Решение № 14261 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7472/2015 г.

Решение № 14261 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7472/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 26 от 6.04.2015 г., постановено по адм. д. № 148/2014 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. № 02-250-6500/3342 от 12.08.2014 г. издадено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА гр. София, с което е отказано подпомагане за заявени площи, съответно дължимите за тях суми и на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. са наложени санкции в общ размер на 510,80 лв., съответно от които по СЕПП - 495,71 лв. и по СНДП - 15,09 лв. и е изпратена преписката за ново произнасяне по същество, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение в 14 дневен срок, от влизането му в сила. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - Ш. М. И. оспорва жалбата като неоснователна и релевира доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Ш. М. И. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. № 02-250-6500/3342 от 12.08.2014 г., с което е отказано подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но административният орган не е установил - съответно не е изложил в оспорения акт - фактически констатации обосноваващи приложените разпоредби за отказ за подпомагане, при което освен нарушение на административнопроизводствените правила е допуснал и неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, макар в мотивната част на акта да се налагат някои корекции и уточнения за административния орган, които да бъдат съобразени от него при последващото произнасяне по административната преписка. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т.н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009), заявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от ползвателите към 31.05. за годината, за която се подават заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5/2009 в приложимата редакция правното основание за ползване на земеделски земи се доказва със следните документи - нотариални актове, решения на общинските служби по земеделие, вписани договори, с които се придобива право на собственост върху земеделски земи, или решения по чл. 37е, ал. 4 ЗСПЗЗ; договори за аренда или за наем на земеделски земи; договори за предоставяне на земеделски земи на кооперация за съвместно обработване; заповеди за разпределение на масивите по чл. 37в, ал. 4 или ал. 12; заповеди на министъра на земеделието и храните или на кметовете по чл. 37в, ал. 10 ЗСПЗЗ; съдебни решения, които заместват актове по т. 1; административни актове по чл. 26 и 37о ЗСПЗЗ; разрешителни за паша по чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии с включени в тях кадастрални номера или номера по Картата на възстановената собственост на ползваните имоти. Съгласно чл. 37в ал. 14 от ЗСПЗЗ споразумението за създаване на масиви за ползване или разпределението на масивите за ползване се смята за правно основание по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, а в частта за земите по ал. 3 се смята за правно основание, при условие че е извършено плащане за тях. В чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата и редакция) е предвидено, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, се представят документи по чл. 2а, ал. 2 на двама или повече кандидати, след прилагане на процедурата по чл. 18 се отказва субсидия за застъпената площ и се налагат санкции съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. В конкретния случай настоящият съдебен състав кредитира фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са направени въз основа на приетата по делото СТЕ, че за кадастрален имот 15922-024-041 застъпената площ е в размер на 1.29 ха. За имота и двамата земеделски стопани са представили документи и ДФЗ-РА е оставила застъпването като неразрешено застъпване и като недопустима за подпомагане площ и за двамата земеделски стопани. За имота Ш. М. И. е представил договор за отдаване под наем от 1.10.2012 г, а другият земеделски стопанин - Кенар Агро ЕООД, с който е констатирано застъпването, е представил Заповед РД-05-2504-3 от 29.09.2012 г. по чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ. Видно от приложената по делото административна преписка и приетата по делото експертиза органът е провел предвидената процедура като е изпратил Уведомително писмо за констатирано застъпване до всички бенефициенти, като в следствие на това последните са приложили документи по чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5/2009. Въпреки това съгласно чл. 37в ал. 14 от ЗСПЗЗ споразумението за създаване на масиви за ползване или разпределението на масивите за ползване се смята за правно основание по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, а в частта за земите по ал. 3 се смята за правно основание, при условие че е извършено плащане за тях. В този смисъл за да бъде приета като правно основание по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ следва да е придружена с документ удостоверяващ извършване на плащане. Видно от представената по делото административна преписка пред ДФЗ не е предоставен подобен документ, поради което административният орган неправилно е приел, че Кенар Агро ЕООД е представил редовен документ удостоверяващ правното основание за ползване на кадастрален имот 15922-024-041, очертан като БЗС № 15922-187-7-1. Крайният извод, който се налага е, че площ в размер на 1.29 ха в БЗС № 15922-187-7-1 е допустима за подпомагане за бенефициента Шенол Мустафа Ибрахим, поради което общата недопустима площ по подадено заявление с УИН 25/200513/81199 по СЕПП и СНДП е 0.31 ха, а процентът на наддеклариране е 10.20%. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При повторното произнасяне административният орган следва да приеме за установено, че недопустимата площ по подадено заявление с УИН 25/200513/81199 от бенефициента Шенол Мустафа Ибрахим по СЕПП и СНДП е 0.31 ха, а процентът на наддеклариране е 10.20%. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение