05.04 г., не е имало влязъл в сила ДРА или друг данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), с който да са били определени данъчните задължения на лицето по реда на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Безспорно е, че към тази дата ДРА № 407/18.06.04 г., с който са определени задължения по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) не е бил влязъл в сила, както всъщност и към настоящия момент, доколкото според данните по делото същият е обжалван по съдебен ред и по образуваното адм. дело № 671/2005 г. на СГС няма постановено решение. Двата данъчни ревизионни акта са издадени на една и съща дата, а както вече се посочи с тях не са определени едни и същи данъчни задължения. Наред с това, доколкото ДРА № 408/18.06.04 г. вече е влязъл в сила, а ДРА № 407/18.06.04 г. все още не е, то в производството по обжалване на последния могат да бъдат наведени и евентуално да бъдат взети предвид доводите за наличие на определено задължение по чл. 35 ЗОДФЛ за 2003 г. с влязъл в сила ДРА. По изложените съображения, не е налице основание за нищожност на ДРА № 408/18.06.2004 г. Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като не е уважил искането на жалбоподателя за събиране на доказателства във връзка с установяване незаконосъобразното определяне на данъчните задължения по ДРА № 408/18.06.04 г., поради това че предмет на съдебното производство е била само нищожността на този ДРА, но не и неговата законосъобразност. Отказът на съда да събере неотносими доказателства не представлява процесуално нарушение, а е процесуално действие в съответствие с принципа за процесуална икономия. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разносни за производството пред настоящата инстанция. Поради това че на приходната администрация съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК се присъжда възнаграждение за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно и с първоинстанционното решение вече е присъдено такова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,