Решение № 10995 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4669/2020 г.

Решение № 10995 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4669/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 7549 от 3.12.2019 г. по адм. дело № 9517/2019 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Г. Кошуджу, чрез адвокат П. Василев, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Г. Кошуджу, чрез адвокат П. Василев, е подал частна жалба против определение № 686/24.01.2020 г. по адм. дело № 9517/2019 г. на Административен съд – София-град, в частта, с която е отказано да се измени решение № 7549 от 3.12.2019 г. в частта за разноските, като му се присъдят такива в размер над сумата от 560 лв. до пълния претендиран от същия размер от 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не е изразил становище по частната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: По касационната жалба: Касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Административният съд е установил от фактическа страна, че с писмо вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г. на Специализираната прокуратура (СпП), изпълнителният директор на ДФЗ е уведомен, че по досъдебно производство (ДП) № 161/2018 г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 1617/2018 г. по описа на СпП, Г. Кошуджу е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Със заповед № 03-РД/2532#13 от 18.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е възложено на председателя на дисциплинарния съвет (ДС) на ДФЗ образуването на дисциплинарно дело № 1 от 2019 г. срещу Г. Кошуджу и свикване на дисциплинарния съвет. Във връзка със заповед № 03-РД/2532 от 18.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с решение на дисциплинарния съвет (ДС) на ДФЗ от заседание, проведено на 18.07.2019 г., е образувано дисциплинарно дело № 1/2019 г. срещу Г. Кошуджу, по повод писмото от СпП. Със заповед № 03-РД/2810 от 18.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е даден срок до 12: 00 ч. на 18.07.2019 г. на Кошуджу да представи на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) подробни писмени обяснения за неспазване на Закона за държавния служител и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), като е дадена възможност на служителя да бъдат изслушани устните му обяснения по случая на 18.07.2019 г. от 12: 25 часа. Кошуджу е дал писмени обяснения и на 18.07.2019 г. от 12: 30 часа е проведено изслушване на служителя, което е удостоверено в документ вх. № 03-0416/3366 от 18.07.2019 г. по описа на ДФЗ. На 18.07.2019 г. е проведено заседание на ДС на ДФЗ по дисциплинарно дело № 1/2019 г., на което е прието решение, че е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 28 ЗДСл и чл. 2, ал. 5, чл. 17, ал. 1 КПСДА и е предложено на Г. Кошуджу да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". За проведеното заседание и приетото решение е съставен протокол, подписан от всички членове, взели участие в заседанието. Решението е представено на ДНО с доклад вх. № 03-0416/3377 от 18.07.2019 година. С оспорваната заповед № 1603/18.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 2, ал. 5 и чл. 17, ал. 1 КПСДА, и чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, на Г. Кошуджу е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността началник на отдел "Договаряне по частни мерки", дирекция "Договаряне по ПМРСР", с ранг V старши при Държавен фонд "Земеделие", считано от 19.07.2019 година. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че нарушенията са извършени на 17.07.2019 г. в гр. София, на която дата Кошуджу е привлечен в качеството на обвиняем, видно от писмо на СпП до изпълнителния директор на ДФЗ с вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 година. Прието е, че със своите действия служителят е проявил поведение, с което е уронил престижа на държавната служба и са станали достояние на обществеността и средствата за масово осведомяване, като са нарушени разпоредбите на чл. 28, ал. 1 ЗДСл и чл. 17, ал. 1 КПСДА. Правилно е заключението на решаващия съд, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с неизясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства и немотивираност на изводите на административния орган. Тези съществени пороци в производството по водене на дисциплинарната проверка срещу служителя Кошуджу и във формирането на крайното становище за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност са довели до издаване на процесната заповед при неустановено извършване на визираните в нея дисциплинарни нарушения, с оглед на което оспореното дисциплинарно наказание "уволнение" се явява наложено в противоречие с материалноправните разпоредби. Правилно съдът е приел, че самото привличане на служителя в качеството на обвиняем, без да са изложени в заповедта други факти или обстоятелства, от които да се направи извод за конкретни действия на Кошуджу, с които последният да е нарушил служебните си задължения и да е уронил престижа на държавната служба, незаконосъобразно е възприето като дисциплинарно нарушение. Неизпълнението на служебните задължения следва да има конкретна проявна форма – действие или бездействие, с което служителят не изпълнява служебните си задължения, съобразно изискванията и начина на изпълнение на държавната служба, предвидени в нормативните правила, вътрешнослужебните актове и длъжностната характеристика. Нарушаването на етичните норми на КПСДА, който регламентира правила за поведение на държавния служител при изпълнение на държавната служба, е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, когато бъде обективирано в конкретни действия или бездействия, които са довели до уронване на авторитета на службата. Във всеки отделен случай следва да са ясно посочени фактическите обстоятелства, за които ДНО приема, че осъществяват състав на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 5. ДНО е длъжен да установи точно обективната и субективната страна на вменените дисциплинарни простъпки, да даде точна правна квалификация на нарушенията на служебните задължения и на етичните правила при и по повод заеманата длъжност и да наложи на служителя дисциплинарно наказание на съответното законово основание. В този смисъл Решение № 1979/13.02.2019 г. на ВАС по адм. дело № 1116/2018 г., Решение № 7872/12.06.2018 г. на ВАС по адм. дело № 8452/2017 г. В настоящия казус тези изисквания не са изпълнени, както правилно е преценил административният съд. Съдът правилно е приел, че събраните материали в дисциплинарното производство не доказват неизпълнение на служебни задължения и неспазване на етичните правила от страна на служителя Кошуджу. В оспорваната заповед, а и в материалите изготвени в хода на дисциплинарното производство, няма изложение на фактически обстоятелства, свързани с неизпълнение на служебните задължения и неспазване на етичните правила. В заповедта има единствено позоваване на писмото на Специализираната прокуратура. Бланкетно е посочено, че със своите действия, служителят е проявил поведение, с което уронва престижа на държавната служба, като същите са станали достояние на обществеността и средствата за масово осведомяване, с което е нарушил разпоредбите на ЗДСл и КПСДА. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и че за да е повдигнато обвинение, то в случая са налице достатъчно по обем, вид и характер доказателства, които са формирали убеждението, както на разследващия следовател, така и на наблюдаващия прокурор, относно виновността на извършеното деяние, реализиращо състава на престъпление по чл. 282, ал. 1 НК. Както правилно е отбелязал и решаващият съд, дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана поради привличането му като обвиняем в ДП. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на конкретни служебни задължения или етични правила за поведение. Няма пречка за доказване на дисциплинарните нарушения да бъдат приобщени и материали от досъдебното производство, но в настоящия казус такива няма, извън уведомителното писмо от Специализираната прокуратура. Привличането като обвиняем, без наказателното производство да е приключило с влязла в сила присъда, не е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, тъй като противоречи на презумпцията за невиновност, прогласена в Конституцията на Република България, в чл. 16 НПК и чл. 6, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Вярно е, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и съгласно чл. 89, ал. 4 ЗДСл държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност. В този случай, фактическият състав на престъпление, което носи признаците и обуславя нарушение и на етичните правила и/или на служебни задължения, трябва да бъде доказан по установения ред, за да съставлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Както се посочи по-горе, за ангажирането на дисциплинарната отговорност е необходимо ДС и съответно ДНО, да установи конкретни действия и бездействия на служителя, представляващи дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗДСл, уронващи престижа на службата. Посочените като нарушени разпоредби на чл. 28, ал. 1 ЗДСл и чл. 17, ал. 1 КПСДА съдържат принципното задължение на държавния служител при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот да има поведение, което не уронва престижа на службата, но това са общи и абстрактни правила, чието нарушение следва да бъде индивидуализирано от обективна и субективна страна във всеки отделен случай. В хода на дисциплинарното производство други фактически и правни обстоятелства, освен привличането като обвиняем на Г. Кошуджу, не са установени. Ето защо, съдът правилно е приел, че административният орган не е установил конкретно поведение, което да съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл, за което да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. По частната жалба: С определение № 686 от 24.01.2020 г. по адм. дело № 9517/2019 г., Административен съд – София-град, в оспорената му част, съдът е оставил без уважение молбата на Г. Кошуджу за присъждане на разноски в размер над 560 лв. до пълния претендиран от същия размер от 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд, в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е изложил съображения, че не споделя доводите, изложени в молбата, за особена фактическа и правна сложност, тъй като делото е разгледано в едно съдебно заседание, събрани са само писмени доказателства, с които пълномощникът на оспорващия се е запознал и е ангажирал становище в съдебно заседание. За да направи този извод, съдът е приел, че от правна гледна точка делото представлява обикновен случай на дела с подобен характер като относимата правна материя е характерната за този вид спорове. Съдът е приел за неоснователни доводите за дължимост на адвокатско възнаграждение за предявени две искания – за отмяна на оспорената заповед и за възстановяване на предишна работа, доколкото иск за възстановяване на предишна държавна служба е недопустим по ЗДСл (разпоредбата на чл. 121, ал. 1, т. 2 ЗДСл е отменена ДВ бр. 95/2003 г.)., като е приел, че възстановяването на предишна държавна служба след отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение настъпва по силата на закона по реда на чл. 122 ЗДСл. Върховният административен съд, настоящият съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалвания административен акт, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на Г. Кошуджу - началник на отдел "Договаряне по частни мерки", дирекция "Договаряне по ПМРСР", с ранг V старши при Държавен фонд "Земеделие", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. В случая оспорването е без материален интерес, поради което при обсъждане на размера на дължимите разноски с оглед направеното възражение за прекомерност от ответната страна следва да намери приложение разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правилно, предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер близък до минималното, предвидено в чл. 8, ал. 3 от Наредбата - 560 лв. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация разноски пред настоящата инстанция. Съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските от касационния ответник, същите възлизат на 1030 лв. В касационната жалба касаторът, чрез пълномощника си, е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски. Върховният административен съд намира, че не са налице основания за намаляване на размера на претендираните разноските с оглед осъществените правни действия по делото от пълномощника на страната. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,