Решение № 11138 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2021 г.
ВАССедмо отделение04.11.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 872 от 14.06.2021 г., постановено по адм. дело 779/2021 г. по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "АКЗ - Бургас" ЕООД, със седалище в гр. Бургас, територия на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, адм. сграда АКЗ, ет. 3, срещу Решение РД-16-334 от 08.03.2021 г. на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. ОСЪЖДА "АКЗ - Бургас" ЕООД, гр. Бургас, ЕИК[ЕИК] да заплати на Министерство на икономиката сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски по делото.
Мотиви
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., подадена чрез упълномощен процесуален представител - старши експерт Б. Менцел, против Решение 872 от 14.06.2021 г., постановено по адм. дело 779/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Бургас. По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му с присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Ответникът "АКЗ - Бургас" ЕООД, гр. Бургас, представляван от адв. Г. Найденова от АК - Бургас, оспорва основателността на жалбата. Претендира разноски. Заключението на участвалия в производството представител на Върховната административна прокуратура е за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, съобразно обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С атакувания съдебен акт е отменено Решение РД-16-334 от 08.03.2021 г., издадено от главния директор на Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) и ръководител на УО (РУО) на ОПИК 2014 - 2020 г., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (БФП) на "АКЗ - Бургас" ЕООД по подаденото от него проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.077-1932, по процедура BG16RFOP002-2.077 "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19", и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по проектното предложение при спазване на указанията в мотивите на съдебното решение. Отмяната на отказа е обоснована с извод за противоречието му с материалния закон. Концентрирайки спора върху въпроса дали описаните в акта правни действия са валидно извършени от лице с право да представлява кандидата "АКЗ - Бургас" ЕООД, съдът е установил, че едноличен собственик на капитала на дружеството е юридическото лице, титуляр на квалифициран електронен подпис (КЕП) - "АКЗ" ЕООД, като двете дружества се представляват от едно и също лице - А. Сахаров. Обратно на възприетото от ръководителя на РУО заключение, че кандидатът не е представил изисканите от него доказателства, подписани с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) от задълженото съгласно Условията за кандидатстване лице, първоинстанционният съд е приел за изпълнено изискването представените от кандидата документи да са подписани с КЕП, чийто титуляр е официален негов представител, а именно - едноличният собственик на капитала "АКЗ" ЕООД, и с автор физическо лице с представителна власт - управителят на дружеството А. Сахаров, надлежно вписан в Търговския регистър (ТР) като такъв. Преценил е за ирелевантно обстоятелството, че към процесните документи е приложено пълномощно от А. Сахаров в качеството му на управител и представляващ кандидата "АКЗ - Бургас" ЕООД, в полза на титуляра на КЕП, доколкото представителната власт на "АКЗ" ЕООД произтича пряко от разпоредбите на закона чл. 147, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ). По тези съображения е счел, че не е налице посоченото в административния акт основание по чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ, поради което незаконосъобразно на кандидата е отказана финансова подкрепа. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оплакването за допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото съществени процесуални нарушения е бланкетно. Спазването на съдопроизводствените правила е извън обхвата на служебния контрол по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което при липса в жалбата на конкретно заявени процесуални пороци и съобразно предмета на касационната проверка, дефиниран в чл. 218, ал. 1 АПК, не може да бъде изследвано. Основателно е твърдението на касационния жалбоподател, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон. При безспорно и точно установяване на релевантните за спора факти съдът е формирал неправилни правни изводи. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган на програмата, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Елемент от производството по утвърждаването им е провеждането на обществено обсъждане, като заинтересованите страни разполагат с възможност за писмени възражения и предложения по реда на чл. 26, ал. 4 с.з. Специалната нормативна уредба предвижда и правила за даване на разяснения по утвърдените документи по искане на кандидат в процедурата ал. 8 и 9 на чл. 26 ЗУСЕСИФ. Съдебно обжалване на документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 27, ал. 2, изр. 2-ро във вр. с ал. 1 ЗУСЕСИФ. Анализът на цитираната законова регламентация обуславя извод, че Условията за кандидатстване имат самостоятелно правно битие, установявайки задължителни правила при провеждането на съответната процедура по подбор. По правната си природа документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ представляват общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК имат еднократно правно действие, важимо само за конкретната процедура, за която се отнасят, създават права и вменяват задължения на неопределен брой лица. С влизането им в сила те стават задължителни както за участниците в процедурата, така и за водещия административното производство орган. В случая със заповед РД-16-562/10.07.2020 г. на ръководителя на УО е утвърден пакет от документи за провеждане на процедура за подбор на проектни предложения BG16RFOP002-2.077 "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19", в т.ч. Условия за кандидатстване и Условия за изпълнение на процедурата по подбор, изменени със заповед РД-16-1454/21.12.2020 г. на същия орган. Доколкото няма данни за оспорването им, цитираните заповеди са влезли в сила и пораждат последиците на стабилен административен акт. Видно от съдържанието им, Условията за кандидатстване (УК) предвиждат процедурата да се проведе изцяло в електронна среда чрез системата ИСУН 2020. Подаването на документите по електронен път е задължително както във фазата на кандидатстване (депозиране на проектното предложение), така и на етапа на проверка на допустимостта на кандидата и на достоверността на декларираното от него преди сключване на административен договор. По отношение на начина на подаване на проектно предложение (УК, т. 23) е допусната възможност то да се подписва с валиден КЕП от лице с право да представлява кандидата или упълномощено от него лице, като е посочено, че "За целите на настоящите Условия под "лице с право да представлява кандидата" следва да се разбира официален представител на предприятието". На стр. 22 от УК изрично е дефинирано понятието "валиден КЕП" към датата на кандидатстване, като за такъв се признава КЕП с титуляр и автор физическото лице, което е официален представител на кандидата или КЕП с титуляр юридическото лице-кандидат, като автор на подпис в този случай следва да е официалният представител на предприятието-кандидат. В случай на подаване на проектното предложение от пълномощник, който е юридическо лице, КЕП следва да бъде с титуляр упълномощеното юридическо лице и автор официалният представляващ упълномощеното юридическо лице. В процедурата за уведомяване на неуспелите и одобрени кандидати и сключване на административни договори за безвъзмездна финансова помощ (УК, т. 27.1) е въведено следното изискване: "Документите, изискани с поканата за подписване на административен договор за безвъзмездна финансова помощ следва (когато това е посочено в поканата) да бъдат подписани с валиден КЕП от лицата, които са официални представляващи на кандидата и са вписани като такива в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), както и да бъдат прикачени в ИСУН 2020". Предвидено е детайлните указания по отношение на подписването с КЕП и прикачването на документите в ИСУН 2020 да бъдат описани в поканата за подписване на административен договор за безвъзмездна финансова помощ. Следователно, за разлика от етапа на подаване на проектното предложение, във фазата на проверка след одобряване на оценителния доклад не се допуска възможност изисканите от ръководителя на УО електронни документи да се представят/подписват от пълномощник на кандидата. В случай, че за кандидата е съществувала неяснота по този въпрос, същият е разполагал с правото да иска разяснения съгласно чл. 26, ал. 8 и 9 ЗУСЕСИФ, което право не е упражнил. Според разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, след одобряване на оценителния доклад, кандидатите, чиито проектни предложения са предложени за финансиране в списъка по чл. 35, т. 1, се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициер, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. В случай, че кандидатът не отговаря на изискванията за бенефициер или не е представил в срок доказателства за това, ръководителят на УО с мотивирано решение отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ. Кандидат в процесната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е "АКЗ - Бургас" ЕООД, представлявано от управителя А. Сахаров. Едноличен собственик на капитала на дружеството е "АКЗ" ЕООД, чийто управител и представляващ е същото физическо лице. Титуляр на КЕП е едноличният собственик на капитала на дружеството-кандидат. Към подаденото от "АКЗ Бургас" ЕООД чрез ИСУН 2020 проектно предложение е приложено изрично пълномощно, с което управителят на кандидата е упълномощил едноличния собственик на капитала "АКЗ" ЕООД - титуляр на квалифициран електронен подпис, да подава и подписва с КЕП формуляр за кандидатстване по програмата, и да отговаря на постъпили от оценителната комисия въпроси. По делото е установено, че след включване на проектното предложение на кандидата в списъка на одобрените предложения за финансиране по процесната процедура, на 27.01.2021 г. чрез ИСУН 2020 от РУО му е изпратена покана за представяне в срок до 30 дни, изтичащ на 26.02.2021 г., на подробно описани документи, включени в общ архивен файл, който да е подписан с валиден КЕП от лице с право да представлява кандидата и да е прикачен в ИСУН 2020, модул "Комуникация с УО". Изрично е подчертано, че КЕП, с който се подписват документите, следва да е с титуляр и автор лице с право да представлява кандидата или с титуляр предприятието-кандидат и автор лице с право да представлява кандидата. Изисканите с поканата документи са прикачени в ИСУН 2020 в указания от ръководителя на УО срок, като същите са подписани с КЕП с титуляр юридическото лице "АКЗ" ЕООД (едноличен собственик на капитала на кандидата) и с автор - физическото лице А. Сахаров и са придружени с нотариално заверено пълномощно от последния в качеството му на представляващ кандидата "АКЗ - Бургас" ЕООД, в полза на титуляра на КЕП. При тези факти изводът на първоинстанционния съд за неправомерно отречено финансиране на кандидата противоречи на материалния закон. Преценката му за изпълнение на обективираните в поканата от ръководителя на УО указания, по-конкретно за надлежно подписани с КЕП електронни документи, е основана на погрешното разбиране и прилагане на нормата на чл. 147, ал. 1 ТЗ. По правно-организационната си форма кандидатът в процесната процедура по предоставяне на БФП - "АКЗ - БУРГАС" ЕООД, е еднолично дружество с ограничена отговорност. В съответствие с правилото на чл. 147, ал. 1 ТЗ то се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала си или чрез определен от него управител. Справка в ТРРЮЛНЦ показва, че "АКЗ - БУРГАС" ЕООД се притежава изцяло от друго еднолично дружество с ограничена отговорност, а именно "АКЗ" ЕООД, гр. Бургас, а като управител и на двете дружества е вписано лицето А. Сахаров. По какъв начин се осъществява представителството на дружеството в подобна хипотеза е указано във второто изречение на цитираната разпоредба от ТЗ. Според нейното предписание, когато едноличен собственик на капитала е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. Тълкуване на смисъла, вложен в посоченото правило на чл. 147, ал. 1, изр. 2-ро ТЗ, е давано нееднократно и еднопосочно в практиката на Върховния касационен съд (ВКС). В решение 52 от 20.06.2017 г. по търг. дело 3631/2015 г., Търговска колегия (ТК), II Търговско отделение (ТО) на ВКС е възприето становището, че чл. 147, ал. 1, изр. 2-то ТЗ, във връзка с общата за търговските дружества разпоредба на чл. 65, ал. 3 ТЗ дава основание да се приеме, че когато едноличен собственик на капитала на ЕООД е друго търговско дружество, законът определя и кой от неговите органи за управление упражнява правата му на едноличен собственик, без значение от правно-организационната форма на конкретното ЮЛ търговец, и това е лицето, което има право да го представлява или изрично упълномощено лице. В тази хипотеза според ВКС органният представител на търговското дружество едноличен собственик на капитала на функциониращо в еднолична форма търговско дружество притежава две качества на лице, което по силата на изрично разпореденото от закона чл. 65, ал. 3 ТЗ упражнява правата му на едноличен собственик, и на управител на това търговско дружество (Арг.: чл. 147, ал. 1, изр. 2-ро АПК). В доразвитие на възпроизведената теза, в друго свое решение 159 от 03.07.2018 г. по търг. дело 1893/2017 г., ТК, II ТО на ВКС съдът е посочил, че в хипотеза на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност органният представител на дружеството, което е негов едноличен собственик, е неговият волеобразуващ орган. Изложените съображения са възприети и в други съдебни актове на ВКС (виж например определение 518 от 25.07.2018 г. по търг. дело 803/2018 г., ТК, II ТО на ВКС). Настоящият състав на Върховния административен съд изцяло споделя възприетото тълкуване в цитираната съдебна практика. Юридическите лица, в т.ч. и търговските дружества, са изкуствено създадени правни субекти, които за разлика от физическите лица, не разполагат с дееспособност, а единствено с правоспособност, възникваща от момента на тяхното учредяване. Предвид своите специфики така създадените образувания не могат сами да изразяват своята воля, както и да вземат управленски решения без посредничеството на специално установени за целта органи. Именно по тази причина Търговският закон изрично разпределя функциите по управлението и представителството им, като ги възлага в компетентност на техните органи. Т.е. за да бъдат валидно извършени съответните правни действия е необходимо да бъдат съобразени разпоредбите, които сочат в чия компетентност са определени същите. Така например чл. 141, ал. 2 ТЗ приписва представителната власт спрямо дружеството с ограничена отговорност в правната сфера на неговия управител. Проявление на разпределението на функциите на дружеството е и нормата на чл. 147, ал. 1, изр. 2-ро ТЗ, която по императивен начин установява представителството на ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е друго ЕООД, като предвижда това да е органният представител на второто. Буквалното тълкуване текста на посочената разпоредба, във връзка с изложеното и постановената съдебна практика на ВКС, еднозначно показва неоснователността на застъпената от първостепенния съд теза, че и едноличният собственик на капитала, когато е дружество, разполага с представителни функции по отношение на дъщерното си ЕООД. Следователно и в контекста на настоящия правен спор, единственото лице, което може да представлява "АКЗ БУРГАС" ЕООД, е органният представител на едноличния му собственик, а именно физическото лице А. Сахаров в качеството му на негов управител. Макар използваните в документацията формулировки "официален представител" и "официални представляващи" да са непрецизни, не буди съмнение вложеният в тях смисъл, а именно законните представители на кандидата, а не представителство по пълномощие.