Решение № 6454 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15753/2010 г.

Решение № 6454 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15753/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Иванова Христова от София, против решението от 10.08.2010 г. по адм. д. № 3829/2005 г. на Софийски градски съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и чл. 142, ал. 1 от АПК и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника по касационната жалба Кмета на Район "Слатина" при Столична община в писменото си възражение по делото и чрез процесуалният си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата по изложените в нея съображения. Ответниците физически лица по делото- Виолета Кръстева Станоева, Стойна Кръстева Стойкова, Димитър Иванов Тютюнджиев, Костадинка Кръстева Стоянова и Иван Димитров Тютюнджиев, всички от София, не вземат становище по касационната жалба. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоначално по повод жалбата на Виолета Кръстева Станоева, Стойна Кръстева Стойкова, Димитър Иванов Тютюнджиев, Костадинка Кръстева Стоянова и Иван Димитров Тютюнджиев, всички от София, срещу Заповед № РД-09-288 от 13.10.2003 г. на Кмета на Район "Слатина" при Столична община пред СГС е било образувано адм. д. № 4230/2003 г. С решение от 22.04.2005 г. по делото въз основа доказателствата по делото, в това число и назначените по делото съдебни експертизи, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу заповедта на Кмета на Район "Слатина" при Столична община. Съображенията на съда за това са били, че върху целият имот пл. № 329 ( стар) к. л. 481, м. " Комплекс БАН-IV км. ", с площ от 323 кв. м., попадащ в УПИ I- 428, УПИ II- 428 и УПИ III- 428 от кв. 15 по действащия регулационния план на м. " Комплекс БАН-IV км. ", одобрен с Решение № 73, т. 2 по Протокол № 24 от 30.03.2001 г. СОС има реализирано мероприятие по изграждане на бензиностанция по плана от 1950 г. С Решение № 10339/23.11.2005 г. по адм. д. № 7429/2005 г. Върховния административен съд е приел, че от заключението на назначената по делото тройна съдебно-техническа експертиза, не може да се направи извод, че цялата площ от имота попада в очертанията на действаща бензиностанция. Освен това, според касационната инстанция, експертизата не се е произнесла и по въпроса за прилежащия терен към изградената бензиностанция. Приел още, че заключението на тройната СТЕ е неясно и не дава категоричен отговор на въпроса дали има извършено застрояване в УПИ III-428 и дали цялата част от имота попадаща върху УПИ I-428 съставлява прилежащ терен към изградената бензиностанция. Въз основа на това ВАС е приел, че решението на СГС е необосновано, изводите на първоинстанционния съд, не съответстват с доказателствата по делото, поради което е отменил същото и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС с дадени от него указания в тази насока. В изпълнение указанията на Върховния административен съд в отменителното му решение при новото разглеждане на делото СГС е поставил допълнителна задача на тройната съдебно-техническа експертиза. Последната в заключението си от 22.11.2007 г. и приложената към него скица е приела, че имот пл. № 329 ( стар) попада в УПИ I-428 с около 70 кв. м., в УПИ II-428 с около 240 кв. м. и в УПИ III - 428 с около 13 кв. м. Според експертизата частта от имот 329 (стар) попадаща УПИ I-42 не е застроена от изградената бензиностанция, но в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от Наредба № 7 за ПНТУ съставлява прилежащ терен към нея, който за цялата бензиностанция по норматив е в размер от 2000 до 5 000 кв. м. За УПИ II-428 тройната експертиза е приела, че е изцяло застроен със сграда, която заема и част от 240 -те кв. м. от имот 329 (стар), попадащи върху този поземлен имот. Останал е неизяснен въпроса за началния момент на строителството на същата сграда. По отношение на УПИ III- 428 експертизата е дала заключение, че в същия поземлен имот е изграден открит паркинг- настилка и тревни площи. 13-те кв. м., с които имот пл. № 329 (стар) участва в този поземлен имот са част от изградения паркинг. В допълнителното заключение от 12.04.2010 г. тройната експертиза е уточнила, че с нот. а. № 76, т. I, д. № 71/17. 06. 2003 г. въз основа Решение № 42 по Протокол 12/29. 05. 2000 г. на Столичен общински съвет УПИ II-428 от кв.-15 по плана на София, р-н "Слатина" е продаден от "Софийски имоти" ЕАД на "АСПО" ООД. Строителството на сградата върху имота е отпочнало въз основа на строително разрешение № 656/21. 11. 2003 г. В съдебно заседание от 20. 04. 2010 г., л. 70 тройната експертиза е дала заключение, че свободните площи от УПИ II- 428, в това число и незастроената част от имот пл. № 329 (стар) попадащи в този поземлен имот представляват прилежащ терен към изградената от "АСПО" ООД административна сграда. С решението предмет на настоящата касационна жалба СГС е приел, че с оглед доказателствата по делото, тройната съдебно-техническата експертиза назначена по адм. д. № 4230/2003 г., заключението от 22.11.2007 г. и допълнението към него от 12. 04. 2010 г., имот пл. № 329 (стар) във всичките му части попадащи в УПИ I- 428, УПИ II-428 и УПИ III-428 е застроен или представлява прилежащ терен към изградени сгради, поради което е отхвърли като неоснователна жалбата на Виолета Кръстева Станоева, Стойна Кръстева Стойкова, Димитър Иванов Тютюнджиев, Костадинка Кръстева Стоянова и Иван Димитров Тютюнджиев, всички от София, срещу Заповед № РД-09-288/13.10.2003 г. на Кмета на Район "Слатина" при Столична община. Решението е правилно и обосновано. От доказателствата по делото и от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза от 22.11.2007 г. и допълнението към нея от 12.04.2010 г. СГС с оглед естеството на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е достигнал до правилен и обоснован извод, че целият имот пл. № 329 (стар), к. л. 481 с площ от 323 кв. м., попадащ в УПИ I-428, УПИ II- 428 и УПИ III-428 от кв. 15 по действащия регулационен план на м. "Комплекс БАН-IV км. " е изцяло застроен или отделни негови части, в съответствие с изискванията на Наредба № 7/2003 г. за ПНУТОВТУЗ представляват прилежащ терен към изградени вече сгради. Върховния административен съд не възприема довода на касационния жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване на същото в противоречие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съображенията на касатора в тази насока основно са по отношение на частта от имот с площ от 240 кв. м., попадащи в УПИ II-428 от кв. 15, която според него е застроена със административния сграда на "АСПО" ООД след издаване на административния акт, т. е. след 13.10.2003 г. Без да се оспорва това обстоятелство, Върховния административен съд намира решението на СГС за правилно, като постановено при съобразяване разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Според първата цитирана разпоредба, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По същество разпоредбата възпроизвежда правилото на чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.) и задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след издаване на административния акт, стига те да имат значение за неговата законосъобразност. По принцип материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, сочени като основание за неговото издаване. От значение за законосъобразността на акта обаче са и тези последващи факти, които към приключване на устните състезания променят съществувалото към този момент правно положение. В конкретния случай от допълнителното заключение на тройната експертиза и доказателствата по делото е установено, че от 2003 г. в УПИ II-428 е отпочнало изграждането на административна сграда, която попада върху част от имот пл. № 329 (стар) участващ в този поземлен имот а другата, непопадаща под сградата част от имота представлява прилежащ терен към тази нея. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, застроената част, която не се възстановява на собствениците в имотите по ал. 2, т. 2 и т. 3, включва застроената площ на сградата и прилежащия терен. Очевидно в случая решението на СГС е постановено при съобразяване с изискванията на горните разпоредби, което налага оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд-четвърто отделение