Решение № 3596 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от управителя, чрез пълномощник юрисконсулт, против решение 3866 от 26.04.2024 г., постановено по административно дело 1530/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е: 1) осъдена НЗОК да заплати на УМБАЛ Свети Георги ЕАД, гр. Пловдив, ЕИК 115576405, сумата от 2206,60 лв., представляваща дължимата по договор 161331/25.02.2020 г. цена на извършена и отчетена медицинска дейност по КП (клинична пътека) 124 по ИЗ (история на заболяването) 49184/2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.05.2023 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане; 2) осъдена НЗОК да заплати на УМБАЛ Свети Георги ЕАД, гр. Пловдив, ЕИК 115576405, сумата от 50 лв., съставляваща направени разноски за държавна такса, както и сумата от 630 лв., съставляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. По съображения, относими към касационните основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт. Възведена е и претенция за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Ответникът по касация - УМБАЛ Свети Георги ЕАД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител адвокат, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на атакувания с нея съдебен акт, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от УМБАЛ Свети Георги ЕАД иск против Националната здравноосигурителна каса за заплащане на сума в размер на 2206,60 лв., представляваща отчетена, но незаплатена оказана болнична медицинска помощ на пациента М. В. Ч. през периода 28.08.2020 г. 01.09.2020 г. По делото е установено, че: през периода ищецът и ответникът са имали действащ индивидуален договор за оказване от лечебното заведение на болнична помощ по клинични пътеки, вкл. и по КП 124; при приема на пациента Ч. той е бил с прекъснати здравноосигурителни права (чакащ документ от АСП) и към дехоспитализацията му така е отчетен в Касата, доколкото в електронната система на НАП към изписването му е продължавал да фигурира по този начин; Ч. на 31.08.2020 г. е възстановил здравноосигурителните си права, като е внесъл дължимите за целта вноски; Касата е отказала да заплати на УМБАЛ Свети Георги ЕАД дължимата сума за лечението му поради некоректно изготвен отчет от контрагента по индивидуалния договор; изпълнителят на болнична медицинска помощ не е получил нотификация от информационната система на НЗОК за наличие на грешни данни в отчета му. За да уважи сезиралият го иск, правилно квалифициран от първоинстанционния съд като такъв по чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК във връзка с чл. 19ж, ал. 2, вр. ал. 1 от АПК, съдът е достигнал до извод, че за лечението на пациента Ч. се е дължало заплащане от НЗОК по КП 124, която е била изпълнена, доколкото същият е бил със статус здравноосигурен към датата на осъществената му дехоспитализация от изпълнителя на болнична медицинска помощ. Атакуваното по настоящото дело решение е валидно и допустимо - то е постановено по иск касателно административен договор (в случая по смисъла на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО), спорът по изпълнението на който съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 и чл. 19ж, ал. 1 от АПК се решава от компетентния административен съд, в случая Пловдивския. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от касаторовия повереник пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Въз основа на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за предявения иск) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за допустимост и основателност на исковата претенция, направен в съответствие с правилата на логическото мислене и при правилно издирване, тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми. Изложените съображения от съда в подкрепа на крайния му правен извод се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съществено във връзка с доводите в касационната жалба е да се посочи, че по делото не се спори, че между страните е сключен и е бил действащ към процесния период договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, вкл. КП 124 (т.е. не се оспорват взаимните права и задължения на страните, възникнали на основание договора). Не се спори и досежно болничният престой на пациента и проведеното в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм на тази клинична пътека лечение на Ч., както и по отношение на неговата стойност. Следователно оказаната медицинска помощ отговаря на легалното определение на § 1, т. 2, б. б от ДР на НРД за МД за 2020 г. 2022 г. за завършена КП, а съгласно чл. 352, ал. 1, т. 3 от същия нормативен административен договор, когато са изпълнени условията за завършена клинична пътека оказаната на здравноосигурените лица болнична медицинска помощ подлежи на заплащане от бюджета на НЗОК. Спорът е бил концентриран върху отчитането на медицинската дейност. По делото е установено, че лечебното заведение е проверило здравноосигурителния статус на пациента към момента на изписването му, и е отчело лечението му в НЗОК според официалните данни в електронната система на НАП към този момент, които са се оказали неверни, понеже към датата на дехоспитализацията на Ч. същият е бил с възстановени здравноосигурителни права (чл. 109, ал. 3 от ЗЗО), без да информира УМБАЛ Свети Георги ЕАД. В този контекст фактът, че системата на НЗОК не допуска последваща корекция в подадения електронен отчет в това отношение, не означава, че Касата е освободена от задължението си да заплати на изпълнителя на болнична медицинска помощ коректно оказаната от него и своевременно отчетена такава, без да са били налице основанията за отхвърляне на заплащането, изчерпателно изброени в чл. 366, ал. 12 от НРД за МД за 2020 2022 г., респ. основанията в чл. 51, ал. 12 от индивидуалния договор между УМБАЛ Свети Георги ЕАД и НЗОК. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадения до него иск и е присъдил разноски в полза на ищеца (ответник в настоящото производство), първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма как да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените разноски за касационно обжалване, а своевременно направеното искане от ответника по касация да му бъдат присъдени понесените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока НЗОК следва да бъде осъдена да заплати на лечебното заведение сумата от 500 лв. разноски за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,