Решение № 13520 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8369/2014 г.

Решение № 13520 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8369/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Божидарка Димитрова Джерекарова, от гр. София против решение № 2261/7.04.2014 г. по адм. дело № 900/2014 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателката твърди, че съдът не е отчел трайните й увреждания, удостоверени с ЕР на ТЕЛК, характера на разпоредителната сделка, с която е прехвърлила освен права, но и задължения и обстоятелствата свързани със стремежа й за подобряване на жизнената среда - чл. 10, ал. 11, т. 1 и т. 2 ППЗСП. Ответната по касационната жалба страна - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, гр. София изразява становище за неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че обстоятелството, че жалбоподателката е лице с трайни увреждания само по себе си не е достатъчно за признаване на право за целева помощ за отопление. Оценя разпоредителната сделка за продажба на наследство, в което фигурира и недвижим имот като пречка по чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП, приемайки, че не са налице основанията по чл. 10, ал. 11, т. 1 и т. 2 ППЗСП. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред Административен съд София - град е заповед № С - 278/29.10.2013 г., с която директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец е отказал да отпусне на Божидарка Димитрова Джерекарова целева помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика и позовавайки се на обстоятелства, сочещи правопреграждащото основание на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. По делото е установено, че с експертно решение на ТЕЛК № 0655/9.03.2005 г. на жалбоподателката е била определена 90,78 % трайно намалена работоспособност. Единственият й доход е получаваната от нея пенсията в размер на 183,00 лв. Установено е, че с договор от 18.12.2008 г. Божидарка Димитрова Джерекарова е продала на сина си Димитър Иванов Джерекаров наследството като съвкупност от права и задължения, останало и от покойните й родители за сумата от 5000,00 лева. Страните не спорят, че с възмездната сделка е прехвърлен и недвижим имот, находящ се в гр. Трън, съставляващ къща и дворно място. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Според чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП (актуална редакция към момента на подаване на молбата - декларация за отпускане на социалната помощ) месечната целева помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителни условия, едно от които е да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. По делото е установено, че Божидарка Джерекарова е прехвърлила правото на собственост върху свой недвижим имот, като част от правата от наследствената маса на полученото от нейните родители наследство. По този начин е реализиран фактическия състав на правоизключващото основание за получаване на месечна социална помощ и законосъобразно административният съд е приел, че отказвайки да отпуснат целева социална помощ за отопление органите по социалното подпомагане са приложили точно материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 10, ал. 11, т. 1 и т. 2 от ППЗСП разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП не се прилага в случаите, когато в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания, или общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. Обосновани са изводите на съда, че няма данни продажбата на наследството от жалбоподателката да е станало с цел осигуряване на достъпна жизнена среда. Твърденията в касационната жалба за наличие на ноторно известни факти без изричното им посочване само по себе си не обосновава тяхното наличие. По делото не е установено и второто изискуемо основание на чл. 10, ал. 11, т. 1 за смяна на жилището. Липсват доказателствата Божидарка Джерекарова да е придобила жилище в гр. София. Ползването на жилище на нейни близки не обосновава нормативно заложената хипотеза. Правилно административният съд е приел, че получената по сделката за продажба на наследството цена от 5 000 лв. надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход /ГМД/ за съответния период. Неоснователен е доводът за неправилно изчисляване на този размер, тъй като средствата за лекарства и консумативи нямат отношение при определянето му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение